"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наши гости са Никола Газдов и Никола Николов.
Никола Газдов е сред основателите на Българската фотоволтаична асоциация и председател на асоциацията от учредяването й през 2009 година. От април 2011 година ръководи българския офис на юви Солар ГмбХ. С компанията си "Ренърджи ООД" развива проекти в сферата на електрическата мобилност. Притежава магистърска степен от елитната програма „Източноевропейски изследвания" на Лудвиг- Максимилиан-Университет Мюнхен. Следвал е „Политически науки" в Мюнхен и Международна политическа икономика в Университета на Бирмингам, Великобритания.
Никола Николов завършва Техническия университет в София. Бил е научен сътрудник в Института по приложна минералогия в Разград до 1992 година. След това става управител на фирмите "Диамант" и "Дунав Консулт". Бил е депутат в 38-ото и 39-ото обикновено народно събрание. Понастоящем ръководи групата общински съветници на сините в Разград. Член е на Българската фотоволтаична асоциация.
Г-н Газдов, накратко що за организация е Българската фотоволтаична асоциация? Колко души сте, колко фирми членуват при вас? Какви са целите ви?
Никола Газдов: Българската фотоволтаична асоциация беше учредена в края на 2009 година и целта ни, на 16-те фирми учредители, беше да помогнем за създаването на една по-добра, по-прозрачна и предвидима инвестиционна среда за този тип бизнес в България. Мисля, че до някаква степен това се получи. Ние бяхме и една от организациите, които спомогнаха за подобряване на законовата рамка, частично одобряване. Към днешна дата вече имаме над 140 членове. Голямата част от тях са български компании - малки и средни предприятия, но имаме и международни компании, мисля, че от 12 или 13 различни държави. Някои от глобалните лидери във фотоволтаичната индустрия са наши членове. Така че всички компании, които членуват при нас, имат заетост от 3000 или 4000 служители общо, като тук нямам предвид големите международни компании. С тях, разбира се, картинката става много по-различна. Но нашите цели основно са да информираме, както членовете си, така и обществеността, за събитията в България, в регулаторната част, да комуникираме с политици, с администрацията, за да се опитаме да ги информираме за ползите от фотоволтаичната и изобщо от възобновяемата енергия. Напоследък ни се налага и малко повече да предлагаме и правни консултации, защото, може би са запознати читателите, че беше приета една ретроактивна и дискриминационна т.нар. цена за достъп до мрежата, която отнема до 39% от всички приходи от фотоволтаичните централи и 10% от приходите на вятърните, 5% от приходите на ВЕЦ-овете. Това е изключително драматично, защото поставя пред угрозата от фалит над 1300 компании в България, които произвеждат възобновяема енергия. Ние, разбира се, сме принудени да влезем в една полемика с държавата, което ние не желаем.
Вие бяхте и на стачки...
Никола Газдов: Да.
Откъде идва това решение, обслужва ли някой и кого? Чии интереси са намесени? Не трябва ли на първо място да бъдат интересите на държавата и на гражданите?
Никола Газдов: Аз не знам от къде идва, но знам къде отива. Отива там, където България не бива разглеждана като един предвидим партньор, като една държава, която разполага и е изготвила предвидима инвестиционна среда. Ние ще имаме изключително големи проблеми да привличаме инвестиции - и чуждестранни, и местни в нашата икономика, защото с тези последни решения държавата показа, че не уважава собствените си закони. Кого обслужва не искам да коментирам, но е факт, че се използват лъжливи аргументи. Твърди се, че тази цена за достъп до мрежата била, за да се покрият някакви разходи за мрежата по управление на разпределителната и преносната мрежа. Но и досега продължават да твърдят ЕРП-тата и електроенергийният системен оператор, както и регулаторът ДКЕВР, че не знаели какви са точните разходи. Това е абсурдно. Точните разходи ги знаят вероятно минута по минута, час по час, но фактът е, че парите не отиват за управление на енергийната мрежа, а отиват за покриване на един дефицит, свързан с разплащанията в системата, т.