Президентите на Република България и Руската федерация - Георги Първанов и Владимир Путин, дадоха съвместна пресконференция в Гербовата зала на Президентството.
Уважаеми дами и господа, обявявам началото на пресконференцията на президента на Руската федерация и президента на Република България.
Георги Първанов: Уважаеми г-н президент, уважаеми членове на двете делегации, дами и господа. Току-що вие станахте свидетели на официалната церемония по подписването на серия от договорености между нашите две страни. Аз поне не помня да сме подписвали тук в тази зала толкова много договори наведнъж в рамките на една визита. Разбира се, тук най-малкият въпрос е в количеството, по-важно е, че действително подписаните договори дават възможност за качествен пробив, позитивен качествен пробив в нашите отношения. Ще започна с оценка на пакета енергийни договори. Става дума за някои договори, които се подготвят с години. Бургас - Александруполис знаете има история повече от 12 години. Още по-стара е историята на проекта за АЕЦ “Белене”. Ние успяхме в рамките на броени месеци да постигнем договорености, които наистина създават изключително благоприятни възможности за развитието на българската икономика. По някои от тези преговори не беше лесно постигането на договореност, защото всяка една от страните имаше своите принципи, всяка една от страните отстояваше своя интерес. Смятам, че постигнахме компромис, които защитава интересите и на двете страни.
Второ, става дума за проекти с европейски измерения, европейски тип проекти. И днес бяхме свидетели на изявена съпричастност на представители на различни европейски страни към отделните проекти. И аз смятам, че този пакет от енергийни проекти е важна стъпка в политиката на диверсификация на енергийните източници и трасета. В частност, това би било важен принос, реализацията на тези проекти в енергийната сигурност на региона на Балканите, не само на България. Впрочем искам да ви информирам, че предложих на президента Путин да направим втори тур на онази енергийна конференция, която имаше преди време в Загреб, но с участие на страните от Черноморския регион и в високото присъствие на европейските институции. България е готова да домакинства на такъв форум. Второ, припомням, че преди време ние поставихме като акцент икономизацията на тези отношения и смятам, че днес направихме важни стъпки в тази посока. Реализацията на фериботния проект създава възможности значително да се съкратят разходите и респективно цените на стоките в едната и другата посока.
Обсъдихме и възможността по българско предложение за взаимни ангажименти към други крупни инфраструктурни проекти в региона на Балканите и в Черноморския регион. Лично аз бих се радвал ако успеем заедно да намерим решение по коридор номер 8 ,10 или по някой друг от тези проекти, които от години залежават. Признателен съм, че руската страна погледна позитивно, откликна на нашето предложение в търсенето на решение по проблемите на икономическото общуване да се засилят ангажиментите на български строителни фирми в Русия, не само в Москва, но и особено в Сочи, където знаете предстои едно мащабно олимпийско строителство.
Коментирахме възможностите за разширяване структурата на стокообмена и особено с акцент върху новите технологии и тази тема ще продължим с вицепремиера господин Медведев в следобедния ни разговор. Впрочем има общи проекти и идеи във всеки случай затова да отстоим едно по-солидно място на кирилицата в Интернет, един взаимен ангажимент. Коментирахме много други на пръв поглед в дневния ред на нашите отношения. Разбрахме се, /.../ с руския дълг, този малък руски дълг към България, но твърде важен за нас, надявам се следващата седмица това да стане. В същото време ние от своя страна имаме ангажимента да ускорим работата на експертната група по оръжейните лицензи. Един въпрос, който традиционно се поставя от руска страна. Естествено коментирахме и много други въпроси от двустранен и едностранен характер. Благодаря.
Владимир Путин: 
Уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа, резултатите на състоялите се днес преговори показват, че руско-българските отношения се развиват по възходяща линия по всички ключови насоки. Днес ние успяхме да обсъдим, да договорим много важни проекти и това не би било възможно ако ние не бяхме сигурни партньори. Нашата среща е отбелязана с голямо събитие - 130-годишнината от Освобождението на България от османското иго и възстановяването на българската държавност. Приоритетно внимание по време на преговорите ние отделихме за разширяването на въпроса за делово сътрудничество. В списъка на икономическите партньори България уверено заема легиращи позиции. И като продължение на това е стабилен ръст на взаимната търговия. За десетте месеца за изминалата година търговският ни оборот нараства с 22% и съставя общо 3,4 млрд. долара. Разбира се, ние виждаме тук и проблемът в това число е, че руският износ тук основно е свързан със суровини и ще работим по въпроса да разширим /.../ на търговията.
