Ще ви запознаем с една тема, която е дълбоко игнорирана в нашето общество. Всеки от вас е слушал за вредата от тютюнопушенето и какво може да стане, ако всеки ден изпушваме по кутия цигари. Утре е Световният ден за борба с белодробните болести. Предлагаме ви едно интервю с доц. д-р Коста Костов, председател на Българското дружество по белодробни болести и Началник на клиниката по белодробни заболявания към ВМА, който ни разказа за една от най-опасните такива болести - хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), както и за нивото на пушачите у нас в сравнение с това в Европа. Ето какво каза още той:
Това е ден, който се чества ежегодно през ноември и идва да алармира обществеността в света, че има една болест, която носи абревиатурата ХОББ, което означава хроничната обструктивна белодробна болест и от нея са засегнати средно около 10% от населението на всяка една от развитите страни. В някои страни малко под 10%, в други страни - малко над 10, но средно около 10%. В света това са 300-400 млн. души, които са известни, като имате предвид, че това са само 25% от действително болните хора. Същото е положението и в България, реалният им процент е около половин милион души.
Каква е тази болест? Как се причинява?
Това е болест, основна предпоставка, за която е тютюнопушенето. Засяга белия дроб, като прогресивно деструктира, разрушава структурата на белия дроб и постепенно води до отпадане на функции, на дихателна функция. Болните обикновено загиват от дихателна недостатъчност. Болестта е прогресивна, за разлика от бронхиалната астма и лечението е с относителен забавящ прогресията на болестта ефект, но не може да спре развитието й. Коварна е болестта, защото късно се хваща от лекарите. Обикновено болният отива на лекар, когато получи задух, а това означава, че е доста напреднала болестта. Това обикновено се случва в петото десетилетие, някъде около 50-тата година на един пациент, който е дългогодишен пушач. Болестта трябва да се предполага във всеки един пушач над 40 години, който има някаква нова симптоматика, като кашлица, храчки, задух. Всеки такъв болен трябва да бъде консултиран от белодробен специалист, за да се отхвърли тази вероятност за хроничната обструктивна белодробна болест.
Как седи в България въпросът с превенцията и лечението на белодробни болести? Имат ли българите култура за това и как сме в сравнение с европейците?
За културата на българския пациент ми е трудно да говоря, защото самият факт, че в България сме една от водещите европейски страни по количество на пушачи, само по себе си говори до каква степен осъзнаваме проблема. Що се отнася до терапията, болните с хроничната обструктивна белодробна болест не са поставени така добре, както болните с бронхиална астма, при които почти цялото им лечение е безплатно. Докато при болните с хроничната обструктивна белодробна болест част от медикаментите, за съжаление не са реимбурсирани 100%, а това са обикновено медикаменти, с които се стратира терапията. Обикновено в началните стадии е хубаво точно тази терапия да бъде реимбурсирана напълно, докато при болните с ХОББ това не е така. Реимбурсирани са медикаменти, които обикновено се ползват в по-късния стадий. Това е апелът ми към институциите в един следващ етап, тъй като болестта грози голяма част от българското население, а в следващите 10-20 години тя ще нагази още по-тежко в обществото ни, защото последствията от тютюнопушенето са след десетилетия. Моите прогнози са, че някъде след 10-15 години България ще бъде една от водещите европейски страни по хроничната обструктивна белодробна болест. Това именно ме кара да апелирам към едно преразглеждане в бъдеще на възможностите за 100% реимбурсация на медикаментите.
Вие имате ли наблюдение през последните години, на базата на това какви пациенти идват при Вас, увеличава ли се броят на пушачите според Вас?
Броят на пушачите за съжаление е много устойчив. Според мен той се движи близо 50%. Преди една година направих едно проучване сред българските тийнейджъри и се оказа, че около 18% от тях пушат, като говорим за възраст до 17 години. Голямата ми изненада е, че момичета пушат повече от момчетата. Процентът на момичетата е по-висок. Това е много неприятен факт, защото, докато в големите, развитите икономики се стремят да намалят рязко тютюнопушенето и имат завидни успехи, то в България процентът на пушещите тийнейджъри се равнява на общия процент на пушещите в някои космополитни градове като Ню Йорк например. В Ню Йорк 16% пушат, а у нас 17% от тийнейджърите пушат. Така че аз въобще не мога да говоря за успех на тази тенденция в България.
Казахте за тази болест ХОББ, какъв е начинът да бъде диагностициран пациентът и как той може да си направи изследване за това дали има тази болест?
Всеки пушач, който има над 10 години пушачески стаж с по една кутия на ден и е над 40 години, има кашлица, има храчки, или някакво усещане за намален физически капаците, да се изследва при най-близкия белодробен специалист с направление от личния лекар. Това може да се случи, защото всеки един периферен белодробен специалист може да диагностицира тази болест. Изследванията се правят съвсем простичко - едно функционално изследване на дишането е достатъчно, за да стартира наблюдение, диспансеризация на болния, както и по-нататъшно лечение.
Асоциацията на българите боледуващи от астма организира безплатно измерване на дишането в София на 20.11 неделя от 11.00 до 13.00 ч. в Централни хали.