е. има дефицит в НЕК, има дефицит от разликата между парите, които плащаме ние, като потребители, и тези, които се разплащат вече към производителите. Всичко това е следствие на една неразумна, непоследователна и неточна регулаторна политика от страна на ДКЕВР. Има и други грешки по трасето, но основно регулаторът със своите действия изпусна от контрол ситуацията. Предполагаме, че става въпрос за дефицит от около 300 млн. лв., които няма да бъдат събрани и съответно адекватно разплатени към производителите и по тази причина държавата търси на кого да прехвърли горещия картоф. Първо, се опита да го прехвърли на крайните снабдители. За около два месеца изглеждаше, че така ще е ситуацията, после държавата сметна, че все пак е най-лесно да натовари 1300 малки компании с необходимостта те да покриват дефицита, който е породен от грешна регулаторна политика. Това решение е незаконно, дискриминационно. Ние го обжалваме в съда и пред Европейската комисия, но каквото и да се случи в съда такъв тип решение, конкретно решението от 14 септември на регулатора, поставя под огромно съмнение въпроса дали в България има върховенство на закона и дали договорите тук се спазват. Това не е моя реплика, това го казват и 15-те международни посланици, Европейската банка за развитие, Китайска и Корейска банка за развитие. Включително и председателят на Асоциацията на банките Левон Хампарцумян в понеделник, на срещата на бизнеса с правителството, каза, че от негова гледна точка това, което се случва, е конфискация и че няма разлика дали конфискацията се прави с пушките на Октомврийската революция, или с писалката на регулатора, ефектът е един и същ. Представете си, за да се чуе такова нещо от една сериозна институция и институция, която е абсурдно да лобира за зелената енергия, какво означава това същност. Мога да ви кажа, че международните банкери и правителствата от ЕС имат много сходно мнение, но просто езикът на дипломацията не позволява то да бъде изказано толкова ясно.
Чуйте цялото интервю с Никола Николов и Никола Газдов:
Г-н Николов?
Никола Николов: Аз ще се опитам един по-генерален поглед да дам на този проблем. Не знам дали това ще успокои хората, но проблемът с регулаторните органи е в ЕС, а не само в България. Миналата седмица имаше българин, член на Генерална дирекция „Енергетика", който недвусмислено обяви, че Европейската комисия има съмнения в независимостта на регулаторните органи, като една от държавите, за които имат съмнения, е България. Също потвърди, че Европейската комисия има съмнения за това, че електроенергията се продава под себестойност, тъй като се генерират в Националната електрическа компания или в крайните снабдители дефицити, което също е, благодарение на това решение и разширенията, които взима ДКЕВР. Поради тази причина ЕК обмисля да отпадне регулацията и да стане свободно търгуваема и по този начин на европейските граждани ще бъдат спестени 13 млрд. евро. Това е заключението на Генерална дирекция „Енергетика" и, дай Боже, това по-скоро да стане, защото тогава зелената енергия, като най-устойчив тип енергия, най-вероятно ще бъде и най-конкурентният тип енергия, ще привлича инвеститори. Тази грешка, която беше допусната, и това неправомерно поведение на нашия регулатор наистина увреди инвестиционния имидж на България, но аз лично считам, че там, където има регулатор, който участва на пазар - толкова чувствителен, колкото пазара на електроенергия, от който са засегнати всички българи, на него оператори са монополисти, които са електроразпределителните дружества, на него присъстват и участват в този пазар и производители и то много различни типове със своите си интереси на енергия, така доста сложно става регулирането. Още повече, че разбираме, че с ниските доходи в България сме изключително чувствителни всички за цената на електроенергия. Така че се надяваме, че свободният пазар е по-правилната формула и ЕК, ако успее бързо да стигне до подобни решения, нещата ще станат ясни - и за конвенционалната енергия, и за атомната, разбира се, и за зелената. Ние, като представители на зелената енергия на един високоотговорен бизнес, който наистина е ориентиран към това, че съвременните общества ще мислят и за бъдещите поколения, разчитаме, че ще бъдем най-предпочитаната такава.
Стискам палци да се разреши това. Това е една интересна идея - свободен пазар, а не регулаторни органи. Какви са ви отношенията с производителите на конвенционален ток, мешате ли си „капите", застъпвате ли си интересите, имате ли „пасове" помежду си? Срещате ли се? Гледат ли на вас като „зелени, извънземни човечета"?