И заедно с това, аз това го отбелязах по време на пленарното ни заседание, българският износ изглежда по-привлекателно, защото в него 30% са машини и оборудване, 22% продукцията на винарството. Разширяването на структурата на износа, това е една от нашите най-важни задачи. Смятаме, че съвместни усилията трябва да бъдат концентрирани върху по-нататъшното развитие на крупни съвместни проекти.
Особено ще подчертая важността на подписаните днес документи - за изграждането на АЕЦ “Белене”, изграждането на газопровода “Южен поток” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”. Обръщам специално внимание на представителите на средствата за масова информация и на българската общественост, че бюджетът на Руската федерация за нуждите на АЕЦ “Белене” са предвидени 3,80 млрд. евро и ако те потрябват, ние ще ги предоставим. Ние смятаме, че реализирането на тези проекти ще повиши енергийната безопасност на Европа, Балканите и на България, разбира се. При реализирането на енергийните проекти България ще става едно от важните звена в европейската енергийната схема.
Добри перспективи от нашите взаимоотношения се откриват пред нас и в други отрасли на икономиката - транспорт, туризъм, инвестиции. Има също така междурегионално сътрудничество, малък и среден бизнес, военнотехническо сътрудничество. Руско-българските отношения традиционно се отличават с богат потенциал на хуманитарните връзки. И този ценен капитал трябва да заработи напълно и днес ние подписахме програма за културно сътрудничество. Бих искал да отбележа, че подготвеният за посещението солиден пакет документи е добра основа за по-нататъшно развитие на взаимни и равноправни руско-български отношения. Подробно разговаряхме днес и за взаимодействието на международна арена, за укрепване на сигурността в района на Черно море върху много странна основа.
И в заключение искам да благодаря на българското ръководство, на българския народ и жителите на София за добрия прием, за топля прием, който ние чувстваме. Благодаря.
Първият въпрос ще е от страна на руските журналисти, които са наши гости. Заповядайте.
Наталия Миликова, “Независимя газета”:Добър ден. Моят въпрос е към двамата лидер, които днес подписаха споразумението “Южен поток”. Как стигнахте до споразумението и какво означава то за Русия, България и за Европа като цяло?
Владимир Путин:Необходимостта от разширяване на транспортната инфраструктура при доставката на енергоносителите в Европа е съвършено необходима задача. И това се потвърждава и от нашите европейски партньори-. Те много са заинтересовани от това. Бих искал да подчертая, че разширяването и изграждането на нови съоръжения създава много инфраструктурни възможности и не означава прекратяване на сътрудничеството с други страни. Изграждането на нови мощности дава стабилност и сигурност за европейските страни. Ще ви кажа, по принцип това ви е добре известно, за изграждането на такива газотранспортни мощности от Русия имаше жестока конкуренция с европейски страни. Наличието на такива инфраструктурни обекти на територията на една или друга страна безусловно повишава нейното политическо и икономическо значение в Европа и дава доходи за бюджета.
Аз искам да благодаря на всички наши експерти, които работеха изработването на този документ. Бих искал да приветства г-н Паоло Скарони, президент на компанията ЕНИ, който се намира в тази зала. Днес между “Газпром” и компанията ЕНИ е подписан документ, който дава възможност да изгражда участък на “Южен поток”, който ще минава през морето. Ние разбираме, че това е крупен международен проект и ще направим всичко за неговата успешна реализация. За Русия, разбира се, това е увеличаването на нашата възможност на директни доставки за /.../ и за потребителите.
Георги Първанов: Няколко думи и от мен. Ако позволите да използвам една неспецифична терминология, дами и господа, с подписаните днес енергийни споразумения, България успя да постигне голям шлем. Защото многобройни са икономическите, социалните измерения на всеки един от тези проекти. Но нека да подчертая значението на фактора сигурност, защото един такъв проект означава много повече гаранции за всички и от всички съседи, от нашите европейски и международни партньори за сигурността на региона. Аз оценявам високо това, че руската страна прие българското предложение по големия спорен въпрос за собствеността, което смятам, че ще бъде правилно изтълкувано и възприето от общественото мнение. А и цитираният току-що подписан договор с участието на италианската ЕНИ идва да покаже, че нещата се развиват много интензивно, по-бързо от всеки друг проект.
Валери Маринов, бТВ: Един такъв въпрос, бриджът е сложна игра, “Големият шлем” е още по-труден. Ще успеете ли да изиграете тази игра с големите си стратегически партньори в чужбина и пред българската общественост също така? И към руската страна, г-н президент, вие ще можете да убедените другите страни за “Южен поток”, така че тръбата да не спре на българската граница? Благодаря.
