Стотици хиляди бежанци от Сирия и струпването им пред европейските граници биха били сигнал за влизането в сила на европейската директива за предоставяне на временна защита в случай на масова бежанска вълна. Тази директива до момента не е била задействана. Това обясни в интервю за Дарик еврокомисарят за международно сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева.
Георгиева обаче подчерта, че засега не може да се говори за бежанска вълна към Европа, тъй като от 2 млн. души напуснали Сирия, само 45 000 души са в Европа. Европейските власти следят движението на бежанците включително със сателитни карти, за да имат готовност за реакция.
Преди старта на новия политически сезон в България еврокомисарят изрази надежда в следващите месеци да се намери пътя за обединяване на българското общество. „Нужна е най-вече воля. Не са проблем виковете „Оставка", това е демокрацията - проблемът е в това, че хвърляме много енергия в свирката, а трябва малко повече да отива в двигателя, за да може България да върви напред", коментира пред Дарик Кристалина Георгиева.
Комисар Георгиева, вече имахте възможност да успокойте и нас българите, че все още не може да се говори за бежанска вълна към Европа от страна на сирийски граждани, които бягат от събитията там и гражданската война. Трябва ли обаче това да ни успокоява, на фона на все по-нарастващия натиск, включително и към страната ни?
В нашата работа ние винаги се ръководим от философията "Моли се за най-доброто, но се готви за най-лошото". И действително Европа трябва да бъде готова за рисковете на ескалация на сирийския конфликт. И особено ако той, не дай боже, прехвърли границите в съседните страни. Знаем, че Ливан е не особено стабилен, знаем, че там корените на гражданската война не са съвсем изсъхнали. Към днешна дата в Европа има около 45 000-46 000 души избягали от Сирия. Това е много малка част от двата милиона, които са напуснали страната. Ако се случи така, че обстановката в целия регион доведе до нестабилност в съседите, тогава рискът за Европа става по-голям. И за този риск ние имаме инструменти, с които да бъдем готови. След югославската война Европа прие нова директива за предоставяне на временна защита в случай на масова бежанска вълна. Тази директива никога не е била активирана, но тя е инструмент за мобилизиране на ЕК и най-вече на страните членки в солидарен план да си помогнат, така че страните, които са на предна линия да не се окажат единствените, върху които пада тежестта на бежанския проблем. Освен това в Европа има четири фонда, специално създадени, за да помагат за решаването на бежанския проблем, на разположение на комисията. За предишните 7 години общо те възлизат на 4 млрд. евро, това не е малка сума. Разбира се, за България това беше без значение досега. Да се надяваме, че ще продължи да бъде без значение, но за следващите 7 години тези фондове са налице. Те помагат за опазване на границите, за абсорбиране на бежанци, за връщането на тези бежанци доброволно в страните, от които са дошли, тяхното интегриране вкъщи, както и за интегрирането им в нашите страни, в които те решат да останат и да потърсят възможността да се реализират тук в Европа. Ние в момента в България трябва да направим две неща. Първо, това, което вече прави правителството - при какви сценарии какво може да се случи и каква трябва да бъде нашата реакция. И второ, няма нищо срамно в това да поискаме съвет и помощ от други, които са са се справили с този проблем. Той не е бил при нас досега с остротата, с която сега се появява. FRONTEX е създаден специално да помага оперативно и технически за засилване охраната на границите и за подготовката на центрове за регистриране на бежанци, за определяне на условията. Това е техническа работа, която не е толкова тривиална, ако хората, които пресичат границата са не десетки, а стотици или хиляди.
Тогава можем да получим съдействие?
