Децата на емигрантите напуснали България, чийто брой през последните години непрекъснато расте, трябва да станат обект на законова защита като рискова група. Това съобщи в интервю за Дарик председателят на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ Ева Жечева. В момента никой не знае точния брой на тези деца и от кого те се отглеждат в България при отсъствието на родителите им. Включването на тази категория деца сред рисковите групи в закона би означавало и въвеждането на санкции за родителите, които нарушават правата на своите деца с отсъствието си.
Експертите на Държавната агенция за закрила на детето ще получат правото да правят постоянни проверки и наблюдение в центровете за настаняване на бежанци, съобщи Ева Жечева. Тя поясни, че за целта ръководената от нея институция ще подпише специално споразумение с Държавната агенция за бежанците. Шефката на ДАЗД коментира, че като най-сериозен проблем се очертават новите центрове, чиито сгради не били подходящи от гледна точка на децата.
„Най-често свеждаме деинституционализацията като извеждане на децата на институцията, но най-трудното е да изведем институцията от детето, защото нейните поражения ги плаща не само детето, плаща ги и обществото", коментира още Ева Жечева.
Няма как да не започнем с горещата тема - сирийските бежанци. Вие трябва да помагате не само на децата, които пристигат тук, заедно с родителите си и търсят убежище, но най-вече ваш проблем се оказват онези деца, които са непридружени и минават границата. Колко са те и как се действа при тази сложна ситуация, в която влиза дете без попечител, придружител, родител?
Разбира се, че под закрилата на Агенцията за закрила на детето приоритетно са непридружените деца. Техният брой варира между 50 и 73 . Тази група деца се намират на територията на Държавната агенция за бежанците в "Овча купел". Казвам този брой се мени, защото има една част от децата, които общността поема грижите за тях, те се регистрират на външни адреси и участват само в обучителните програми, които се организират от Агенцията. Водеща е Държавната агенция за закрила на детето. Още на границата, когато се идентифицира такова дете, се обаждат на Агенцията, аз имам специален експерт, който координира пътя на детето от границата до настаняването му в центровете на Държавната агенция за бежанците, предприемат се действия, след това за неговото правно представителство. Ние се обръщаме с писмо към директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, защото на територията на тази дирекция се намира и центърът в "Овча купел" и се предприемат действия по представителството на детето и за защита на неговите интереси. В случай, когато се установи, че това дете има нужда от социални услуги се насочва към доставчици на социални услуги или се настанява в услуга резидентен тип. Това е институция. Разбира се всички мерки, които са предвидени в закона за закрила на детето могат да бъдат приложени и за придружените деца. Но аз бих казала, че всъщност Държавната агенция за закрила на детето, като единствен специализиран орган на Министерски съвет за ръководство, координиране и контрол на държавната политика в областта на правата на децата, няма ангажимент само към непридружените деца. Тук са конкретните ни действия и мерки по координации и приемане на последващи действия. Но по отношение на гарантиране на минималните стандарти за грижа, ние имаме ангажимент към всички деца. Защото България е ратифицирала конвенцията за правата детето на ООН, в която като основно право е изведено правото на детето бежанец на минимални стандарти - на образователни, здравни, социални услуги, предоставени по начин, които не уронване неговото достойнство.
Ето тук идва големият проблем, който е на много институции в момента в страната, видяхме всички кадрите в част от центровете, при които живеят бежанците. Вместо сега да говорим за тяхното обучение, образование, работа на психолози с тях, ние май повече трябва да се тревожим тези деца да не се разболеят и да имат храна, да не са гладни.
Да, точно така е. Това е, което излиза като основен проблем в публичното пространство. Това тревожи и голяма част от хората в България, които трудностите през последните години ги изправиха пред доста социални предизвикателства по оцеляване. Голяма част от българските деца също живеят бедност. Аз ще кажа, че може би ние сме една от водещите страни в ЕС, не може би, а сме водеща страна в ЕС, в която децата живеят в риск от бедност. Така че при тези условия е много трудно ти да изведеш приоритетно и да защитаваш правата на децата бежанци, и да говориш за минимални стандарти. Това е огромното предизвикателство, че всъщност ние не трябва да противопоставяме правата на едната група на правата на другата. Всяка група си има свои права и те трябва да бъдат защитавани по начин, по който не уронва тяхното достойнство. И с минимални стандарти, които сме поели като ангажимент, ратифицирайки конвенцията за правата.