Владимир Путин: Ние нямаме нужда да убеждаваме някого в това, нас ни молят за това всеки ден. Особено през есента и зимата. Всичките ни основни потребители изпитват проблеми с доставките. Погледнете и на нашите добри съседи - Турската република. Всяка година в течение на последните пет години, и тази година също, нашите турски приятели се обръщат с молба, да увеличим значително обема на доставките на газ. За съжаление във връзка с много ниски зимни температури в Средна Азия имаме проблеми с доставка на суровината и от там. И ние всичките нужди на Украйна и другите държави на ОНД, ние ги покриваме изключително за сметка на доставките на “Газпром” от Русия. Нашите съвместни усилия с партньорите ни в Средна Азия ще бъдат насочени към това да обезпечат безусловното изпълнение на нашите контрактни задължения. Расте обемът на икономиката в Италия, Гърция, в страната на Централна Европа.
Руският газ винаги ще бъде конкурентноспособен на този пазар. И тук въпросът не е в това да убедиш някого той да купи продукта ни, въпросът е в това да осигурим растящите потребности. Русия и нашата водеща компания “Газпром” са в състояние да решат тази задача. И в този случай в хода на сътрудничеството с България ние ще решаваме този въпрос. Благодаря.
Георги Първанов: Само едно изречение. Присъствието на представители на различни европейски нации потвърждава факта, че те са убедени. А като знаем острите енергийни проблеми на нашите съседи, едва ли ще трябва и тях дълго време да убеждаваме. Благодаря и аз.
Руски журналист: Въпрос към президента Първанов. Г-н президент, каква е позицията на България по проблема “Косово”, а в това число и за ЕС? Разбирате ли, осъзнавате ли риска, който съществува в този регион, за който много се говори? И също така, ако да, чута ли е вашата загриженост в ЕС? Бих искал също така да разбера и вашето мнение по този въпрос.
Георги Първанов: Българската позиция е известна и тя е една от активните позиции, поставена в рамките на самия ЕС. За нас е много важно да постигнем единство в рамките на самия ЕС, да не бъде проблемът “Косово” нова разделителна линия между страните-членки. Ние съзнаваме и сме предупреждавали нееднократно за рисковете от едно форсирано решение на въпроса. Впрочем, това обяснява и срещата, която беше реализирана между външните министри на Гърция, България и Румъния преди известно време с оглед на изработването на координирана позиция и отстояване интересите на всички страни в региона по този проблем.
Владимир Путин: Ние смятаме, че проблемите за косовското орегулиране трябва да бъдат продължени, за да се намери компромис, който би устройвал както сръбската част, така и албанската част от населението в Косово. Едностранното обявяване на независимостта на Косово и поддържането на тази позиция от европейски страни ние смятаме, че това би било неправово и неморално решение и Русия такова решение няма да подкрепи.
Водещ:Последен въпрос. Заповядайте.
Никола Миладинов, БНР: Г-н Путин, един въпрос, който е поставян вече в Русия още по време на предшествениците на г-н Георги Първанов. Русия ще даде ли достъп на български учени и историци до всички архивни документи, съхранявани на територията на Русия от времето на Втората световна война и от времето на Студената война, които биха могли, казват експерти, да хвърлят светлина върху важни празнини в българската история? Благодаря.
Владимир Путин: Аз не виждам проблем с достъпа на учени. Проблемът е в друго. Проблемът е в предаването на тези архиви на българската страна. В тази връзка бих искал да ви информирам за следното. През 1958 година значителна част от тези архиви беше предадена на България. През 2004 година нашите български приятели повдигнаха въпроса за предаването на останалата част на този архив. Ние помолихме тази молба да бъде формулирана официално и да бъде на хартия. Чакаме. Засега официален искане при нас не е постъпило, но ако постъпи, тази молба безусловно ще бъде разгледана в съответствие с действащото в Русия законодателство по най-доброжелателния начин.
Георги Първанов: Да се намеся и аз, да отговоря на този въпрос, доколкото имам и професионален интерес, и да направя някой пояснения за аудиторията. Има направено предложение от българска неправителствена организация, подкрепено от подписка на едни от най-известните историци в България. Историци. Искането е за връщането на архивите, конфискувани непосредствено след Втората световна война. При това става дума за архиви от заседанията на МС, някои военни документи, документи на отделни лица, като принц Кирил например. Така че е важно да уточним предмета на искането. Коментирахме и снощи, и днес с президента Путин този въпрос. И аз му благодаря за разбирането. Българската страна ще направи свето конкретно, писмено искане, в което ще очертае евентуалния кръг на документацията, след което експертите ще трябва да уточнят вече буквално по фондове и архивни единици, казано на професионален език, за какви документи става дума.
Владимир Путин: Съгласихме се с предложението на президента Първанов, работа да се започне на експертно ниво.
