„Атака" направи всичко възможно терминът „национализъм" да стане мръсна дума. Това коментира в интервю за Дарик лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Според него все още е актуална идеята за създаването на един широк патриотичен блок, в който да не влизат основно партии, а личности, доказали, че могат да работят за националната кауза. Каракачанов призна, че ВМРО се е спасило, заради това, че не се е стигнало до предизборен съюз с „Атака" и Националния фронт за спасение на България.
Бързи избори според Красимир Каракачанов може просто да сменят „едните олигарси с другите олигарси". Дори това правителство да подаде оставка, следващото също вероятно ще работи под обсада, защото протестите няма да стихнат бързо, смята той. Лидерът на ВМРО подчерта, че избраните в парламента партии не се държат адекватно, а правителството трябвало да очертае задачите си и да обяви кога ще бъдат следващите избори.
Красимир Каракачанов припомни, че е привърженик на идеята за засилени президентски правомощия и сегашната криза давала аргументи в тази посока. „Държавният глава трябва да има право на законодателна инициатива, той трябва да има право да поиска вот на доверие на правителството, да поиска оставката му, за да може той реално да бъде балансьора", обясни лидерът на ВМРО.
Вашата диагноза на събитията на улицата. Май отдавна недоволни българи не са се задържали толкова дълго на улицата?
Не знам откъде да започна. Това, че има много недоволни българи, е съвсем нормално. Това, че недоволството избухна буквално на десетия ден от живота на новото правителство, се дължи на факта, че въпреки всички приказки по време на предизборната кампания как БСП и ДПС са готови с експертен кабинет и имат програма, оказа се, че не са готови. Защото просто кадровият им подбор беше под всякаква критика. И това възпламени хората. Сега тук има много нюанси, за които може да се говори. Защо хората не протестираха предишните четири години?
Този въпрос често се задава.
Като гледам някои медии как отразяват нещата, си задавам въпроса защо не отразяваха така и другите протести. Много въпроси има, на които е нормално да си отговорим преди да направим трезв анализ какво се случва. Едно е истина - че този протест на хората не е само против това правителство, според мен поне. Хората недоволстват въобще срещу цялата ситуация, която 24 години се надгражда в България - на фалшиви ценности, на измислени герои, на едни много красиви паравани „Сега ще правим жертви, защото ще влизаме в НАТО", „Сега ще правим другите жертви, защото трябва да влезем в ЕС". Зад тези паравани се осъществяваше колосалната далавера и разграбването на държавата. И хората го виждаха. И на тези хора, които днес протестират, им преля накрая. Истината е, че от това да се случат бързи избори, имат интерес и някои политически формации, едни от които не влязоха в парламента, а други смятаха, че са призвани да ни управляват вечно.
Няма ли опасност едни бързи избори просто да разменят играчите, но от същото котило, срещу което скача улицата - олигархията, от онази класа, която е свикнала да играе по онези правила, срещу които хората на улицата днес викат?
Ако човек следи внимателно някои процеси и разчита зад редовете кои са част от хората, които активно участват в подклаждането на тези неща, - правя разграничение с хората, които си протестират нормално, - ще види част от онези олигарси, на които това правителство не им харесва, защото не са му любими. Това правителство си има други любими олигарси. Те бяха любими на предишни правителства и реализираха добри печалби на гърба на същите тези хора, които протестират. Така че едни бързи избори е възможно да възпроизведат точно това - да сменим едните олигарси с другите олигарси, да сменим тези с онези.
И пак да изкараме хората на улицата.
И пак да изкараме хората на улицата, да. Това е неизбежен процес. Хората разбраха, че са сила, най-накрая го осъзнаха и според мен дълго време ще има протести. Дори това правителство да падне утре, както се казва,...
Следващото ще работи под обсада.
