Всички загубиха на тези избори, макар че всяка партия по традиция може да обясни защо е спечелила. Това коментира в интервю за Дарик бившият икономически и енергиен министър Трайчо Трайков. Според него и законите помагат за възпроизвеждането на статуквото в политиката. По думите му „след като управлявалата досега ГЕРБ за четири години е получила няколко десетки милиона лева от държавната субсидия, колкото и да си се провалил, като изкараш такава финансова мощ, е трудно някой да пробие само с прекрасните си качества или идеи".
Започвам с политическия нюанс, защото поне като зрител отстрани можете да дадете оценка за това побърза ли БСП с приказките си за програмно правителство, като пропуска шансовете на първата политическа сила ГЕРБ да формира кабинет, макар и на малцинството?
Тук има нюанси, които основно хората, свикнали да гледат нюансите на технологичния процес при изборите забелязват особено добре. Наистина сякаш вече имаше готова заявка от ДПС и БСП за съставяне на правителство, но доколкото ми е известно, това е аритметически невъзможно. Така че при всички положения ще се започне там откъдето пише в книгата, че трябва да се започне. Но каквото и да стане, е очевидно, че на тези избори просто хората показаха, че са обезверени и не виждат конструктивен ход. Аз не мога да си спомня някога във всички избори първата политическа сила да е получавала един милион гласа.
Само един милион.
Има ли такъв случай? На предишните избори ГЕРБ имаха близо два милиона, 1,7-1,8 млн.
Но пък това е един малкото случаи, който беше отбелязан, когато управлявала партия, макар и непълен мандат повтаря първия си резултат на следващ вот.
Вярно е, за статистиката е така. И мисля, че, както традиционно се прави след избори, всяка политическа партия може да обясни защо е спечелила. ГЕРБ за втори път е на първо място, БСП вдигат мандатите и така нататък. Истината е, че всички загубиха. Първата и втората политическа сила общо имат доверието на 25 процента от хората, които могат да гласуват. Нали така?
Общо.
Общо от всички избиратели.
Звучи твърде малко.
Ами една четвърт - между 25 и 30 процента, да кажем 27-28 на сто.
И като сложим към това пъстрата картинка ДПС и Атака като притурка в парламента, имаме ли изобщо някакъв полезен ход в графа дори той да е най-малкото зло.
Не мога да се поставя на мястото на никоя от тези сили, защото очевидно с най-голямата политическа сила никой не иска да партнира, въпреки че от Атака бяха вече доста уклончиви между полунощ и сутринта (в деня след вота). Но това би било самоубийство според мен за всяка партия, която има претенции да представлява някаква нормалност в съвременния свят, защото ако слушате риториката на Атака, за тях най-добре би било да се върнем в тоталитарния режим на Тодор Живкова, само че ако може Тодор Живков да е Путин. Това е техният идеал.
Планът „Сидеров", да, беше основен аргумент на Волен Сидеров.
Така че при положение, че освен „Атака" никой друг не иска да партнира с ГЕРБ, може би има основание на хората от БСП да започнат да мислят какви са техните опции, но, както виждаме, те не са никак големи.
Би ли рискувал ГЕРБ да рискува да направи кабинет на малцинството?
А и все пак БСП и ДПС се провалиха по време на предишния мандат и не мисля, че са показали, че могат да надскочат ръста си от тогава. Политическият си ръст като капацитет на управление и идеи.
Да, но хората казват „Поне това е познатото зло, дотолкова, че макар те да не направиха нужните реформи, поне не направиха и големи глупости". Когато особено три политически формации се съберат на едно място, те наистина се самоблокират в решенията. Не завиждам на онези, които трябва да прокарат решение между три политически сили. Но пък не се допускат и големи грешки. Тоест това е тезата на онези, които казват, че сме обречени на коалиция оттук насетне.
Това, което казвате, потвърждава това, което всички знаем - че човешката памет има свойството, за да се самосъхрани, да помни хубавите неща. Ако се опитате да си спомните какво мислехме за държавата и правителството си...
Не мога да пропусна формулата „три-пет-осем".
Тогава едва ли ще кажете, че тогава някога сте мислили, че за нещо на света искате това да се повтори.
