В началото на седмицата в София руският вицепремиер Виктор Зубков изрази учудване от скъпия природен газ за крайните потребители у нас и това предизвика вълна от коментари и заявки за предстоящи проверки на газоразпределителните дружества у нас. Според руския вицепремиер Газпром доставя природния газ на България на цена 339 долара за 1000 кубически метра, но тя се завишава до 576 долара за 1000 кубически метра, докато стигне до крайните клиенти у нас. Премиерът Бойко Борисов се закани да разбере къде по веригата изтичат парите от тази разлика и кой се облагодетелства от нея. Енергийният министър Трайчо Трайков възложи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да направи анализ как се образуват цените на газоразпределителните компании и увери, че престои и регулаторен одит в тези дружества, който трябва да покаже дали цените им до домакинствата и заводите са действителни. Изказването на руския държавник Зубков и сътресенията, които предизвика, съвпаднаха и с проведените в Москва преговори за нови газови договори между България и Русия. На тях шефът на „Булгаргаз" Димитър Гогов бе изпратен с мандат да заяви пред „Газпром" българската позиция за отпадане на посредниците при доставките и искането ни за поевтиняване на руския газ за България. Необосновано скъп ли е природният газ в България? Разговор с председателя на ДКЕВР Ангел Семерджиев:
Г-н Семерджиев, какво показва анализът на ДКЕВР за цените на природния газ до крайните потребители? Има ли завишаване на цената по веригата?
Ние такива анализи правим сравнително бързо по наличните документи. Веднага направихме за министъра на енергетиката Трайчо Трайков този анализ, още в деня на преговорите, така че той има структурата на тарифите. Това, което бих искал да кажа, е, че допълнително направихме сравнителни анализи за тези структури на тарифите в други страни, както и цената на входа. Определено може да се каже, че ние получаваме по-скъп газ, отколкото например в Германия по същите дългосрочни договори и оскъпяването, което има по веригата до крайния потребител при нас, е напълно поносимо, тъй като резултатът пак е едни от най-ниските цени. Те са сравними с тези в Литва, Латвия и Естония например. В този смисъл по веригата е нормална ситуацията. Разбира се, по газоразпределителните дружества има друг тип проблеми. Там се забавят много инвестиционните програми, трудно се разширява пазарът, но това е проблем така да се каже на растежа на тези дружества. По-малките имат ограничени възможности да развиват мрежите, имат сравнително малко потребители. Искам да напомня, че газоразпределителните дружества имат много малък пазарен дял от разпределението на природен газ, той е около 14 процента. Останалите количества природен газ се продават от „Булгаргаз" директно на потребителите, в това число и топлофикационните дружества. Тоест начинът, по който работят газоразпределителните дружества, разбира се, е важен, но той в никакъв случай не може съществено да повлияе на цялостния пазар на природен газ. А битовите потребители на природен газ обикновено не са недоволни от това, че са свързани към газоснабдителната система, макар че са някъде около 50 000. Най-голямото предимство, знаете, е, че те контролират сами сметките си, тоест пускат си природния газ, когато им е необходимо. Цената за крайните битови потребители на природен газ е около 80 лв./мегаватчас - цена, която е сравнима с тези в другите европейски държави и една от най-ниските в европейските страни.
Предстои да направите и одит на газоразпределителните дружества, енергийният министър Трайков съобщи, че ще възложи на комисията такава проверка. Има ли възможност компаниите да са продавали на високи цени, които не отговарят на направените от тях разходи?
За да се изкажем категорично, че няма завишаване на разходите, трябва много внимателно - и ние ще го направим - да проверим дали изграждането на мрежите се извършва при минимални разходи. Тоест възможно е компаниите да бъдат изкушени да изграждат по-скъпи мрежи и по този начин да вдигат крайните цени. За тази цел ние правим сравнителни анализи за цената на построяването на един метър например газоразпределителна мрежа. Имаме такива анализи, просто ще ги опресним. Ще анализираме самите бизнес планове на дружествата, доколко и как ги изпълняват, тъй като със забавянето на инвестициите те наистина могат да получат и повече приходи, особено ако тези инвестиции вече са отчетени в цените за регулаторния период. Такъв анализ правим сега. Все пак е необходимо малко време и ще имаме данните за тези процеси. Те наистина могат да доведат до намаляване на възвръщаемостта и съответно падане на цените. Но това няма да реши някакви кардинални проблеми, тъй като пазарът е достатъчно взискателен към газоразпределителните дружества. Тоест потребителите имат алтернативи. Промишлените потребители могат да използват други горива като газьол, нафта и така нататък, докато битовите потребители пък имат други алтернативи: някои са към топлофикационните дружества, други използват пропан-бутан, електроенергия, дърва, така че конкуренция в сектора има и тя до голяма степен също влияе в положителен смисъл на крайните цени.