Сигнализирани ли сте за нещо много притеснително, тъкмо при условията, при които живеят семействата с деца в центровете, нещо, което лично вас да ви притеснява, опасения в тази насока?
Не само, че сме сигнализирани, ние сме предприели и редица действия. Аз накратко ще спомена някои от тях. Първото действие, Държавната агенция закрила на детето участва на работни срещи на всички нива, които се провеждат - президентство, Народно събрание, столична община, Държавна агенция за бежанците. Но тъй като основен партньор в този случай, който ние искаме да подкрепим не само с препоръки, но и с действия, е Държавната агенция за бежанците. Аз проведох нарочна среща с новия председател и с неговия заместник, на която се обсъдиха потребностите на децата, които се настаняват в новите центрове. Разбира се и в центровете, които Държавната агенция посети в Пъстрогор преди един месец и в Баня, Новозагорско. Там бяха идентифицирани редица проблеми, които ние поставихме. Търсим решение на тези въпроси. Но за нас най-обезпокоителни са новите центрове, които се създават. И аз бих казала, и го споделих на високо ниво, сградите не са избрани подходящо. Това са общи помещения, като не са били за живеене, не предполагат самостоятелност, не предполагат отделяне на семействата, самостоятелни санитарни възли, което е изключително притеснително по отношение на децата.
Да, в едно такова общо помещение и зарази по-лесно се предават, не говоря за личния комфорт.
Това е по отношение на сградния фонд и ние ще отправим съответните препоръки и вярвам, че щабът, който е създаден на правителството, нашите партньори, с които работим постоянно, ще отчетат това обстоятелство и ще се предприемат мерки да се идентифицират други сгради. Това, което ние направихме, тъй като законът за закрила на детето не ни дава възможност да влизаме на постоянно наблюдение и проверки в тези центрове, които са към Държавната агенция за бежанците, ние подготвяме специално споразумение с агенцията, в което ние ще имаме постоянно право на наблюдение на и мониторинг в центровете.
Сега нямате?
Сега нямаме. Освен това разговаряхме с представители на сирийската общност по отношение на преводачите, които могат да осигурят, защото нашите партньори - неправителствените организации, са готови да предоставят психолози, които е много важно да влязат в центровете, да работят с децата. Защото една травма, която е от бягството, от това, че едно дете не може да си обясни защо е сменило родния си дом, защо е поставено в тази ситуация. Тази травма може да остане в детето за цял живот. Затова е много важно психолозите да влязат и да започнат да работят.
Но за това са нужни преводачи.
Затова са нужни преводачи. Аз мисля, че сирийската общност и студентите арабистика могат да осигурят и ще осигурят тези преводачи. Осигурени са и има готовност на лекари, които за 24 часово дежурство в центровете също от сирийската общност. Но Министерството на здравеопазването е взело всички мерки и по тяхна информация, това беше на срещата изнесено, в Народното събрание в комисията за децата, младежта и спорта. Министерството на здравеопазването каза, че са взети всички предохранителни мерки, за да може всеки един въпрос, свързан със здравното осигуряване, да бъде решаван навременно.
Дано, макар че много често тъкмо от центровете идва оплакване, че не разполагат постоянно и нямат достъп до медицинска помощ. Да преминем към онова, което подехме в рамките на разговора до тук с бежанците. Децата в България. През юли поехте този пост, ако не греша, заемахте го преди 12 години. Днес, къде, по ваша оценка, от онова, което заварихте, поставяте държавната грижа за закрила на децата. Като че ли нормативно и организационно напреднахме? По същество обаче можем ли да се справим с онова, което май всички отчитат - нарастващият брой на деца в риск? В риск от бедност, в риск от изолация.