Така ще се случи според мен. Но много важно е какво правят самите политици. Според мен те действат абсолютно неадекватно. Говоря за тези, които са в парламента. Примерно имаме една партия, която се е обявила за опозиционна, която не ходи на работа. Което честно казано, аз не го разбирам. Не може четири години да си управлявал държавата, да имаш 97 депутати и да изчезнеш по плажовете на страната и да се правиш на Сърдитко Петко, като обясняваш някакви смешни причини защо не си в парламента. След като си в опозиция, според мен, трябва да се биеш в парламента. Не да стоиш навън, някъде и да чакаш хората да свалят това правителство и отново да те докарат на власт. ГЕРБ просто според мен си втълпиха, че на тях им се полага властта на всяка цена. И това им изяде главата. Според мен това им поведение не работи за тях. Но това си е тяхна работа.
Ще се върнат ли в парламента според вас?
Не мога да ви кажа. Там нали знаете, че тези неща ги решава един човек. При тях няма органи и логика, а един човек решава.
Защото излизането е по-лесно от връщането.
Така е. Според мен парламентарните партии, управляващите партии не казват нищо на хората и това дразни хората. Ние се намираме в една патова ситуация, вече 27 дни се провеждат протести и трябва да се намери някакъв изход от тази ситуация. Това не може да продължава до безкрай.
Какъв е изходът? Очевидно нито хората, нито президентът може да ги накара да седнат на една маса.
Тези в парламента поне трябва да вземат инициативата. И трябва да обяснят на хората какво смятат да правят. Защото е видно, че това правителство няма необходимия кредит на доверие в обществото, за да продължи да управлява цял мандат. Това е видно за всички. Ако някой си прави тази илюзия, ум го лъже. Явно е, че това правителство няма моралния кредит да изкара цял мандат. Да вземат да седнат и да кажат на обществото „Вижте сега, имаме да свършим две-три важни неща", които наистина са важни - актуализацията на бюджета, правенето на новия бюджет, тези прословути европари, за които непрекъснато се говори, изборния кодекс, разбира се, законът за партиите, правилата, по които ще се проведат новите избори, и да кажат една дата. Аз не искам да бъда пророк и да казвам кога да е датата, но да кажат примерно: ние ще работим два-три-четири месеца, след което ще проведем следващите парламентарни избори. Трябва да се даде шанс на хората, които са излезли, защото тези хора, които протестират трябва да бъдат уважени, те протестират с основание.
Дали обаче дата на следващи предсрочни избори ще ги проведе от улицата?
Вижте сега, тази дата не може да бъде изстреляна просто ей така. Трябва да стане във формата на някакъв диалог, да стане ясно какво се прави и докога се прави. Защото пък от друга страна е видно, че това правителство не иска да си ходи днес, в края на работния ден и няма да го направи. И се получава една патова ситуация. За да не се получи усещане в обществото, че то за пореден път е излъгано или притиснато от обстоятелствата, лятното време или всякакви други неща, които могат да го приберат от улицата, трябва да има ясно разбирателство, ако искаме да не разделим обществото на два враждуващи лагера. Защото обществото е разделено - едни от българите искат това правителство да си ходи, други казват „Защо да си ходи, нека да поработи малко". Това става една много удобна разделителна линия, а нашите политици показаха 23 години, че са царе на това да разделят нацията, не да я обединяват. Няма случай, при който българско правителство или български политици, управлявали държавата, да са се обединили в името на една кауза. Примери от 1990 година до ден-днешен за разделяне на нацията мога да дам бол. И това е удобната им среда, в която се живее, защото като разделиш хората - сини-червени, монархисти-републиканци...
Сега град-село.
...град-село, образовани-необразовани. Разделяйки хората, по-лесно ги управляваш, по-лесно сепарираш своята групичка от електорат, както те обичат да наричат гражданите.
Част от разделението ли е пускането на тези идеи, които се въртят и не са от вчера, един вид хапчетата за болната демокрация - Велико народно събрание, нова конституция, мажоритарен вот.