Тогава можем да получим съдействие и технически можем да получим финансово съдействие, ако проблемът стане много сериозен. Аз искам да обърна внимание на нашите сънародници върху това, че международният контекст, в който ние живеем, последните години се промени не към по-добро. Ние като свят сме в състояние на перманентна криза. А икономическата криза в Европа и САЩ е на път да отшуми, даже можем да кажем, че Щатите вече се върнаха към растеж. Еврозоната регистрира 0,3% растеж най-сетне. Но в същото време виждаме засилени рискове в новите пазари - Индия, Бразилия - по други причини. В Индия рупията колабира, в Китай се натрупа вътрешен дълг. Т.е. в икономически план не можем да кажем, че напълно са решени проблемите от последната криза. Климатичните изменения правят бедствията все по-чести и по-свирепи. Видяхме какво се случи това лято в Европа с наводненията в Германия, Австрия, Чехия. Горските пожари продължават да върлуват. Ние с вас разговаряме за Сирия, но в същото време част от моя екип работи по това да осигури помощ за гасене на пожарите в Португалия, където загинаха пожарникари и където проблемът продължава да е сериозен. И трето, има много повече комплексност в кризите, причинени от лошотията на хората. Екстремизмът-политически и религиозен екстремизъм, създаде между 20-30 държави, които са постоянно в състояние на конфликт, или излизат от него или влизат в него, или са в конфликт. В тези условия на перманентност на кризите България трябва да работи върху това да имаме манталитета на управление на кризи, да готвим нашите хора от децата до възрастните за това, че за съжаление, светът може да е станал по-богат, но той е станал и по-несигурен.
Това ли бихте казали на част от тези българи, които в момента много се притесняват от това, че може да се окажем пред по-сериозен бежански натиск? А мнозина изтъкват икономически аргументи: ние сме бедна държава, на тях ли да помагаме. Те имат друга религия, има опасност на влизане на хора с други възгледи, в това число и по-крайно религиозни.
Нека да си припомним, че организацията на ООН за бежанците беше създадена за нас, европейците. Не точно за нас българите, но за за нас, за Европа. През 1951 г., когато трябваше да се върнат по домовете им разселените от Втората световна война европейци, тогава се смяташе, че след три години няма да има нужда повече от нея. Някога европейците бяха бежанци. Какво ни гарантира, че бъдещето, природата или екстремизмът няма да ни изведе отново, нас, да търсим помощ? В този свят, в който ще живеят децата ни, много по-важно е да градим солидарността. Що се касае до това, че България е бедна страна - да, действително, ние имаме нашите икономически трудности. Но със сигурност сме по-добре от Ирак. Иракчаните вече са приели 170 000 бежанци. Със сигурност сме по-добре от Ливан, който мина през граждански войни, а там има регистрирани 700 000 души и поне още 300 000 души, които не са регистрирани. И вие си представете страна, която е горе-долу 5 милиона, 1 милион допълнително сирийци, които трябва някъде да живеят, трябва нещо да ядат, трябва да се ползват от медицински услуги, трябва децата им да ходят на училище. Нека да не забравяме, че от тези 2 милиона 1 милион са деца. Умни дечица, с усмивки на лицето. Аз като ги гледам, ми се къса сърцето. Като ме питат каква ми е представата за тази криза, тя не е лицето на войника, не е лицето на бунтовника, а лицето на децата, чието бъдеще е съсипано. Ние, българите имаме в историята си, били сме съпричастни към мъките на другите. Нека да си спомним - арменците дойдоха тук; когато евреите по време на Втората световна война ги гонеха, как се отнесе нашият народ. Ние трябва да събудим даже повече това чувство на солидарност, защото в този свят от него имаме нужда. За съжаление и ООН, и на регионално ниво организациите, които съществуват днес, не достатъчно култивират тази солидарност. Ние можем да кажем, че ЕС, в този смисъл, е уникален, защото той е създаден на базата на солидарността. И в рамките на него, ние българите имаме уникалната възможност да можем да се обърнем към нашите партньори, към нашето европейско семейство за помощ. Ние знаем, че тази помощ ще ни бъде предоставена. Ние имаме неусвоени европейски фондове, дори и да не сме в състояние да получим тази година помощи от тези четирите фонда, от специализираните фондове за бежанците, аз съм убедена, че ако се обърнем ЕС с молба да използваме някаква част от неусвояемите средства и неусвоените, разбира се, в смисъла на солидарността на ЕС, такова решение ще бъде предоставено.
В момента накъде се насочва основно европейската помощ за бежанците? Нужно ли е нещо допълнително, според вас, тъкмо за тези страни, които са най-близко до конфликта?