И с днешна гледна точка правителство на малцинството еднакво опасно ли е като другото например - с някакви напазарувани депутати, ако не им достигат на БСП и ДПС, да си направят нещо като правителство.
Това ще бъде измама, която ще срещне презрението и омерзението на хората според мен. Така или иначе хората вече дадоха мнението си. Рекордно голям брой хора, които са гласували, а не са намерили представителство в парламента; огромно количество хора, които въобще не са си дали труда да гласуват; такива, които са гласували с отвращение, защото смятат това за свой граждански дълг; корпоративен, купен, контролиран и какъв ли не още вот. Хората стоят и се мъчат да си вземат дъх и да разберат какво още може да се направи.
Но това, което мнозина виждат като резултат, казват, че не е възможно: при положение че искахме промяна, ето на, статуквото се възпроизведе обратно с пълна сила и без дори опция за широк избор.
Факт, но и законите помагат за възпроизвеждане на статуквото. Вземете прословутата партийна субсидия. След като партията на статуквото за 4-годишен мандат получава няколко десетки милиона лева...
Говорим за първата политическа сила.
Ами и първата, и втората.
29 млн. ли беше държавната субсидия на ГЕРБ?
Колкото и да си се провалил, като изкараш такава финансова мощ, е трудно някой да пробие само с прекрасните си човешки качества, които няма как другите да видят или с идеите си. Видяхме, че сега имаше огромен брой нови формации. Част от тях според мен наистина с честни намерения, добри идеи, добри хора...
Но само до там.
Казвам част, защото за друга част това е просто бизнес проект - да вземат 1 процент, около 700 000 лева годишно, нали? Значи вие кандидатствате, явявате се на избори, за да...
Има добра възвращаемост, казват някои.
Така че такива партии на корпоративен принцип, даже за една конкретно, която най-много може да се отъждестви с идеята за корпоративна партия, тя продължава от миналите избори, и на тези. Но като оставим настрана тези случаи, дори и хора и партии от малките и нови, просто защото им е писнало и казват, „Да, не ми се занимава, но ето, ще тръгна да правя нещо, за да променя, а не само да говоря", дори и те не получават никакъв шанс от статуквото. Така че достатъчно е мрачна картината.
Апатия, твърдения за измами и преди вота, и по време на вота, а сега задаваща се нова политическа криза. Колко опасно е за икономиката, ако влезе в спиралата избори до дупка?
Политическа нестабилност и икономическо развитие никога не са вървели заедно. Така че в този смисъл по най-простия прочит политическата нестабилност не е добра за икономиката. Но това не означава, че ако утре бъде съставено правителство от сегашното меню в българския политически ресторант, това ще е добре за бизнеса. Напротив. Основният проблем на бизнеса в последните години може да се обобщи като притеснение от липсата на законност. Това има всякакви измерения и конкретни проявления, но основното е липсата на законност.
Вписва ли се в липсата на тази законност и така нареченият „данък партийна лоялност", който ДПС се закани да премахне и да освободи българския бизнес от това?
Естествено, това е едно от нещата, които представляват липсата на законност, но друго е това да си уверен, че нормалните бизнес, търговски отношения могат да бъдат регулирани предсказуемо и справедливо от съдебната система. Това винаги е било огромен проблем. Бизнесът винаги си е знаел, че това не е както трябва, а пък в последните дни вече има и съвсем конкретни и графични аудио доказателства за това. Не че и преди не са го знаели хората, но сега веднага може да се извади доказателство.
Но след изваждането на записа, вече нелицеприятната картинка светна.
И ако за големите компании, те по някакъв начин по-могат да го калкулират този риск с огромните си юридически отдели, с възможността си да водят процеси, с по-дълбоки джобове, които да им дадат стабилност, то при по-малките компании това е неприемлив риск. При положение че могат в първия момент, в който кръстосаш интерес с неправилните хора, да те шамаросат и завинаги да те изметат, то малките компании трудно приемат този риск. А основният проблем на България и това, което за мен е най-големият потенциал и възможност и на думи това сякаш всички го разбират, е стимулирането на предприемаческата култура, на възможността хора с идеи да получат пари, подкрепа, възможност да направят пари за себе си и хората, на които дават работа.
