Японският посланик Цунехару Такеда в предаването "Седмицата" на Дарик.
Влакът стрела Шинкансен се движи с 270 км в час и има нула инциденти. Ние сега говорим за тежкия инцидент с автобуса в България. Какъв е японският опит? Как не стават инциденти в Япония при такива скорости? Какво не правят българите?
Най-напред ми позволете да изкажа моите съболезнования на всички българи, а също така и на семействата на загиналите и на пострадалите. От сърце искам да изкажа моите съболезнования. Както вие казахте, наистина влакът стрела, или Шинкансен, много дълги години наред няма някакви големи произшествия. Това, което е много важно, първо, самият влак стрела е така замислен, че той използва много високоавангардни технологии, и освен това той по план се проверява и се контролира много сериозно. И ако нещо възникне все пак, веднага се подава информация навреме на произшествието, веднага се информират всички отговорни органи и цялото правителство, така че благодарение на това такива подобни инциденти са сведени до минимум.
А успявате ли този японски опит да пренесете в японските инвестиции в България? Например в метрото, болницата "Токуда", в електроцентралата на нос Калиакра, или се побългаряват японските неща?
Искам да кажа, че за болница "Токуда" голяма част от българските лекари специалисти са били на обучение в японски болници, те са се обучавали там, научили са каква е системата на здравеопазване в Япония и са научили редица технологии. И,разбира се, след завръщането си в България, в болницата те се опитват да приложат наученото в Япония, японския опит. Но така или иначе медицината се развива много бързо и затова тази система на перманентно обучение и преквалификация трябва да продължи и за в бъдеще.
Но например в метрото периодично се пише, че се забавя, че сега имало проблеми със сгради, които са над него. Това на японците ли се дължи, или на приложението в България?
Всъщност, когато говорим за системата на метрото в София, самата система се разработва от софийските специалисти. Японците изграждат само част, секция от това метро. Така че аз. .. относно оперирането и функционирането, експлоатацията на метрото ние нямаме отношение, но японската фирма има отношение, разбира се, към изграждане на част от метрото. А когато говорим примерно защо метрото в София закъснява неговото изграждане, това се дължи не само на японската страна и не само и на българската страна, просто си има обективни причини. Например японската фирма има нужда от повече инженери, които да свършат тази работа, така че може би това е един от проблемите, който възникна по време на строителството на метрото. А освен това другата причина е, че метрото се изграждаше от редица подизпълнителни фирми. Точно в същия период в София се изграждаха и редица важни обекти и може би това е другата причина, поради която в известен смисъл метрото позакъсня. Но аз мисля, че в момента и българските, и японските подизпълнители работят в тясно сътрудничество помежду си и в момента работата по изграждане на метрото върви по план и върви много добре.
Ще намали ли финансовата криза японските инвестиции в България, ще станат ли по-малко финансовите инвестиции, ще се откажат ли японски компании да дойдат в България?
Да, в момента ние сме свидетели на глобалната криза и несъмнено и японските фирми, японските инвеститори също вероятно ще се въздържат от инвестиции, така че в краткосрочна перспектива може би в България не можем да очакваме големи инвестиции. Но това преди всичко касае производствената сфера, която е свързана с производство на автомобилни части или производство на части за битовата електроника. Но когато говорим за сферата на околната среда, тя е с бърза възвращаемост и тя не се влияе чак толкова много от финансовата и икономическата криза. Така че дори и при наличието на финансова и глобална криза мисля, че в сферата на околната среда има възможности за нови инвестиции за възобновяеми източници на енергия. Т.е. говорим за вятърни или слънчеви електроцентрали, които използват вятърната или слънчевата, или пък други видове възобновяеми източници на енергия. България има прекрасни природни забележителности и ми се струва, че България е конкурентоспособна в тази сфера, така че в сферата на околната среда и изграждането на електроцентрали с възобновяеми източници на енергия има потенциал.
Кажете конкретен проект освен този с вятърната електроцентрала на нос Калиакра?
Да, в момента няколко японски фирми правят проучвания дали могат да направят инвестиции за в бъдеще и да изградят вятърни или слънчеви електроцентрали. В момента тече така наречената технико-икономическа обосновка и аз се надявам в близко бъдеще някоя от тези фирми да финализира и да вземе решение за подобни инвестиции и да бъдат изградени такива мощности.
Защо "Тойота" прави коли в Чехия, а не в България, нали данъците в България са по-изгодни?