Това е най-голямото предизвикателство. Законът за закрила на детето, който беше създаден и приет от 38- то Народно събрание, който няма алтернатива в българското законодателство, за първи път детето от субект на закрила, стана субект на права. От тогава законът работи с доста изменения и допълнения. Аз мисля, и това е споделено от редица държавни институции, с които работим, които са органи за закрила и са членове на Националния съвет за закрила на детето. Законът за закрила на детето, трябва да бъде направен анализ на неговата практика. Това, което са нововъзникващите потребности при децата, рисковете пред децата трябва да бъдат отчетени. Ние работим и аз съм създала няколко работни групи. Една от тях е новите рискови групи, които трябва да бъдат диференцирани и за които трябва да бъдат предприети специални мерки. Една от рисковите групи, за които аз смятам, че малко сме закъснели, това е децата на имигрантите. Хората, които напуснаха България, единият или двамата родители. Тези деца години наред останаха без своето правно представителство. Те останаха без най-важните хора в своя живот.
Майка и баща, понякога и двамата, отглеждани са от бабите.
Те са оставени най-често в цели райони, села, които са известни в България, затова, че 50-60 % от хората са в чужбина. Тези деца са демотивирани да ходят на училище. Те са демотивирани по отношение на своето бъдеще. Те не виждат перспектива, след като няма значим възрастен, това трябва да бъде родителят, защото той е най-важният човек в живота на едно дете, всъщност го няма. Скайп връзката не може да задоволи тази потребност на детето, нито средствата, които се изпращат.
Какво може да направи тук държавата ? Промяна в законодателството?
Разбира се, промяна в законодателството е едната крачка. Но същевременно с това трябва да бъдат набелязани много сериозни мерки, трябва да бъдат направени изследвания, да бъдат идентифицирани тези деца, техните нужди.
Защитата им при нужда?
Защитата им при нужда. Аз дори видях нотариално заверено пълномощно, в което родител предоставя родителските права на възрастна жена. Родителските права не могат да се предоставят с нотариално заверено пълномощно.. Така че ние не можем на толкова много деца да им осигурим грижа и подкрепа чрез нотариално заверено пълномощно. Трябва държавата да планира мерки за закрила. Това е една от рисковите групи. Има още едно рискова група, която ние идентифицираме много по видимо и при деинстуациализацията. Това са деца с психични проблеми, деца с психично страдание. И деца, които се отглеждат от родители с такива проблеми. Вие знаете статистиката, която е в България - всеки четвърти има нужда от психиатрична помощ. За съжаление, детските психиатри в България са цифром и словом 12 . Ние много трудно идентифицираме например партньори по проекта "Детство за всички", детски психиатри, които да работят за децата от институциите. И това е една от рисковите групи, които ние трябва да идентифицираме, защото, аз не казвам, че това са деца с психични заболявания. Това са деца с психични страдания, които се изразяват в насилието, в агресията, в отчуждението, в демотивацията, в алкохола, наркотиците. Всички тези причини и тези групи, които виждаме са следствие от психичните страдания, които ние навреме не сме обърнали внимание в нашите деца. Тези деца искат да ни кажат, но го казват по техния си начин, по начин, по който могат да изразят това.
Чрез насилие, чрез друга проява, която обществото заклеймява като антисоциална, та дори и престъпна.
И по-голямата си част като възпитателна мярка ние пращаме тези деца в специализираните институции по закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Като казахте това се сетих за онзи случай в Стралджа, където проверявахте сигнал за побой над възпитаниците в такъв интернат. Докъде стигна този казус и проверката ви в останалите подобни интернати. Защото покрай този случай вие казахте нещо много тежко и тревожно, но то е, че продължаваме да наказваме децата за онова, което възрастните ги пощадяваме, не ги наказваме.