Не смятам, че това са теми за разделение. Защото примерно за нова конституция, вида на избирателната система, това са неща, които се говорят от много години. Необходим е дебат по всички тези въпроси. Едни смятат, че новата конституция е едва ли не лекарството - приемаме я, събуждаме се на другия ден и държавата цъфнала и вързала. Това въобще не е така, наивно е. И затова още преди двадесет дни, когато започнаха масовите протести, предложихме на президента да си влезе в ролята на държавен глава, да се опита да бъде обединител на нацията и да формулира задачите. Той направи консултативен съвет, на който му беше разигран един цирк, недостоен, разбира се, и след това той не го свика за втори път. Българският президент трябва да бъде инициатор на една широка кръгла маса, която паралелно докато текат реформите в избирателния закон и така нататък, да работи. Парламентарните партии, профсъюзите, гражданските организации, гражданското общество под каквито организирани форми го има, да започне един дебат. Всъщност ние не знаем какво се случва утре.
Добре не иска да го направи той или просто вече взе страна?
Не казвам дали не иска, може би не го вижда по този начин. Аз смятам, че ние като нация след 23 години експерименти върху собствения си народ трябва най-накрая да седнем и да си отговорим на въпроса какво трябва да се случи с България. Не да говорим общи клишета - „демокрацията", „да махнем олигарсите", „долу сините", „долу червените". Това са политически клишета. Какво правим? Какво искаме да стане? Каква я виждаме България? 23 години в България имаше разговори по всякакви теми - за декомунизацията, за демокрацията, за НАТО, за Европейския съюз, Москва или Вашингтон, Белене или не-Белене, обаче за 23 години нашият псевдополитечиски елит не направи най-важния разговор - разговорът за България. Този разговор другите източноевропейски държави си го проведоха още в рамките на 1991-1992 година. Когато за първи път отидох в Полша в края на 1990-а, година след падането и на техния комунистически режим, Полша беше една буквално разбита държава - тотална инфлация, противопоставяне, профсъюзът Солидарност беше фактор, който работи от седемдесетте години, тоест двадесет години има реална опозиция, хората бяха тотално разделени на комунисти и антикомунисти. И там всички очакваха, че едва ли не ще се изколят. Най-накрая обаче тези хора седнаха и казаха: добре, ние сме леви, вие сте десни, хайде да видим кое е важно за Полша. И си извадиха приоритетите.
Смятам, че тъкмо патриотизмът на българина не се превърна в онзи обединител, който да ни...
Как да се превърне патриотизмът, като примерно в България пропаганда срещу патриотизма се прави шестдесет години. По времето на комунизма така нареченият великобългарски национализъм беше враг номер едно. След десети ноември помните какво се пееше в една от песничките на СДС „Аз не съм комунист, аз не съм националист". Извадиха разни глупости като клишета, че едва ли не национализмът е последният окоп на комунизма и така нататък. И като погледнем учебника по история, чрез който би трябвало да възпитаваш някакъв нормален патриотизъм, трябва да ни е ясно защо няма патриотизъм. Според мен абсолютно целенасочено националното чувство, съзнанието на българина беше замъглявано, да не кажа унищожавано. За да може по-лесно да управляваш едно стадо, а не народ със самочувствие. Винаги съм казвал, че патриотизмът, националната кауза е тази, която може да обедини нацията. Примери в българската история много. Няма значение дали си ляв или десен, селянин или гражданин, висшист или с основно образование, има приоритети, които касаят всички. Примерно здравеопазването не може да не е приоритет.
След това, което Атака произведе след изборите, какво се случва с патриотичната ниша?
Атака се постараха да направят всичко възможно терминът национализъм да стане мръсна дума. За съжаление е факт. Но като говорим за обща кауза, добре, говорим за модерна икономика. Гледам обещават ни разни хора от разни институти, финансирани от тук или там, обещават ни как ние ще направим модерна икономика. Аз задавам въпроса с кой ще я направим тази модерна икономика. Хайде да погледнем структурата на българското население: през 1990 година населението беше почти 9 млн. души, сега е 6,7 млн. души. От тези 6,7 млн. имаме 2,2-2,3 млн. пенсионери, 700 000 - 800 000 цигани, предимно неграмотни, които няма как да работят нещо...
