Красимира Величкова: Индивидуалните дарители са все още малко в България

Едва около 4% от даренията, направени в България през миналата година, са направени от гражданите в качеството им на физически лица - все още у нас основно даряват компании, фондации и фирми. За разлика от САЩ, където около 70 на сто от даренията през 2012 г. са били от индивидуални дарители. Това коментира в интервю за Дарик изпълнителният директор на Българския дарителски форум Красимира Величкова.

Според нея причината за малкия обем на индивидуалните дарения от страна на българите не се крие само в бедността и кризата в страната, а се корени и в дефицита на съпричастност в обществото ни и липсата на достатъчна информация за това кой как може да помогне на добрите каузи.

Красимира Величкова уточни, че представеният годишен анализ на БДФ за дарителството в страната през изминалата година включва само финансовите дарения, защото все още няма механизъм и статистика за нефинансовите дарения и даренията под формата на труд. Тя напомни, че много организации са се включили миналата година в разработването на Закон за доброволчеството, който така и не е приет окончателно от парламента.

„Длъжници сме на възрастните хора като общество, защото с малки изключения те не са обект на внимание на дарителството в България”, коментира още в ефира на Дарик Красимира Величкова:

Нараства размерът на онова, което се дава като помощ, като дарение в страната ни през изминалата година. Освен количествено, говорейки за размера, какво можем да отчетем? Променят ли се групите на най-големите дарители в България? Какви са тенденциите?

Да, с около 30% са повече даренията, сравнено между двете години - 2011 и 2012 г. Ако трябва да отлича няколко основни тенденции, сферите, в които най-много даряват компаниите са социална, образование и наука. На трето място са екология и околна среда. Важно е да се отбележи, че областта здравеопазване отива на пето място, което дори за нас е изненада. Но знаете, че миналата година, освен различните социални кампании, които бяха на фокус, имахме кампании, свързани с земетресението в Перник и с наводнението в село Бисер. Така че това обуславя и повишаването на даренията от физически лица, които са се включили активно в кампании, именно в тези две кампании. Друго важно, което има смисъл да се отбележи, че една от най-малко подкрепените области, от компании, остава „Човешки права и развитие на гражданското общества”. Т.е. проекти и програми, които са свързани с малцинства, с маргинализирани групи, остават извън фокуса на компаниите. За сметка на това са се увеличили дарения от фондации-български и чужди, и фондациите в една от основните области след образованието, които подкрепят, именно „Човешки права и развитие на гражданското общество”.

Т.е. след компаниите следват фондациите, които инвестират?

Да, на второ място са фондациите, а гражданите са дарили около 4% от цялата сума или около 5 млн. лева. Едно сравнение, което ми се иска да направя, за да се види, че има още много накъде да се развива културата ни като граждани към това да бъдем сами, отговорни за света около себе си и за нуждаещите се около нас. В Америка, която е лидер и еталон в това, около 70% общо от всички дарения за миналата година са дарени от индивидуални дарители, а не от компании и фондации. Докато у нас само около 4% са даренията от хората, което говори от една страна, за скъсаната нишка между гражданските организации и изобщо между всички образователни институции, местни власти, които имат роля, някаква обществена функция, и хората. И от друга страна е това, че културата ни да даряваме и да бъдем отговорни някак е изместена от ежедневните проблеми, които всеки един отделно има.

Какво е вашето обяснение, по-скоро бавни ли са българите, та не успяват да вдигнат поглед от оцеляването си към това да помогнат и да бъдат съпричастни. Или има дефицит тъкмо на тази съпричастност в това наистина нелеко време, което е криза не само социална, но тя е и криза на ценностите?