Не само това. В този закон е предвидено, че след като едно дете бъде настанено в такъв тип институция като възпитателна мярка, с това дете трябва да се провежда корекционно възпитателна работа При проверките се установи, че в срока, в който съдът е настанил детето като възпитателна мярка, процентът на деца, които е поискано предсрочно тяхното освобождаване, следствие на ефективността на тази корекционно възпитателна работа, е изключително нисък. Това означава, че системата има нагласата да задържа децата в институциите.
За да съществуват институциите?
Естествено, че е така. И когато говорим за деинституализация и говорейки за институция ние най-често свеждаме деинституализацията като извеждане на децата от институцията. Най-трудното е да изведем институцията от детето. Защото нейните поражения ги плаща не само детето, плаща ги обществото ни.
Преди да ви попитам за деинституализацията и резултатите до тук, наистина ли в тези домове, специално ако говорим за интернатите, онези домове, които моето поколение в миналото помни като ТВУ, хулиганските училища.
Те и така го наричат в Стралджа. Питайки къде е интерната, те ни казаха: кое, хулиганското училище ли?
Действително ли голяма част от тези деца там не са за някакви сериозни провинения вътре, а са за кражба на храна, на най-нужното?
Тези деца носят дефицитите на други системи. Те носят дефицитите на социалната система, на неглижирането неприпознаването на такива случай, неидентифицирането, на уязвимата бедност, в която техните семейства живеят, в използването им за кражба, за просия, в лоши здравни грижи. И аз се радвам, че днес по покана на господин Христо Монов, в комисията по въпросите за децата, младежта и спорта, ще можем да говорим за пътната карта и за реформата в младежкото правосъдие. И аз ще мога да представя ангажиментите и препоръките на Държавната агенция за закрила на детето пред народните представители. Ние трябва да продължим, не само заради препоръките на международните общности. Нашето младежко законодателство не отговаря на основни международни, не само международни документи, но и на български. Но и за това, че има воля да се продължи тази реформа.
Това трябва да спре лепването на етикет престъпник на едно дете, което очевидно не е преценено по критериите за детско правосъдие, неговото поведение.
Години наред екипите на хората, които работят в тези институции, аз много уважавам това, че те приемат по-голямата си част, като мисия работата си с децата. Но те много трудно променят нагласата си, че с тези деца трябва да се работи, за да може тези деца да се променят. Нагласата на тези хора е, че тези деца са пратени там, за да бъдат въдворени в ред и дисциплина. И те са тези, които чупят държавното имущество и харчат държавни пари. Аз лично исках да се видя с екипа на Стралджа, защото за мен нещата са изключително тревожни в Стралджа. Ангажирах и кмета, въпреки че Министерството на образованието отговаря за този дом. Но аз ангажирах кмета, който наистина прояви разбиране. Иска ми се тези хора да разберат, че това са нашите деца, нашите деца, които утре ще излязат в обществото. Ние не трябва да им слагаме етикета престъпник, неизбежен случай или случай, за който единственият изход е да се отвори вратата на затвора. Това са деца, които трябва да се променят. Но в същото време трябва да се работи и за промяната на средата. Защото не може едно дете, с което ти си работил 3-4 години, да го върнеш в същата среда, която в неговото отсъствие е станала още по-тревожна и още по-непредсказуема.
Много цифри, много проекти стоят зад тази сложна за някои думичка - деинституализацията . Ако можем накратко да обобщим каква е цената на това усилие до тук и какви са резултатите.
Цената и изключително голяма най вече в това, че по-голямата си част е невидима за обществото. И предизвикателството е, че ние трябва да я направим много видима и ще го направим чрез вас, медиите, които сте наш партньор. Цената е, освен усилията 2001 година, които бяха положени, за да се започне процеса на деинституализация. След това да мине през закриването на няколко институции, и да мине през преоценката на институциите. Да бъде оценен опитът на неправителствения сектор, който има изключителна роля и функция в деинституализацията. Защото на база на практиката и на опита, който те имаха, в голяма си част всъщност е изградена деиснтитуализацията в България. Дали по повод на резидентните услуги, дали за финансирането, дали за закриването на институцията. Това е процес.
