"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Първият гост на "Зелени алтернативи" е Костадинка Тодорова - председател на Алианса за устойчиво развитие.
Костадинка Тодорова е магистър по Електроенергетика и електрообзавеждане в Технически университет - София. Работила е в Държавна агенция по енергетика и енергийни ресурси, в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, Дирекция „Енергийна стратегия", а от 2002 година е директор на дирекция „Енергийна стратегия, икономически анализи и прогнози". Представлявала е България в работна група "Европейски съюз Русия", работна група „Конкурентоспособност, енергийна политика, опазване на околната среда" към ЕК, проект „21 -ви век" към Икономическата комисия на ООН - за изменение на климата. Водила е българската делегация при учредяването и след това е представлявала България в ИРЕНА (Международна агенция за възобновяема енергия). От септември 2010 година е експерт към комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в 41-вото народно събрание.
Как си, енергийно как се чувстваш?
Енергийно страхотно се чувствам. Щастлива съм, че съм първият ви събеседник.
Какво мислиш за тази рубрика - „Зелени алтернативи"?
Трябва да си призная, че изключително много се зарадвах на това, тъй като аз това го работех в министерството с много любов, за мен беше невероятно удоволствие.
Важни ли са възобновяемите енергийни източници и защо?
Изключително са важни. Първият най-елементарен отговор, който мога да ви дам, е това, че се спестява на държавата изключително много финансов ресурс, с който се закупуват конвенционални източници отвън, на които ние не сме чак толкова богати, например изкопаеми. Поради тази причина ние печелим от това нещо. България дава около 5 млрд. евро годишно, за да си купи тези външни източници - газ, въглища, енергия, ако щете, която трябва да внесе. Ако се използват възобновяемите източници, дори 1 млрд. да се спести от това, нали се сещате, че този 1 млрд. може да отиде в здравеопазването, в социални политики, в иновации, научни разработки, в пенсии, ако щете. Но ще останат в България тези пари.
Да започнем отначало. Кои са възобновяемите енергийни източници? Кажете ни примери.
Вода, слънце, геотермална енергия, енергия от недрата на Земята, приливните вълни - всичко онова, което получаваме наготово, без да плащаме за него.
Какви са познатите зелени практики в България?
Ако трябва да говорим за добри зелени практики, в България не можахме да стигнем до тях.
Толкова ли сме зле?
Да, определено сме зле, защото самата политика, независимо, че е много добре разписана законодателно, тя не се реализира на практика. Но за да бъда по-коректна,ще ви кажа една добра зелена практика. В Австрия са изградени 200 мегавата топлинни мощности на биомаса, в следствие на което от 110 мрачни дни са стигнали до 20. Виждате каква е връзката, нали? Междувременно цялото това замърсяване, което вече не съществува във въздуха, то не се отразява на хората под формата на дихателни проблеми, не създава алергии. Същевременно, за да можеш да работиш на подобни места, трябва да си образован, но тези същите работни места приемат и по-малко образовани хора, т. е. всички сфери на образованост могат да участват в този процес.
Как е станало това в Австрия? Те са почистили грубо казано атмосферата, така ли е?
Вътрешните частици, които излизат при горенето, различните окиси - азотни, серни и т. н., които отиват в атмосферата, на практика създават неблагоприятен фонд отгоре, който е вреден за хората, а същевременно слънцето не може да прониква хубаво, създават се мъгли, които водят и до депресии у хората. Това е нещо, което те вече са избегнали. Тези неща, за съжаление, в България все още не са практика, но аз съм оптимист, че това ще се случи.
Ясно е, че през целия ни разговор ще прескачаме в ЕС, защото те са по-напред в екологията. Но с какво се характеризира българската държавна политика относно използването на възобновяемите енергийни източници?
Аз ще ви посоча нещо, в което ЕС е след нас. Това е законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. Един иновативен закон, който се появи в България, той е иновативен и по отношение на ЕС, защото там беше записано, че ще се стимулира топлинното производство от възобновяеми източници. Кое е важното? Този случай, при който един възобновяем източник се използва максимално, тогава имаме и устойчиво развитие, икономическо, финансово обосновано развитие на възобновяемите източници. Ако ги използвате само за един или друг вид енергия, излиза, че просто разходвате този източник не достатъчно добре и изхвърляте крайния му продукт в атмосферата. А така ние записахме, че ще се поддържа когенерацията и в този смисъл искам да ви кажа, че общо взето те преписаха от нас. И следващата директива, която се появи, 28-та, т. нар. възлова директива, тя въведе топлинното производство и децентрализираните топлинни системи. Т. е. при хората в битови условия да може да се използват възобновяеми източници за отопление, не само за електричество.
Какво още можем да направим по отношение на законодателството? Какви закони можем да приемем?
Закони не е необходимо да приемаме. Първо, трябва да създаваме закони, които наистина стимулират, а не ограничават. Второ, трябва да ги изпълняваме. Трето, ако не ги изпълняваме, трябва да бъдем санкционирани за това, че не ги правим така, както трябва. Това са трите основни стълба, за да се случи един бизнес в България или да се случат ползите от него.
Веднага на тема бизнес. Какви са проблемите, свързани с възобновяемите енергийни източници, с които се сблъскват бизнесмени и инвеститори?
