На европейската сцена трябва всички да заставаме като един, когато става въпрос за български кандидатури. Това мнение изрази Румяна Желева в предаването „Неделя 150" на Българското национално радио (БНР). В седмицата след избирането й за заместник-председател на Европейската народна партия външният министър на България разговаря с журналиста Лили Маринкова.
Сега се надявам, че може да обсъдим вашето ново положение на заместник-председател на една или може би най-силната европейска партия. Здравейте. Честито.
Здравейте. Благодаря ви.
Имаше ли борба или беше просто, така, като за отличници?
Ами, ако бих могла да започна с това, че имаше 18 кандидати първоначално, а постовете на заместник-председател на президента Вилфред Мартенс са десет, вицепрезидентските места в Европейска народна партия, която, вие правилно казахте, е най-голямата политическа сила на европейско равнище. Тя има 13 лидери на правителства и държави от държавите членки на Европейския съюз в момента, има най-много европейски комисари, има най-голямата парламентарна група в Европейския парламент. И спечели убедително, убедително казвам, последните европейски избори тази година, защото за всички останали политически сили това беше разгром. Това беше един разгром за всички леви партии, за всички центристки партии в Европа, резултатът им на европейските избори. Единствено европейската десница - християндемократическото семейство, е във възход, и то в много силен възход. Така че състезанието беше истинско състезание - така, както приляга на състезание в западноевропейската култура на демокрация и пазарна икономика.
Може ли да ми помогнете в дешифриране на това дали новият ви пост ще подпомогне избора за ресора, който ви бе обещан в Европейската комисия, доколкото съществуват противоположни възгледи по този въпрос?
Самият факт, че човек от България, в този случай аз, се идентифицира с ръководството на, пак уточнявам, най-голямото политическо семейство на европейско равнище, е достатъчно показателен къде е моето място. И това трябва да ни изпълва със задоволство, с радост, с гордост, бих казала даже, нас, всички българи, особено хората, които сме с демократично мислене, които от 1989 г. насам вярваме в демократичните реформи и работим за това. Така че аз, как да ви кажа, на мен занапред ми предстои не да ми определят ресор или да не ми го определят, защото ресорът вече съм си го избрала, той ми беше предложен от президента на комисията г-н Барозу и аз съм го избрала лично, предпочела съм го даже пред друг, който също ми беше предложен, пак външнополитически, ориентиран с външната дейност на Европа. ... Така че конкретно постът ми в момента няма пряко отношение към ресора, към изслушването в парламента, което безспорно е много трудна и тежка задача, което ми предстои. Аз съм била евродепутат и знам колко тежки са изслушванията в Европейския парламент, защото в него има представени много политически групи, различни партии от различни националности. Представете си нашия парламент от 240 души, който така и така е прекалено голям, от моя гледна точка, за България, трябва да бъде поне на половина, но си представете Европейския парламент, който е три пъти по-голям, и в него са представени 27 държави. В моята парламентарна група, на Европейска народна партия, има повече от 50 различни партии от различни националности. Така че може да си представите това, умножено допълнително и мултиплицирано за целия Европейски парламент, какво означава. Така че изслушването безспорно ще бъде много тежко. Но аз от миналата седмица с избирането ми за вицепрезидент на Европейска народна партия определено принадлежа към най-голямото политическо семейство на европейско равнище и никой не може да оспори това.
Бихте ли могли да припомните кой друг външнополитически пост ви беше предложен, за да помогнем на слушателите да се ориентират.
Не мога да ви го кажа, защото вече друг колега го е поел. И това би било доста некоректно, ако кажа тук Желева предпочита това пред онова. Но истината е, че в Европейската комисия, бъдещата, под председателството на президента Барозу, има три поста, свързани с външните отношения на съюза. Това са отношенията, свързани с държавите, които са в рамките на т. нар. политика на добросъседство и за които предстои или вече тече в някаква фаза процес на присъединяване към Европейския съюз, това е т. нар. ресор разширяване. Има друг ресор, който е свързан с политиката за развитие. Знаете, че Европейският съюз е много силен европейски ... световен, глобален донор, той дава изключително много средства в помощ на развиващите се страни. И сега за първи път с влизането в сила на Лисабонския договор тази негова функция се отделя в самостоятелна политика, това е хуманитарната помощ, и аз ще отговарям за нея, наред с много други задачи.
Като споменавате таза амалгама, в която сте поставена, как гледате на подкрепата на други български евродепутати, доколкото се наложи Кристиан Вигенин да декларира пред един всекидневник, че не трябва да има мръсни битки за еврокомисар? Стори ми се, че вие не обяснихте или не излязохте с някакъв текст около разпространяван за вас текст или нещо несръчно написано като компромат...