Въпросът е докъде сме извървели, макар че няма крайна точка, но докъде сме извървели пътя?
Ние сме го извървели до политическата воля, до политическия документ, който след това е претворен в един план за действие и прилагане на визията за деинституализация. 5 проекта, които се финансират по оперативните програми, единият от тях, който е бенефициент е Държавната агенция закрила на детето, който се нарича "Детство за всички", има изключително тежката отговорна задача да изведе, да подготви, аз употребявам тези думи, но с цялата условност на процеса, защото зад тях се крие много повече.
Съдби, усилия.
Съдбата на всяко едно дете. Тя се променя. Тук са новите социални услуги, които се създават, които отчитат спецификата на всяко дете, на семейството.
Грубо е да говорим количествено, но все пак като процент от децата, колко са изведени?
В момента целевата група на проект "Детство за всички" е 1700 в началото, голяма част, над 200 деца, са приложени мерки за закрила. Те са осиновени, настанени са в приемни семейства, някои от тях са настанени при близки и роднини. В момента над 1450 деца са целевата група на проекта. Те се подготвят по една специална иновативна методика за извеждането. Аз се връщам, бях на проверка в един от най - проблемните домове, както го наричат, това е домът в село Крушаре, където има 93 деца с увреждания. С подкрепата на Държавната агенция за закрила на детето, грижата се променя всеки ден към тези деца. Проблемът там е и пространството, защото там са по 6 деца в стая. Новите социални услуги се строят в 81 общини, строят се центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища. Като защитените жилища са много по-малко. Но зад тези цифри, зад икономическите аргументи на средствата, които са осигурени от европейските програми стоят нашите деца, стоят децата на България. И сега, когато ние насочваме деца към новите услуги в общности, ние мислим с грижа за тези деца от общността, които ще имат нужда от подкрепа. И затова от 2 до 4 места от тези нови услуги ще се пазят за потребностите на деца с увреждания от общността. Мислим и за заместваща грижа, защото най-важно е да бъдат подкрепени семействата, които отглеждат деца с увреждания.
Това е една голяма тема. Обръщали сме внимание на родители, които отглеждат деца с увреждания и техните проблеми от законодателно и практическо естество са много сериозни в държавата България. Но бързам да ви питам, преди две седмици започнахте проверка на 39 родилни отделения в страната, една проверка, провокирана не само от данни е, че за миналата година близо 3500 деца са родени от майки деца, майки под 18 години. Какво видяхте до тук, как реагират екипите в родилните отделения и в състояние ли са да спрат една такава родилка да остави детето си?
Тази планова проверка се извършва след една много задълбочена и целенасочена работа по отношение на превенцията и изоставянето на децата от малолетни и непълнолетни майки. Като, разбира се, с уговорката, че малолетните майки са изключително малко в този случай. Но тревогата не е по-малка за непълнолетните майки. Всички родилни отделения работят заедно с отделите "Закрила на детето" по специално методическо указание за превенция на изоставянето. И действията ,които трябва да се предприемат при идентифициране на такива непълнолетни родилки. Целта на плановата проверка е да направи пълен преглед и анализ докъде е стигнало с прилагането на тези указания, колко случая са били успешни, къде е дефицитът на тази система, къде трябва да бъдат подкрепени с още мерки, има ли нужда от допълнително обучение на професионалистите. В същото време това са инспекторите на Главна дирекция Контрол върху правата на детето, които след проверката предлагат в доклад до мен като председател изводите и препоръките. Там, където се установи, че има нарушения на закона за закрила на детето, неуведомяване на органите по отношение на деца в риск, за които има такива данни, че са бременни, се налагат административно - наказателни актове, налагат се глоби. Бих казала, че това е също вид превенция, защото професионалисти, както и обществото ни, трябва да разбере, че деца не трябва да раждат деца. Но ние трябва да ги подкрепим и в семействата, и в общностите. Изключително много се радвам, пътувайки прочетох, че ромска организация е започнала акция, поставяйки плакати, започнала е системна работа за това, че мястото на децата е в училище, а не да раждат.