И доста неграмотни българи.
И много неграмотни хора. И едни млади българи, които постоянно бягат. Как да направиш модерна икономика, като нямаш хората, които да работят в тази икономика? Значи трябва да започнем от сериозни мерки да спрем този демографски колапс, в който се намираме, образованието....
Връщам ви на политическия терен, за да ви питам къде отидоха онези, които се разочароваха и са дали гласа си за Волен Сидеров, вярвайки в неговите шансове да прескочи бариерата.
Не мога да ви кажа къде отидоха.
Виждам много национални знамена на протеста.
Нормално е. Това е добре.
Това значи ли, че част от тези хора са навън и искат голяма промяна? Има ли шанс дори и вие как да кажа да намерите нова формула, нова платформа за участие, с която да защитите патриотизма в политическата ниша?
Платформата на патриотизма винаги е била много ясна. Говоря за истинския патриотизъм, а не за това да обясняваш как ще изгониш турците в Турция, а „циганите - на Сатурн". Това не е национализъм, това е идиотизъм. Това лесно печели гласове от едни обидени хора, които са ограбени от циганската престъпност по селата, но това не решава проблема. Истинската платформа на българския национализъм и на българския патриотизъм е изграждане на стабилна, работеща държава. Силната държава не означава силовак начело на държавата. Имахме и такива силоваци, които размахваха тоягата. Силната държава означава силни институции, работещи институции. В целия този дебат, за който говоря, че трябва да се проведе и президентът е крайно време да си влезе в ролята, трябва да обсъдим една друга формула. Говори се за промяна на конституцията. Добре, аз винаги съм бил привърженик на идеята за засилени президентски правомощия. Защото сега чуваме президента „Аз понеже нямам правомощия, но ще си кажа мнението...". Аз не искам да има институция, която да казва „Аз нямам правомощия".
Ще говорим с историка Александър Кертин, който защитава тезата за балансиращата роля на полупрезидентската република.
Точно полупрезидентска република. Ние не можем да направим вариант на американската или руската президентска институция, защото там става въпрос за империи и друг подход към нещата. Аз говоря за едни засилени правомощия на президента. Ето, в момента тази криза е най-доброто да илюстрираме какво трябва да направи президентът, но не може да го направи, защото няма правомощия. Първо, президентът говори сега как ще променяме избирателното законодателство. Ама президентът няма право на законодателна инициатива, няма право да внесе закон, въпреки че е мажоритарно избран. Сульо и Пульо избрани с по шестстотин гласа някъде, защото тази избирателна система така направи - в София и на други места влязоха депутати, за които са гласували 400-500 души, могат да вкарат закона, а президентът, който е мажоритарно избран, не може. Президентът трябва да има право да поиска вот на доверие на правителството, за да може да поиска оставката на правителството, да има много по-сериозни правомощия, за да бъде реално балансьорът. Някои ще кажат „Да де, ама той понеже е пристрастен, ще играе за тези или онези". Ние с тези опасения за неродения Петко...
Имахте период, в който водихте разговори за партньорство с Атака. Сега вероятно сте щастливи, че не сте играли с тях. Мина ли границата Волен Сидеров?
Както каза преди две-три седмици един коментатор „бог си знае работата и спаси ВМРО" от тази ситуация. Защото в една такава ситуация ти нямаш полезен ход, какво обясняваш? Ясно беше, че както през 2005 година, така и сега нямаше как да подкрепим правителство, в което присъства ДПС. Абсурд! Тук има принципни неща в политическото поведение. Но нашата идея беше да се направи широк патриотичен блок. Това беше наша идея.
Стои ли тя с днешна дата, но без Атака?
Според мен един патриотичен блок, в който не партии, а повече хора, които имат какво да кажат и са показали, че могат да го направят качествено и които разсъждават и слагат интереса на нацията над личното его и над партийните си пристрастия, над партийно-олигархични интереси, които стоят зад този или онзи, един такъв блок има своето място в България.