Да, аз с изненада разбрах, че се прочуваме, за жалост, вече в Брюксел, в Европейския съюз с разпространяването на компромати, при това анонимни, относно моята личност. Те са били изпращани на евродепутати в Европейския парламент от различни групи, до различни медии, даже, доколкото ми е известно, тук и някои редакции на български медии са ги получили. Как да ви кажа, ами, вярна очевидно е онази приказка за казана. Аз за пръв път го изпитвам на гърба си, защото самата аз не изпитвам завист по простата причина, че във всяко състезание и във всеки конкурс, на всичко, на което ми се налагало да се състезавам с други хора, съм се опитвала да се подготвя така, че най-напред да докажа на себе си, че мога, и съм се състезавала най-вече със себе си. Но очевидно трябва още да растем в собствените си очи и в собствените си умове, докато достигнем до прозрението, че на европейската сцена трябва всички да заставаме като един, когато става въпрос за български кандидатури, независимо от това на кого какво му се иска и колко много му се иска. Аз ще ви дам пример. Когато станах външен министър на България, г-жа Ирина Бокова участваше в едно голямо състезание. Вече близо година страната ни и институцията външно министерство, и други институции, български, бяха инвестирали сили и средства в правене на кампания в полза на нейната кандидатура. Тя не изглеждаше очевидна, не изглеждаше победата закономерна или ясна от самото начало. Но когато аз дойдох, имах възможност да се включва в последния решителен етап. И когато видях колко много усилия са положени и колко много пари са изхарчени, за мен беше без съмнение, въпреки многото критики, в т.ч. и към мен самата, че не трябва да я подкрепям, защото, видите ли, нейното минало и т.н... Нито за миг не съм изпитвала съмнение. Когато българин участва в състезание, официално, от името на държавата, ние всички трябва да заставаме зад него, независимо колко го харесваме, независимо колко политически му симпатизираме. А пък да пращаме анонимни сигнали, да използваме компромати, това направо не мога дори да го разбера.
Бихте ли обяснили...
... с какъв текст да изляза и пред кого, г-жо Маринкова, ми предлагате? Срещу анонимките не можеш да излизаш с никакви текстове.
Да, предполагам, че това е разумен довод. Но бихте ли обяснили как на практика се стигна до този компромис с българския президент, та той оттегли подкрепата си за американския ни посланик, за българския посланик в Щатите?
Той поиска, нали си спомняте, поиска допълнителна информация и самите дисциплинарни производства, които външно министерство водеше по повод нарушения при организацията и провеждането на изборите в чужбина, в конкретния случай в Турция и САЩ. Имаше известно време, съгласно закона, за да получим съгласие от лицата, които са обект на това дисциплинарно производство, от тяхна страна съгласие, за да ги предоставим на трети лица извън нашата институция. И в момента, в който президентът се запозна с тези факти и обстоятелства. . . той не е направил компромис, той според мен е видял в какво се състои точно смисълът и значението на това дисциплинарно производство и защо е предложено съответното дисциплинарно наказание.
Компромис по-скоро е направила, така да се каже, партията, която сега се радва на такова одобрение, управляващата ваша партия, защото се говори, че зад това, така да се каже, тази отстъпка на президента стои ваше съгласие да движите руските енергийни проекти.
Аз няма информация за това, което казвате, не съм участвала в никакви такива компромиси или не компромиси. Аз си върша работата, съгласно закона, и съм изключително горда от това. През цялото време, от самото начало, и това може да се провери много лесно, съм спазвала буквата на Закона за дипломатическата служба, който е нашият специален закон, и цялото законодателство, включително и в този конкретен случай, който доведе до известно напрежение с президентската институция. Но аз трябва да ви кажа, че през цялото време съм комуникирала с президентската институция, впоследствие и лично с г-н Първанов, държавният глава на България, с пълния респект към тази служба, към тази институция и позиция, и не знам за никакви договорки и не съм въвлечена в тях.
Ето още нещо, което може да ви прозвучи провокативно. На вчерашната конференция на ДПС Ахмед Доган говори за проблемите на визията за развитие на европейския проект, конкретно за икономическите и ценностните параметри на разширението. Значи - "Република Турция се движи около два пъти и половина по-ускорено от нас и е на 16 място в ранглистата на света по икономическо развитие. И по всичко изглежда, че за 10-12 години ще бъде в десетката или на нейната граница. Тежестта на южната ни съседка за европейския проект е толкова голяма, че нейното включване или не включване в разширителната стратегия определят ценностния профил и политическия потенциал на Европейския съюз. И ако няма ясно дефинирани отношения на Европейския съюз към Евразия и двете й знакови страни в лицето на Русия и Турция, опциите за европейския проект ще бъдат само общ икономически пазар и християнски политически клуб. Отношението на страните от Европейския съюз към включването на Турция към съюза поставя на изпитание базовата ценностна система на Европа". А за вас как стои този избор?
Разбира се, г-н Доган има правото като политически лидер на своето мнение и по темата, разбира се, за разширяването на ЕС. В Европейския съюз решението за разширяване се взима от лидерите на държавите членки и след дълъг процес на присъединяване, който включва, както политически, така и икономически критерии. Европейският съюз е нещо повече от икономически съюз, икономически и валутен съюз, той е на първо място ценностен съюз, съюз, в който примерно социалната пазарна икономика сега, след влизането на Лисабонския договор в сила, става цел и задача на европейските правителства, на всички 27 държави членки. Това на практика означава не просто преследване на икономически растеж, ускорен и по-ускорен. . . означава фокус върху човека, върху неговото развитие, инвестиции в неговото образование, здравеопазване, инвестиции в местното развитие, така че да няма примерно огромна разлика между столицата, развитието й, нейния напредък и икономическо състояние, и последното село, което се намира в най-отдалечения планински район. Преодоляването на всичко това е голяма задача в Европейския съюз и всяка една държава, която се стреми към европейско членство, трябва всъщност да споделя именно тези ценности, които включват на практика политическа, икономическа и социална интеграция. Всички тези три аспекта на интегрирането трябва да са в съответствие с европейските критерии и тогава всяко разширяване, всяко присъединяване на нова страна към съюза е постижимо.