От това, което казвате, разбирам, че тази схема е следната - хем си плащаш, грубо казано, своеобразен данък за партийна лоялност, хем те шамаросат, ако вземеш да сгазиш в чуждото лозе, пак образно казано, ако говорим, и това отказва тези, които нямат солиден ресурс и не могат да се нарекат много големи играчи. Така ли?
Очевидно и едното, и другото, което казвате, са достатъчно плашещи сами по себе си.
Но до там ли стигна размерът на това проявление в рамките на този последен мандат, та тъкмо ДПС - партията, която се свързва с обръча от фирми, заговори за това как ще ги разрушава?
Не мога да дам количествена оценка на това доколко едно или друго явление сега са по-силни, по-слаби или обратното. Но е факт, че ги има, всички говорят за тях, хората, които се занимават с реален бизнес. Наистина човек си казва, че е цинично, когато си помогнал да се направи тази система, след това да се обявяваш срещу нея. Но пък в крайна сметка аз все пак мисля, че новите хора могат да застанат и с нови виждания или пък че имат право да се променят както политическите сили, така и хората. Аз винаги съм склонен да повярвам, че ако се даде заявка, ако кажеш, че ще работиш за нещо добро, трябва да получиш поне минимално доверие и след това да бъдеш наказан, ако не работиш според заявката си.
Победител ли е ГЕРБ от вота и виждате ли шанс БСП, ДПС изобщо нещо читаво да се появи? И образно казано, има ли бизнесът пари за нови избори - и като време, и като ресурс, и като пари?
Както казах, не смятам, че има победител. Наистина няма победител. Няма нито един човек или група хора, които да са спечелили от тези избори, кой каквото и да обяснява. Не само бизнесът, а и хората ще трябва да платят, независимо дали са нови избори, продължителна нестабилност, слабо правителство. Край, вече ни е осребрен чекът, трябва да го платим, независимо от коя сметка ще дойдат парите.
Служебната власт, ако се позадържи поне засега, по ваши оценки как се справя? И опасно ли е по-дълго да се задържи едно служебно правителство?
Не мисля, че служебното правителство като такова е най-лошият вариант от всички. Разбира се, не е правилно. Това е симптом, че нещо в системата не функционира. Всички знаем за христоматийния пример на Белгия, в която близо една година служебно правителство беше на власт. Това беше служебно правителство и то точно в периода, в който Белгия председателстваше ЕС. Аз познавах част от министрите в това правителство - до един способни, добри хора.
Да, ама знаете, че тук без действащо правителство и ясно постановен избран кабинет от Народно събрание, нещата не се случват съвсем в този порядък, в който трябва да станат. Всички казват „Чакаме новата власт" и се спират плащания, не знам от онова, което стига до вас, дали е такава картината?
Ако това, за което радеят БСП и Атака в енергетиката, а пък БСП вече сме ги виждали какво могат, ако това е алтернативата на служебното правителство, то тогава аз предпочитам служебното правителство. Аз все пак не мисля, че БСП дори да влязат във властта, наистина ще започнат да строят „Белене". Не, те ще похарчат много пари, за да не стане пак нищо накрая.
Плашите се от рестарт на „Белене" или поне от още харчове по този проект, ако се случи...
Още харчове със сигурност, рестарт не мога да си представя.
Друг въпрос е, че ДПС казаха, че са срещу удължаването на това строителство.
Вярно е, чест им прави.
Не звучите оптимистично.
И времето не е хубаво, но ще се оправи. Идва лято.
Само да не е горещо на политическа сцена прекалено дълго това лято. И да не се загуби време в едно безуспешно протакане в рулетката с мандатите и накрая да се откажем в изходна позиция.
Аз не мисля, че каквото и да се случи, то ще бъде напразно или безуспешно. Каквото и да се случи, това е така, защото то е резултат от волята на всички нас. Може и да не сме очаквали всички последствия, но със стъпките си водим натам. Нищо не става случайно, всичко става с някаква причина. И аз вярвам, че накрая причината е дори ако трябва пак да минем през някакви такива неприятни периоди, накрая трябва да се преоткрием като друго общество. Знам, че звучи малко...
Малко по-абстрактно.
Но това е, няма как да е иначе.