Във всяка система за снабдяване на природен газ има търговец на едро, който доставя газа на газоразпределителните дружества и те на база на собствените си разходи, които правят за разпределение по мрежите, правят надценка на крайната цена. Нормално е и в всички почти нормално работещи, изградени системи за доставки на природен газ и инфраструктура тази надценка обикновено е около 30 процента, тоест от търговеца на едро - от посредниците - идва основната компонента - около 70 на сто и след това газоразпределителните компании добавят стойност, която се основава на техните разходи за разпределение и малка част за доставка.
Изпълнителният директор на Булгаргаз Димитър Гогов преговаряше в Москва за новите газови договори, като основната позиция на България я знаем - отпадане на посредниците. Дали наистина обаче това може да се случи и какво намаление да очакват потребителите в цената на природния газ?
Ще ви кажа моето мнение по въпроса. Наличието на посредници в едни преговори се доказва като необходимост и доколко тези посредници допринасят за балансиране на интересите. Тоест когато се преговаря с Газпром, който е собственик на газа и той държи да има посредници, трябва да е ясно каква е причината, какво се цели с наличието на посредници. Те могат да решават определени въпроси, които да допринасят за балансиране на интереса, може и да не ги решават. Тоест нашият преговорен екип трябва да е наясно каква точно ще е ролята на посредниците и трябва Газпром да обясни защо иска да има посредници. Аз поне бих ги попитал каква е целта на наличието на посредници.
По отношение на възможностите за свалянето на газа, тук има други процеси. Знаете, че делът на така наречения спот пазар на европейските пазари е значим и той през последната година влияе съществено и върху дългосрочните договори. Така че възможностите и върху нашите дългосрочни договори за доставка да бъдат повлияни така, както е за повечето европейски страни, от спот пазарите, трябва да се използва максимално. И тук се крие основният момент, в който може да се постигне намаление на цената. Тоест пазарните условия в Европа, свободният пазар, краткосрочните доставки са на много по-ниски цени, отколкото са цените по дългосрочни договори, които изостават. Нещо, което е нормално. Но в крайна сметка пазарът може да повлияе така, че тези дългосрочни договори да бъдат коригирани със сваляне на цената в определена степен, така че да отчитат пазарните условия.
С колко може да бъда свалена цената на доставяния от „Газпром" газ?
И на мен ми е трудно сега да кажа доколко и как Газпром е склонен да отчете спот пазарите, за какъв период и по какъв механизъм, но според мен е нормално минимум едно намаление на 15 процента по дългосрочните договори да бъде договорено, така че пак и интересите на Газпром като доставчик, и нашите интереси да бъдат балансирани, защото все пак еластичността на нашия пазар, тоест възможностите му да понася по-високи цени, е на предела. Така че аз, ако бях на мястото на Газпром, щях да се притеснявам и за нашия пазар, тъй като те все пак трябва да поддържат този пазар, само те продават, само руски природен газ на практика се продава у нас. Трябва да се търси баланс на интересите и аз мисля, че в тази посока основно ще вървят преговорите. А конкретни цифри трябва да се договорят за конкретни периоди.
Нещо много важно за абонатите на топлофикациите - ако България успее да договори намаление на цената на газа с 15 на сто, то ДКЕВР може чрез приетата в края на миналата година наредба за цените на газа да отрази поевтиняването още през септември тази година, въпреки че първият от новите газови договори ще се отнасят чак за 2011-та. Според наредбата общественият доставчик „Булгаргаз" може да получава недовзет приход за минали периоди. Може ли да го направите, за да е по-евтино парното за хората тази зима?
Да, разбира се, може. Ние точно за това я приехме, за да изглаждаме пиковите моменти по отношение на влиянието на алтернативните горива. Така че това е механизъм, който се прилага и в други държави и това е ролята на Булгаргаз като обществен доставчик - да отчита и да отлага резки изменения на цената на газа. Ние го постигнахме за тази зима. Разбира се, оттук нататък зависи как ще се движат алтернативните котировки, защото всички договори за доставка са най-пряко и най-силно зависими от котировките на алтернативните горива или най-общо казано - от котировките на суровия петрол.
Да обобщим. Казвате, че може още преди този отоплителен сезон парното да поевтинее, ако успеем да договорим с руснаците намаление в цената на синьото гориво поне с 15 на сто?
Да, има възможност. Все пак трябва да изчакаме резултата от преговорите, както и пазарната ситуация, която ще се очертае към септември. Тук пак искам да напомня, че различните топлофикационни дружества са в много различна позиция. Има дружества, които въпреки вдигането на природния газ, успяха да запазят нивата на цените от миналата година от предишния сезон. За други се наложи да ги вдигаме, за да се отчетат техните разходи и ниската ефективност на източниците им например или загубите по мрежите и така нататък. За топлофикационните дружества за съжаление е много индивидуално и зависи за всяко едно от тези дружества доколко и как ще влияе върху тяхната работа и крайните цени на топлинната енергия природният газ.