Никола Николов: Ние сме производители на енергия на българския пазар - конвенционална, възобновяема и атомна. Ролята на ДКЕВР е именно това - да съгласува интересите на всички видове производители на енергия. Истината е, че ние сме единственият тип енергия, която може да замени конвенционалната, особено в България най-малко заради природните дадености и поради факта, че българската конвенционална енергетика не е подготвена за екологичните предизвикателства, които предстоят пред нея. А именно план от 2013-та, само след месец, до 2020 г. плащане на всички квоти за въглероден окис. Това е и целта на ЕК - да намали емисиите на парникови газове. Затова и тя насърчава зелената енергия, което очевидно означава, че, след като излязат от енергийния пазар конвенционални, преди тях трябва да бъдат построени възобновяеми източници на енергия. Защото няма друг вариант, в който да се случи именно тази политика на ЕК. От 2013 г. до 2017 г. изключително стриктно ще се следи и емисиите на азотен окис, серен окис, прахови частици. От 2017 г. до 2020 г. ще се плащат 100% и тези квоти, което означава, че ЕК стриктно ще следи изпълнението на директива 28, в която са създадени тези ограничения за конвенционалната и стимули за зелената енергия, така че 2020 г. наистина ние да генерираме, да емитираме с 20% по-малко газове. За съжаление, българската конвенционална енергетика няма как да издържи, защото и екологичните инвестиции са изключително скъпи, респективно това ще доведе до увеличаване цената на електроенергията в България и смислено, но и политически е по-правилният вариант е България да развива и да замества конвенционалните централи с централи на фотоволтерични, вятърни паркове или водноелектрически централи. Това е пътят, по който ние ще вървим. Въпросът е да го вървим по начин, по който не натоварваме потребителя с плащане на повече пари за електроенергия, защото в някакъв момент, ако ние сме инвестирали достатъчно в зелена енергия и конвенционалните централи плащат тези екологични ангажименти, хем ще плащаме повече пари за електроенергия, хем няма да сме създали мощности, които да ги заменят. Има такъв момент, при което има разминаване във времето, което наистина трябва да бъде съобразено от политиците и от регулатора и максимално безболезнено да направим тази подмяна на конвенционалните. Не 100%, но значителна част, тези 20% да подменим конвенционални с възобновяеми източници. Това е идеята на директива 28.
Никола Газдов: Аз бих искал да формулирам малко по-просто нещата. В момента в глобален план и особено в ЕС се случва енергийна революция, може да наречем и преход, на аз предпочитам революция, защото с изключително бързи темпове навлизат възобновяемите източници и от една нишова технология започват да играят все по-важна роля в енергийните системи на отделните страни-членки на ЕС, пък и на всички водещи икономики - САЩ, Япония, а вече и Китай, Индия и т.н. Това, което ще видим в следващите 2-3 десетилетия, ще повтори революцията в мобилните комуникации. Аз като бях малък, нямахме вкъщи телефон, впоследствие имахме един с шайба, след това се появи телефон с копчета, през 90-те години се появи и първият мобифон - една огромна машина, която говориш с нея, 10 минути загрява и може да си изгладиш ризата и т.н. Вече днес имаме портативни компютри в джоба си и темповете на развитие не се забавят, а напротив - ускоряват се. Същото виждаме и в енергетиката, където съвсем скоро ще можем сами да инсталираме на покрива си фотоволтаични панели, малки вятърни перки. В други страни това е възможно, но в България регулациите не го позволяват, но иначе и като цена, и като технологии можем да го правим. Но ще можем през мобилните си телефони да управляваме не само своето потребление на енергия, а и това от къде идва тя, в колко часа, да зареждаме през телефона си своя електромобил. Ето, звучи безумно, но аз същност дойдох пред Дарик радио със служебния си електромобил. От година и половина го кара, т.е. не е фикция, възможно е. Все повече българи ще карат електромобили, ще използват ток от възобновяеми източници, ще могат да контролират и производството, и потреблението на енергия през мобилния си телефон. Всичко това се случва, благодарение на възобновяемата енергия и ако говорим за това дали има съперничество, или не, между конвенционална и т.н. зелена енергия, към момента по-скоро го няма. Факт е, че възобновяемите източници се развиват в контекст и този контекст е доминиран изцяло от конвенционалната енергия - основно въглищни и атомните централи не само в България, но конкретно е в България, има, разбира се, и големи ВЕЦ-ове. Тепърва започват да навлизат тези обекти и полека-лека ще изместват тези остаряващи производствени технологии и производствени мощности, но за момента е ясно, че конвенционалната енергия е един стабилизатор на цената, разбира се, стабилизатор и на енергийната система, докато тази енергийна система поумнее, докато тя започне да бъде по-лесна управляема, за да се справи с все по-големите нови дялове на възобновяеми източници. И всичко това, ако теглим чертата, е много важно за потребителя. Много е важно, защото възобновяемите източници вече са близко до границата, в която ще станат по-евтини от цената енергийния микс. Така със сигурност след 2020 г., но, според мен, още и през 2016-2017, 2018 г., дори и по-скъпите фотоволтеици ще бъдат по-евтини от тока от мрежата в България. Трябва да си кажем една страшна истина - в следващите години цената на електроенергията в България ще нарасне драстично и то не заради ВЕИ, защото възобновяемите източници в момента са едва 7% от сметките ни за ток, нови мощности не се изграждат, т.е. няма как заради ВЕИ да поскъпне за в бъдеще токът, но той ще поскъпва изключително много заради това, че изкуствено е потискан политически в последните години и заради тези екологични ангажименти. Термалните централи, въглищните централи да закупават на свободния пазар въглеродните квоти, които изхвърлят в атмосферата. Това трябва да се случи, защото освен ниска цена на тока днес, ние трябва да мислим и за здравето - своето и на своите деца, както и изобщо за околната среда, в която живеем.