Инвеститорите се сблъскаха с един много сериозен проблем. И той е, че законът не беше използван по предназначение така, както е написан, т. е. наистина да стимулира и да развива възобновяемите източници. Тук никой не говори, че трябваше да се развиват в някакъв безумен темп, а именно балансирано развитие на топлинното и електрическото производство. Нашият проблем обаче е, че всъщност България беше неразработено поле в тази посока. И там, където се разработиха възобновяеми източници, електрически производители на електрическа енергия, и се създадоха технологии, които са вече не толкова иновативни, а започват да поевтиняват заради самия факт, че са максимално изтъргани, така да се каже инвестициите в тях. Тези технологии започнаха да идват в България, защото потенциалът, за който бяха създадени в съответните страни, беше използван. А България просто беше съвсем неразорана целина и инвеститорите дойдоха тук. Разбира се, много неща можеха да бъдат действително балансирани.
Имате ли примери за такива инвеститори?
Вятърната и слънчевата енергия. Вятърната енергия общо взето си има условия, при които производството е максимално ефективно и не толкова скъпо. Като приключиха в другите страни, те дойдоха в България. България общо има 13 000 мегавата мощности, от които се използват 7000. говоря за всички видове мощности - конвенционални и неконвенционални. Само Германия има 13 000 мегавата вятърни централи. Само Италия има 8000 мегавата водни централи, Австрия също разчита на водна енергия. Да не говорим за Норвегия и Швеция, които са изключително и само на водна енергия.
Къде в България духа най-много, къде са най-добрите условия?
Покрай морето, разбира се, защото може да се използва бризът и в двете посоки, и по билата на планините. Някои от планините обаче не могат да се използват за такова нещо. И там не беше много разумно да се развиват паркове. По простата причина, че се нарушава екосистемата, второ, някои от планините са защитени територии. И трето, за да можете да изградите парка и да изнесете енергията оттам вие трябва да направите инвестиции в инфраструктура, която толкова оскъпява самия проект, че по-скоро не трябва да се развива. Това е балансирането.
Да, започват едни пререкания с еколозите...
Между другото това е много важно за нас. По принцип енергетиката и екологията трябва да вървят ръка за ръка. Не можеш да унищожиш природата и да не оставиш на децата си нищо само заради факта, че е трябвало да се грееш с електричество, вместо да използваш топлинната енергия например.
Чуйте цялото интервю с Костадинка Тодорова:
Много динамични бяха последните събития във вашия сектор. Каква е „истината" за зелената енергия? Как и защо се раждат някои доста опасни митове за нея? Чуват се различни версии.
Не е толкова скъпа зелената енергия, колкото се представя. Само един пример ще ви дам. За 2010 година, тъй като това беше базовата година, заради която се направиха последвалите промени и въпросните сътресения в бизнеса, от фотоволтаични панели бяха произведени 15 гигаватчаса електроенергия. Общото количество на произведената електроенергия, брутното й производство, в България от всички видове източници беше 45 584 гигаватчаса. В цени разпределете тези 15 гигаватчаса на тези 45 гигаватчаса и кажете дали може да бъде скъпо. Човек, който дори не е енергетик, може да я направи тази сметка и да види, че това са просто едни постановки, в които се посочва някой виновен, за да не се каже истината. А истината е, че през зелената енергия се субсидира газът, кафявата енергия, тази, която се получава от конвенционални източници.
Можете ли да направите кратък коментар, това си е една цяла отделна тема, около сблъсъка между Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и производителите? Протестите, стачките?
ДКЕВР на практика, ще ви кажа нещо, което със сигурност не е тайна, но не се коментира, тези комисии по принцип в Европа се създадоха, за да защитават потребителя от монополите. Тъй като енергетиката си е естествен монопол. И това не е лошо, стига да играеш за потребителите, а не за монополите. А в случая системата не се балансира, т. е. обучението в диспечирането на системата, за да може балансът да бъде осигурен, не беше достатъчно. От друга страна предприятията, дали преносно или електроразпределителни, общо взето строят паралелни мрежи на база на инвестициите, които се правят в мрежата, плюс това оптимизират собствените си мрежи. Под най-различни форми се правят тези оправдания. И в този целия процес ДКЕВР стои, гледа и казва: „Който от вас ми предложи нещо, с което общо взето да „одерем" потребителя, веднага е добре дошъл". И точно това се случи. Ако няма цена за достъп, което е големият спор в момента, ако няма цена за достъп за „Мариците" 1, 2, 3 и т. н., или за АЕЦ, или за друга конвенционална централа, топлофикациите, защо има цена за достъп за зелените централи? Какво се случва? Няма сметки, истината е, че няма нито един сериозен анализ в енергетиката, който да показва позлата от зелената енергия, от това, че ще се произведе повече, че това повече ние ще го продадем на държави, на които им липсва, ще вземем парите и те ще влязат в държавния бюджет.
Благодаря ви за това гостуване, г-жо Тодорова. Вашият човешки съвет-послание?
Не се отказвайте от зелената енергия, защото тя ще ви позволи да спестявате, ще ви позволи здраве и ще ви позволи един домашен бюджет, който всъщност ще ви разреши да живеете много комфортно и ви го казвам от личен опит.
Рубриката „Зелени алтернативи" се подготвя с партньорството на сдружението „Съюз на производителите на екологична енергия-BG", неправителствена организация в обществено полезна дейност, която активно работи за насърчаване употребата на възобновяема енергия, постигане на енергийна ефективност и опазване на околната среда. В изпълнение на тези основни цели, Сдружението предоставя консултации, повишава информираността на гражданите, осъществява съвместни инициативи с местните власти за регионално развитие на сектора, прави проучвания, изготвя анализи.