Ние сме номер едно като фактор за стабилизиране на региона. Мобилизирахме, до днес, 1,3 млрд. евро за хуманитарна помощ в Сирия, за пострадалите от войната, както и за помощ на бежанците в съседните страни. И за стабирлизиране на тези селца и градове, в които бежанската част от населението е по-голяма от местните хора. Това е изключително важно като морално правилно решение и като сигнал за други. И трябва да ви кажа, че нашата голяма мабилизация много помага да се мобилизират и американците, но и арабските страни, и Русия да пращат повече помощ. Но то е в интерес на европейските граждани. Колкото повече правим за сирийците в Сирия, толкова по-малко от тях бягат в Ливан, в Йордания, в Ирак, в Турция.
Стига ли обаче помощта до тях?
До тях, знаете ли, докато са под контрола на правителството и под контрола на бунтовниците, помощта стига. Голямата трагедия е на хората, които са в така наречените контестирани райони - там, където се водят боевете. Там с големи усилия успяваме да доставим помощ, но не достатъчно. Да ви дам представа за какво говорим. Имаме около 7 милиона души, които се нуждаят от помощ. 3 до 3,5 милиона получават такава помощ редовно. Дори и тези, които я получават редовно, не я получават в достатъчни размери, защото е толкова трудно да се достави вътре помощ. Но за чест на европейците ние сме предоставили, в тесния смисъл хуманитарна помощ, директно хуманитарна помощ от комисията в размер на 530 млн. евро. 47% или повече от 250 млн. евро, са отишли за помощ на сирийците в страната. Това, че помагаме на бежанците в съседните страни, също е важно аз нас в Европа, че помагаме на тях. Колкото повече помагаме на страните, толкова по-малък е рискът от бежанска вълна към Европа. Т.е. към днешна дата моята работа не само е в полза на хората, които се нуждаят, в отчаяно състояние се нуждаят от нашата помощ, но тя е и в полза на всички нас, включително и в България. Колкото по-спешно я вършим, моите колеги и аз, толкова повече рискът за Европа е овладян. Но не е нула. Затова ние работим много по близо с моята колежка Сесилия Малстрьом, която отговаря за бежанците в Европа, за да можем заедно, солидарно да направим най-доброто за хората, които имат нужда от помощ и да служим най-добре на нашите собствени граждани.
Какъв поток, какъв брой, хипотетично казано, би задействал директивата, за да влезе тя в сила и да действа Европа аварийно?
Няма поставена абсолютна цифра. Това, което мога да кажа, е, че тя беше одобрена след войната в бивша Югославия. Тогава 700 000 души напуснаха страните, където се водеше тази война, в голямата си част отидоха в съседните на тях европейски страни. Два милиона души бяха разселени вътре в бивша Югославия. Т.е. ние говорим за бежанска вълна, която не е в размерите на десетки хиляди, както тя е сега, а е в рамките на стотици хиляди. И това, което също се взима под внимание, скоростта, с която хората преминават нашите граници. Ние може да имаме относително голям брой, обаче идващи сравнително регулярно, можем да се подготвим за тяхното приемане. По-малък брой хора, но идващи в рамките на няколко дни. Тогава със сигурност Съвета на министрите на вътрешните работи ще погледне много внимателно на тази директива като възможност за европейска солидарна акция.
Потеглянето на голяма група хора, струпването на много хора пред еврограниците?
Голяма група хора, струпването им пред еврограниците. Това би било като сигнал за необходимостта тази директива да влезе в действие. Досега тя никога не е влизала в действие, не се е налагало. По време на либийската криза отново си припомнихме, че имаме. Либийската криза, и тогава бях абсолютно сигурна, че няма да имаме бежанска вълна към Европа, защото хората предимно бяха чужденци, работещи в Либия, които искаха да си отидат вкъщи. Къде им е вкъщи - Виетнам, Бангладеш, Египет. Ние тогава мобилизирахме европейски пари и транспортни средства чрез механизма за гражданска защита, за да ги извозим, да си отидат вкъщи. И дадохме малко хуманитарна помощ да се интегрират обратно, там, откъдето идват. Либийската криза обаче все пак стигна до Европа. Как? През Мали, защото не само хора напуснаха Либия, но някои от тези хора напуснаха с големи оръжия, добре въоръжени отидоха в Мали. Там се създаде много сериозен конфликт. И Европа сега работи по това - да затворим тази страница. Какъв е урокът от либийската криза? Ние трябва да се отнасяме, да имаме гъвкавост в оценката. Ние може би с вас ще говорим след един месец и тогава ситуацията би била друга, но това, което ние правим 24/7 следим много внимателно през сателитни карти какво е движението на хората, за да сме готови да реагираме адекватно.