Разбира се, има няколко причини, поради които "Тойота" е избрала Чехия. Едната е, тъй като тя е много близко до западноевропейския пазар. Т.е. тя има добра географска позиция. Втората причина - искам да ви уведомя, че за направата на една кола са необходими 30 хиляди части. Т.е. трябва да има производители, които са концентрирани до тези страни, които да произвеждат и да имат материал за производство на всички тези 30 хиляди части, необходими за производство на колите. Третата причина - самото чешко правителство положи максимални усилия, за да привлече японски инвеститори. По-конкретно - чешкото правителство откри свое представителство на чешката агенция за инвестиции и положи максимални усилия, за да може да привлече потенциални японски инвеститори в Чехия. И, разбира се, в сравнение с България знаете, че те станаха по-рано член на Европейския съюз. Така че всичко това са важни причини, поради които фирмата е избрала Чехия.
Добре, а друга компания? Може ли да очакваме инвестиционен интерес от японски автомобилни фирми, да правят поне резервни части в България?
Всъщност не съм чувал за някоя японска фирма, която би искала примерно да направи мощности за монтаж на автомобили в България. И аз мисля, че това важи не само за големите японски автомобилопроизводители, но и за големите световни автомобилопроизводители, тъй като вече те имат такива изградени мощности в голяма част от европейските страни, а напоследък е много силна и тенденцията за намаляване на разходите и концентрация на производството.
Ще намали ли кризата броя на японските туристи в България? Тази седмица летях от Виена до София, самолетът беше пълен с японци, които идват за дните на розата в Розовата долина край Казанлък. По-малко ли са тази година заради кризата?
Да, разбира се, и Япония е повлияна от икономическата криза, така че ми се струва, че има известно намаление на японските туристи, които пътуват по света.
Колко са в България, колко идват в България годишно?
Годишно обикновено 10 - 11 хиляди японски туристи посещават България, но и аз не мисля, че това равнище е задоволително.
Колко японци живеят и работят у нас?
В България не са чак толкова много, максимум 200 души.
С какво се занимават?
Или работят нещо в сферата на бизнеса, или пък в сферата на образованието, или в сферата на строителството, по някои проекти като главни изпълнители. Също така в сферата на образованието, и то по правителствени програми, също така в администрацията. А има някои японци, които са решили за малко по-дълъг период от време да живеят във вашата страна.
В София 400 ученици учели японски. Какво ще правят, каква реализация ще имат с японски?
Всъщност казахте 400 в София, но практически са 850 в цялата страна, т.е. 850 ученици изучават японски език и японска култура. Сто от тях са студенти в университети, а останалите посещават т.нар. средни образователни училища или пък други образователни институции. Вие ме попитахте какво биха могли да правят с японски език. Разбира се, биха могли да бъдат преподаватели в образователната система, биха могли да работят в администрацията, държавната администрация. Биха могли да станат дипломати примерно в посолството на Япония в София или обратното, посолството на България в Токио. Биха могли да работят в сферата на частния бизнес, биха могли също така да работят в туристическия сектор, т.е. има поле за развитие. Но, разбира се, все още не са толкова много областите, в които те могат да приложат точно познанията по японски език. Преди малко вие казахте, че ако примерно японските инвестиции нараснат, аз мисля, че ще нараснат и възможностите за всички тези ученици и студенти, които изучават японски език.
2009-та е знакова за България и Япония - 50 години от възстановяването на дипломатическите отношения, посещение на принц и принцеса Акишино в България. Година на Япония в България, месец на Япония по "Дарик" радио. Котоошу ще се жени за японка. Има ли друга причина извън чисто бизнес- и дипломатическите отношения Япония да има по-специално отношение към България?
Аз мисля, че дори и в сферата на икономиката двустранните отношения тази година също се развиват много добре. И тук искам нещо да спомена. Знаете, че дълги години наред японското правителство отпускаше помощи в подкрепа на демокрацията и пазарната икономика на България след началото на прехода във вашата страна. Това, което обаче бих искал да отбележа е, че след като България стана пълноправен член на Европейския съюз, мисията на японската правителствена помощ и икономическа помощ вече е към своя край, след като България стана редовен член на Европейския съюз, и вече приключи дейността си и затвори офиса си организацията ДЖАЙКА, която администрираше тази икономическа и техническа помощ. Това стана в края на месец март, когато приключва японската финансова година, т.е. ако досега сме говорили за отношения донор-реципиент между България и Япония, в момента ние вече трябва да развиваме нашите отношения като стратегически партньори на един нов, по-висок етап, или това, което трябва да кажа - ако досега главно сме имали развитие на отношенията на правителствено равнище, сега освен на правителствено, трябва да ги развиваме и в частния сектор, на регионално равнище или на равнище на неправителствени организации.
