България може да се нуждае от предпазно споразумение с Международния валутен фонд, ако правителството не направи реформи сега, заяви в „Денят” на Дарик икономистът от Индъстри Уоч Георги Стоев. Според него, правителството не трябва да увеличава ДДС и другите данъци, защото това ще влоши конкурентоспособността на икономиката ни. Най-важното е в момента да се съкратят разходите, като това може да бъде направено по предложение на отделните министерства, смята Стоев. Ето какво още каза икономистът.
Финансовият министър Симеон Дянков обяви, че се нуждае от 1,5 милиарда лева, за да се чувства спокоен. Откъде може да намери тези пари?
На първо място да уточним, че това не е прогноза за бюджетния дефицит, това всъщност е пожеланието на министър на финансите с колко би искал да съкрати това, което очаква да има като дупка в бюджета. Не си представяйте, че неговата прогноза е милиард и половина, който той иска да съкрати до 0%. Вероятно става въпрос за няколко милиарда лева прогнозен дефицит, който той би искал да съкрати с милиард и половина, може би някъде около милиард и нещо или два. Това е едно важно уточнение. На второ място, откъде могат да се намерят резерви да се изравнят приходите и разходите? На теоретично ниво може да се гонят по-високи приходи, но на практика дали с по-високи данъчни ставки ще събереш повече данъци е доста спорно. Не бих искал да се ангажирам с конкретна прогноза, но знаем от опита на България в минали години, както и от опита на други страни, че вдигането на данъците като проценти не винаги води до желаните приходи в бюджета. Моят съвет беше и продължава да бъде фокусът на държавата да бъде върху съкращаване на разходи, за да може да се покрие този дефицит.
Откъде може да се реже бюджетът?
Най-общо казано два подхода да се реже бюджетът. Единият е да се реже с предварителен анализ, оценка, писане на различни видове документи, съгласуване и т.н. За такова нещо време няма. Ние сме на ниво, когато трябва да вземем решение още утре какво да режем като разход. Няма време от безумните съгласувателни процедури, политически совалки. Затова моето предложение беше всяко едно ведомство, всеки един първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, само да предложи кое в своите програмни бюджети е най-малко необходимо на обществото, с най-малка ефективност, което е най-ненужно и то да бъде отрязано първо. Но това предложение да дойде не от министъра на финансите, който да каже режете пари за болници или режете пари за ремонти на пътища, то да дойде от самите министри, които се занимават със съответната сфера на бюджетното финансиране. По този начин постигаме две неща. От една страна, чисто технически много по-бързо ще се завърти колелото на това съкращение на разходите, защото няма да има нужда от много по-тежки процедури. Просто ще се върне бюджетът във ведомствата, ще им се дадат няколко дни срок да съкратят каквото преценят те и след това ще се върне консолидираният бюджет просто с няколко милиарда по-малко лева. Второто, което постигаме и то вероятно е по-важното, е връщане на политическата отговорност там, където и е мястото. В крайна сметка кабинетът е колективен орган за решения. Решенията да се съкращават държавните разходи трябва да се носят от всички министри, включително от министър-председателя, не само от министъра на финансите. Разумният подход е всеки да поеме своята политическа отговорност в този тежък политически момент.
Цялото интервю с икономиста Георги Стоев чуйте в звуковия файл
