Премахването на излишните разрешителни и регистрационни режими за бизнеса в България и облекчаването на другите вече не е приоритет за правителството, каза пред Дарик Николай Василев, министър на държавната администрация. Това според него е една от спънките за фирмите, които работят у нас.
Василев припомни, че по време на предишното правителство бяха отменени и облекчени редица ограничителни режими. Това обаче вече престанало да бъде акцент в икономическата политика на кабинета.
По оценката на бившия икономически министър няма очертана тенденция на изнасяне на чуждестранни фирми от България и преместване на производствата им в други държави. По думите му качеството на административното обслужване постепенно се подобрява и то не може да бъде причина за оттоеглянето на компании от българския пазар. Имам и аз като вас подобна информация, но не в качеството си на министър, а по-скоро като гражданин или като човек с определени професионални интереси. Най-напред, без да опровергава фактологията или вашите коментари и предположения, смятам, че проблемът не е чак толкова голям, тоест не става дума за някакво масово напускане на инвеститори, прехвърлянето им в други държави и то в големи мащаби. По-скоро става дума за единични случаи, които не са нито по-големи, нито по-фатални, отколкото в други държави. Една от основните характеристики на съвременния бизнес е, че той е много мобилен и както примерно няколко, – имам информация – някъде до четири фирми със средно големи производства са се преместили в друга държава, така има много повече фирми, които пък продължават да преместват своя бизнес към България, включително и от държавите, където някои други фирми са отишли. Така че проблемът за мен е сравнително малък, има повече знаков характер, отколкото някакъв финансов характер. Вие, предполагам, общувате с хората, с които преди години заедно се завърнахте от чужбина. Някои от тези хора и в момента са в реалния бизнес. Какво ви разказват те, какви административни пречки срещат в бизнеса си в България? Най-напред много показателно е, че през последните шест години, специално например от Лондонското сити, според мен се завърнахме 20-30 двойки, който е женен, разбира се. Най-показателното е, че нито един от тях не се е върнал обратно в Лондон. Повечето от колегите са в частния бизнес на много добри позиции или развиват собствен бизнес и нямат намерение да напускат България. Напротив, интересно е, че повечето от тези хора, макар че бяха едни от най-високо платените българи, работещи в чужбина, тук дори са реализирали по-високи доходи, най-вече защото имат успешен частен бизнес. Обсъждате ли с тях, като отидат в една община или в държавната администрация или в областната администрация какво им се случва? Да, обсъждаме го и по професионални причини и по чисто човешки. И можем да кажем същото, каквото и всеки от вас, всеки гражданин или бизнесът може да каже същото. Има някои положителни моменти, има някои не добри. Ако се концентрираме върху проблемите, като че ли най-големият проблем е неспазването на срокове винаги, неясни процедури, забавяне, понякога лошо персонално отношение, в по-редки случаи такива негативни явления, чудя се как да ги нарека, може би по-малко прозрачност в работата на администрацията и с тях трябва да се борим, разбира се. Добре, защо години напред това продължава да бъде проблем за нас? Не се спазват срокове, не е ясно колко ще продължи една процедура, не е ясно къде се намира документът, които се опитвате да придвижите… Според мен това е и така, и не е така. Например, някой ако е на мнение, че във всички български ресторанти и хотели обслужването е перфектно или обратното – във всички е отвратително, и двете няма да бъдат верни. Истината е някъде по средата, въпросът е в нюанса. Тоест понякога е много добро, понякога не е, но въпреки това има подобрение в частния сектор в България значително за последните 15 години. Същото е и в държавната администрация. Тя не е изолирана от българското общество и не е съставена от някакви машини. Какво стана с инициативата „Мълчаливо съгласие”? Загубихме две битки. Веднъж, като министър на икономиката внесох един законопроект, който в тази си част не беше одобрен. Втори път, мисля, че преди година, парламентът отново отхвърли в друг законопроект идеята за мълчаливо съгласие по неизвестни за мен причини. Според мен инерцията и статуквото някак победиха, но не сме се отказали. В бъдеще убеден съм, че натискът от бизнеса, от медиите, от гражданите ще принуди рано или късно законодателя да въведе принципа на мълчаливо съгласие. Докъде стигна въвеждането на обслужването на едно гише? В каква част от администрацията в страната ефективно работи този метод? Вече в голям процент. Само за миналата година около 60 нови общини се включиха и всъщност вече те накланят везните и вече повечето общини имат обслужване на едно гише и, слава богу, това са по-големите и по-мощните общини, където се обслужват и много по-голям процент от гражданите и от бизнеса. Всички областни администрации са го въвели и почти всички министерства.