Засега не е на дневен ред разпъването на палатковия лагер край Харманли. Дано и не се стигне до това, не само защото предстои зима. В състояние ли сме да решим този проблем с недостига на места? Уви, оказваме се неподготвени със солиден покрив над главите.
Определено трябва да се направи инвентаризация на възможностите да се разшири този капацитет. И това трябва да стане много бързо, защото ние не знаем какво може да донесе утрешният ден. Трябва също така да не изключваме варианта, в който много бързо увеличаване на числото на бежанците на наша територия би довел до временен лагер. Когато казваме лагер, не обезателно този лагер е завинаги. Но някъде хората трябва да бъдат приемани, за да могат да бъдат обработени техните молби за получаване на бежански статус, където има достатъчно добра сигурност. И това навсякъде по света води до създаването на приемни центрове, някои от които са може би не палаткови, но временни структури. Тъй като така, както проблемът възниква внезапно, той така и се решава в някакъв момент и е безсмислено ние да строим някакви големи центрове за нещо, което да се надяваме няма да бъде дългосрочен проблем за страната. Имаме достатъчно опит в света, включително и в моя екип, и съм убедена, че можем конструктивно да го предоставим на българското правителство. Ние имаме и механизма на гражданската защита, за който аз отговарям. Той може много бързо да мобилизира доставката на отопляеми палатки, полеви болници, легла, хранителни пакети, медицинска помощ. Ние сме го активирали вече в контекста на сирийската криза за Турция, за Йордания и има вероятност да го активираме още веднъж за Йордания и за Ливан, така, както го активираме за трети страни. Той е най-вече за полза в Европа. Той може да бъде активиран и от нашите страни членки, ако това се наложи. Менюто на действия трябва да бъде колкото се може по-широко и гъвкавостта на вземане на решения, спрямо условията към даден момент. Това е най-добрият начин да се подготвим за това, което може да се случи. И една голяма молба към нашите хора: да не забравяме, че тези, които идват при нас - деца и жени, в голямата си част, те са днес в нужда. Светът може някой ден да постави и пред нас изпитания, за които се надяваме, че няма да дойдат, но за които ние трябва да сме готови, като възпитаваме това чувство на солидарност.
На финала на разговора няма как да не ви попитам: с тревога или с оптимизъм гледате към предстоящия нов политически сезон в България? Ще успеем ли да постигнем съгласие - и обществено, и политическо? И дават ли си сметка основните фигури в държавата какво рискуваме, ако конфронтацията продължи?
Като вземем за отправна точка какъв е светът, в който живеем, колко много несигурност има в него, очевидно е, че не е в интерес на нашите хора да добавяме към несигурност несигурност. Трябва да търсим начин да обединяваме обществото, защото няма как българите да станат по-богати, ако не надмогнем тези вътрешни трудности. Това изисква много работа, изисква най вече воля. Най-трудното нещо - да се възпитава. Виждаме в света, в Съвета за сигурност отсъствието на политическа воля парализира Съвета за сигурност по отношение на Сирия. Това, което става у нас, не е изключение, но това, че не е изключение, не е оправдание. Затова моята надежда е, че в следващите месеци, колкото и това да е трудно, ще се търси пътят към обединяването на България. Даже не е проблемът във виковете. Това е демокрацията - всеки има право да изрази своето мнение. Проблемът е в това, че хвърляме много енергия в свирката. А трябва малко повече да отива в двигателя, за да може страната ни да върви напред. Аз искам да завърша с нещо, което наскоро много ме впечатли в разговор със зам. генералния секретар на ООН, който като швед, много спокойно, много мъдро се произнесе за това какво трябва да се случи, за да може повече от света да бъде като Швеция. Казва: "Ами то няма никаква магия тук. Ние как постигнахме Швеция от бедна страна да стене богата - образование, инвестиции в хората, инфраструктура, да можем да обединим нашето общество и икономика, сега ще добавим към това и IT инфраструктурата. И третото, което е най-важно - уважение към закона и силни институции". Ние в България знаем, че имаме много работа и в трите направления. Да намерим начин да се концентрираме и да вършим тази работа.