С лека ръка „закрихте" „Белене" и „Козлодуй" и дадохте зелена светлина на възобновяемите енергийни източници. Какво е личното ви мнение за „Белене", а пък и за „Козлодуй" - този дремещ, спящ звяр? За или против „Белене" сте?
Никола Николов: Аз съм убеден противник на атомната електроенергия, защото тя дава възможност на сегашното поколение да ползва евтин електрически ток и задължава хиляди бъдещи поколения с разходи по неутрализирането на тези съоръжения.
Никола Газдов: Аз бих казал същото. Аз съм противник, дори и се включих в един от инициативните комитети, които сега събират подписи, за да защитават темата против изграждането на нова атомна централа в България не само на площадката в Белене, но и на площадката в Козлодуй. По същата причина смятам, че не е редно ние днес да пием евтината наливна ракия, а утре нашите деца да ги болят главите и така хиляди поколения. Страшно е, трябва да си го кажем! По света все още няма нито едно завършено хранилище за дългосрочно съхранение на радиоактивните отпадъци за следващите 200-300 хил. години. Има временни хранилища, но няма нито едно крайно хранилище. Преди по-малко от две седмици тук беше проф. Фишедик, съветник на германското правителство по енергийните въпроси и аз му зададох въпроса: „Г-н Фишедик, Германия се отказва от атомната енергия, но не може да се откаже от отпадъците. Какво ще правите вие с тях. Първо, колко ще ви струва съхранението и второ, къде ще ги складирате?" Той каза: „Ако трябва да съм откровен, нямам отговори и на двата въпроса. Ние все още не знаем колко ще ни струва. Събираме по 0,3 евро цента на всеки киловат часа електроенергия, но не знаем дали тези събрани пари ще ни стигнат да покрием сметката и все още дори не е избрано място за площадка в Германия, където дългосрочно да се съхраняват атомните отпадъци, камо ли тя да бъде изградена и завършена". Тук в България не можем да решим проблема със софийския боклук вече 15 години, но всички искат атомна енергия. Айде, като искат, просто да кажат къде да оставим тези боклуци. Аз лично не ги искам нито в София, нито около София, нито на местата, които обичам да посещавам в България, защото ме е страх и защото не смятам, че ние ще спечелим, като заровим една цъкаща атомна бомба в земята. Кой би искал да яде домати от тракийското поле и краставиците, ако там някъде има ядрени отпадъци. Кой би искал да пие вино от топлите места в България, от добрите винодайни райони, ако там има ядрени отпадъци?! Никой. Отговорът е прост. На нас това не ни трябва.
Рубриката „Зелени алтернативи" се подготвя с партньорството на сдружението „Съюз на производителите на екологична енергия-BG", неправителствена организация в обществено полезна дейност, която активно работи за насърчаване употребата на възобновяема енергия, постигане на енергийна ефективност и опазване на околната среда. В изпълнение на тези основни цели, Сдружението предоставя консултации, повишава информираността на гражданите, осъществява съвместни инициативи с местните власти за регионално развитие на сектора, прави проучвания, изготвя анализи.