Защо Япония помагаше през всички тези години на демокрацията в България? Толкова голямо е разстоянието, не съм сигурен, че българите биха склонни да подпомагат толкова далечна държава за нещо толкова абстрактно. Защо Япония наля толкова пари в български културни проекти - археологически, исторически паметници? Защо избрахте толкова далечна дестинация?
Да, България и Япония дълги години наред се радват на изключително приятелски и добри отношения помежду си, т.е. това е в основата на двустранните отношения - нашето приятелство. Знаете, че Япония е втората икономическа сила в света и тя винаги е имала желание в целия свят да подкрепя новите демокрации в техния преход към пазарна икономика и демокрация, т.е. това е наша цел. А когато мислим за Япония и България, това са две близки страни и затова ние също решихме да подкрепим приятелска България след началото на прехода по пътя към демокрация и пазарна икономика.
Имаше ли практически резултат от срещите в България на принца и принцесата?
Най-напред ще спомена, че принц и принцеса Акишино се срещнаха с президента Първанов и неговата съпруга, с председателя на Народното събрание Георги Пирински, с други ръководители и те посетиха не само София, но и други места из страната, успяха да се срещнат и с обикновени българи, и с много хора на местата на своите посещения. Те бяха посрещнати навсякъде много сърдечно, много топло и принцът и принцеса Акишино успяха още веднъж много силно да усетят любовта и обичта на българите към японците. Те успяха да задълбочат своите познания за българската история и култура и са много радостни от този факт. Тази година е юбилейна, знаменателна. Честваме 50 години от възстановяване на дипломатическите отношения и практически и посещението на президента Първанов и неговата съпруга в Япония, и посещението на принц и принцеса Акишино в България са знаменателни, а ние отбелязваме тази 50-годишнина с една задълбочена програма, с редица важни събития.
Какви?
Разбира се, най-важните бяха посещенията на най-високо равнище на президента Първанов и на принц и принцеса Акишино, но, разбира се, през цялата година ние сме планирали много събития за цялата страна. Има някои сценични изпълнения, а също така ще направим и много изложби. Например ще покажем японски традиционни кукли, също така традиционна японска музика в изпълнение на кото и шакухачи, освен това ще представим и голям японски фестивал. Искам да ви кажа, че през тази есен японският културен фестивал ще се радва на присъствието на 200 японци, изпълнители, които ще дойдат от Япония, за да покажат разнообразни аспекти от традиционната японска култура. Ще открием и много изложби и ще ви кажа най-важната. Това ще бъде изложба на нашите бойни изкуства, главно със самурайски шлемове, самурайски мечове и друго самурайско снаряжение. А всъщност това, тези експонати са национално японско съкровище и аз ще се радвам, ако българите посетят тази изложба и я оценят по достойнство.
Тя кога ще бъде?
Това ще бъде през есента, през октомври.
В София.
Да, ще бъде и в София, и в някои други градове на страната.
Събитието на седмицата за света е поредните опити, военни опити на Северна Корея. Заплашена ли е Япония, заплашен ли е светът?
Да, това е заплаха за целия свят, но може да се каже, че това е преди всичко заплаха за региона, азиатския регион, североизточния, говоря конкретно за Японско море, за Корея, за Япония. Така че за нас това е наистина заплаха.
Добре. Трябва да свършваме. Започнахме с влака Шинкансен, с неговите 270 км в час без инциденти, и всичко това е съчетано със символ на обединението на Япония и императора. Стари традиции до нови технологии. Това ли е моделът на успеха на вашата страна?
Разбира се, както вие споменахте, японският император е действително символ на единението на нацията дълги години, векове наред. И той се ползва с обичта и уважението, и почитта на всички японци. Същевременно той е наистина наследник на древната японска култура, на историята, на традициите. Така че колкото и да напредва науката и технологията, както влакът стрела и други наши авангардни технологии, японският народ, както и досега, както и днес, и в бъдеще ще продължи да уважава, да почита императора и неговото семейство.