По-скоро е второто. По-скоро имаме дефицит на идеята за това, че можем да се включваме и че нашето включване би променило, от една страна. От друга страна, проблемът не е само в хората. Защото има много хора, които искат да направят нещо, но не знаят как. Така че проблемът е и във всички онези организации, които имат страхотни проекти, но трудно ги комуникират, трудно ги разказват на естествен човешки език. И в този смисъл ролята на медиите е много важна. Един от изводите на анализа е, че по-малки организации, особено местни, в различни региони на България, трудно имат достъп до медиите, така че да разкажат своите истории и да съобщят нуждите, които имат. Но за да не бъдем само и единствено критични е важно да се отбележи, че миналата година беше създаден един проект-платформа като промотиране на 140 каузи, и намери над 2300 доброволци за тях. Защото когато говорим за дарителство е важно да се знае, че дарява не само този, който даде пари, който даде доброволен труд. Както сега започнахме разговора с темата за бежанците. Те имат нужда не просто от пари. Те имат нужда от това да се ориентират какво и как могат да направят пред институциите, имат нужда от дрехи, от лекарства, от книги. Така че даряването на вещи и неща също е дарителство. Стартира активно работата на хранителната банка, която само за няколко месеца намери над 33 партньора компании и търговски производители на храни и раздаде няколко стотин тона храна, пак на нуждаещи се. Така че през изминалата година много нови и различни неща се случваха. Спомняте си, че фондът „Валя Крушкина”, който със средствата, които останаха от кампанията за нейното лечение, близките и приятелите, семейството и, решиха да ги дарят във фонд, който от една страна, организира награди за добра журналистика, а от друга страна подкрепя деца с подобни проблеми. За миналата година три деца е подкрепил фондът. Така че връщаме се към някак си добре забравени практики,които е имало в дарителството в България преди 1951 г. И много нови неща се случват, които да помагат на хората да се ориентират, когато имат нужда инвестират своята енергия в нещо, което да променя в положителна светлина, как да го направят.

Направихте важната уговорка, че дарителството не е само дарение на пари, а и на необходими вещи и неща, а и на труд. Да разбирам ли, че тази посочена от вас сума - над 137 млн. лева, не отчита в своя обхват този тип дарения?

Да, права сте не отчита, защото в България, за съжаление, няма институция, която да събира статистика за доброволния труд. Да използвам случая и да направя едно напомняне, че миналата година огромен брой организации се включиха в разработване на закон за доброволчеството, който не беше приет на второ четене от парламента. И в момента стои в една глуха улица. А е важно да бъдат регламентирани тези отношения, за да може в една регламентирана среда да работят доброволците и да знаят, че техните права и правата на тези, за които доброволстват са защитени. Така че, да, анализът не включва нефинансовите дарения.

Много е важно в този ден да се каже има ли интерес към доброволчество, насочено към възрастните хора, на този терен? Как се движат нагласите в обществото ни и се отключва тази много нужна ниша, защото трябва да напомним, че днешният ден - 1 октомври, е с особен акцент. Застаряването на нацията ни кара да бъдем много по-отговорни към онова, което ни чака, към грижата за възрастните хора.

Длъжници сме на възрастните хора като общество. И от този фокус погледнато, защото възрастните хора не са най-предпочитаните. Като област много малко даряват в грижа, въвличане, активно участие на възрастните хора след края на професионалния им живот. Има разбира се организации като „Каритас”, „Национален алианс за работа с доброволци”, фондация „Лале”, които имат отделни програми за работа. Но истината е, че ако говорим в социалната сфера, там най-предпочитани като даряване са инвестиции, проекти и инициативи, свързани деца, млади хора, семейства. А възрастните хора остават малко на заден план. И съм сигурна, че всеки, който започне да инвестира в тази сфера би бил отличен, би станал различен. И само би спечелил. Но нали когато говорим за възрастните хора, не е важно да говорим само за даване, а и за това, че те самите могат много да дават и да бъдат въвличани, защото съм сигурна, че когато те се чувстват полезни със знанията си и с труда, който могат да даряват в полза на други, би ги карало да бъдат активни възрастни, такива за които се говори във всички политически документи и добри пожелания.

Има ли проекти, програми, които правят опит наистина да осмислят по този начин, под формата на доброволчеството, живота на възрастните хора, след като излязат в пенсия да се ползва опитът им, освен това те да се чувстват социално ангажирани?

Да, има различни проекти. Но те не са на национално ниво. Те са в различни общности. Например сега се сещам за един проект в Долни Вадин, подкрепен от читалищната мрежа Агора, в който възрастните хора се самоорганизират, малко им е помогнато, да си направят нещо като социална кухня. Няколко човека готвят за цялото село и се редуват. По този начин самите те ограничават разходите си и се грижат за своите съграждани. Друг проект, за който се сещам, е „Национален алианс за работа с доброволци”, в Пловдив се намира организацията, работеща с дома за възрастни хора в града. Те събраха от възрастните хора различни рецепти, които са рецепти за това как да водим по-здравословен начин на живот. Въобще старите рецепти на баба и дядо, които след това разпечатаха и разпространиха. По този начин съхраниха паметта на тези възрастни хора по отношение на здравословния начин на живот. Друг проект е „Баба, дядо и внуче” на Мтел, в които възрастни хора се грижат и подпомагат персонала в един от местните домовете в Шумен. Като различни инициативи аз мога да изброя много, но проблемът е, че много малко организации, компании и дарители се насочват към тази тема.