Бившият шеф на Националната следствена служба Бойко Рашков не смята за пресилени опасенията, че МВР може да влияе на изборния процес. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" Рашков попита на какво правно основание е взето решението МВР и ДАНС да не могат да правят искания за подслушвания, свързани с изборите, а право на това да има само прокуратурата. По думите му така се погазва законът и има съмнение, че решението се взима под влияние на политически партии.
Според Рашков скандалите в края на миналата година - най-вече около избора на конституционни съдии от квотата на Народното събрание, дават още повече аргументи за промяна в Конституцията, с която политиците да не избират вече членове на ВСС и по този начин да се намесват грубо в кадровия орган на съдебната власт, като така да упражняват влияние върху магистратите и гледаните от тях дела.
Обществото има право да знае защо е бил сменен досегашният шеф на столичното следствие и защо на негово място беше назначен Петьо Петров - особено на фона на съмненията и слуховете около Петров, коментира още бившият шеф на НСлС.
Протестите атакуваха основно политическата класа, изпълнителната власт в страната. Пътьом ли само според вас те минаха през Съдебната палата или хората усещат, че правораздаването също трябва да бъде една от причините за недоволството? Или поне да изкажат несъгласие, позиция.
Гражданите имат право да изразяват несъгласие. Това е тяхно конституционно право, право на човека от съвременната цивилизация. Всяка една развита парламентарна демокрация осигурява възможност на своите граждани да са несъгласни и да изразяват своето несъгласие. Известно е, че сега протестите, недоволството са насочени главно по отношение на стандарта на живот, на непосилните разходи, които имат хората в сравнение с техните доходи. Никой не може да отрече правото на човека в България да иска по-добър живот. Така че на всеки е ясно, че протестите на първо място са насочени срещу цялата политическа власт и, разбира се, на първо място парламента, на второ място - правителството, което е излъчено от парламента. Смятам обаче, че тези нагласи са натрупани във времето, смятам, че причините не са днешни, те са вчерашни, образно казано. В този контекст аз мисля, че нито една институция в страната не може да остане встрани от вниманието на хората, защото в една или друга степен отделните власти - парламентарната, изпълнителната, съдебната, засягат правата и интересите на хората. Същевременно аз не изключвам и това да протестират пред съдебните палати, и пред ако щете, другите звена.
Пред ВСС имаше също протест.
Имаше такива, спомняте си по повод отстраняването на колежката съдия, която председателстваше Съюза на съдиите. Тогава именно в нейна защита се събраха много колеги съдии, прокурори, следователи и така нататък. Следователно несъгласие може да има в една посока, в друга посока, това е нещо съвършено нормално. Но специално за съдебната власт струва ми се, трябва да обърнем внимание, че тя е конституционно установена власт, заедно с парламентарната и изпълнителната власт. Тя носи особени отговорности в обществото или, както е написано, това е единият от най-важните стълбове на държавата. Ако той бъде разрушен, ще рухне държавността, ще рухне правовата държава - нещо, което едва ли който и да разумен гражданин желае.
Аз съм един от участниците в изграждането на съвременната съдебна власт в нашата страна въз основа на нашата Конституция от 1991 година. Чувствам се удовлетворен от това, че имах професионалния шанс да участвам действително непосредствено в създаването на институциите на съдебната власт и по-конкретно в разделянето първо на Върховния съд на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Аз съм бил тогава член на ВСС. И по-късно създаването на апелативните звена в нашата страна. Укрепването на тези институции, които са предвидени в Конституцията от 1991 година. И така шест или седем години след като тя влезе в сила, тези звена в съдебната власт, нива в съдебната власт бяха създадени с наше участие, функционират и до ден-днешен. Като казвам това, аз не искам да кажа, че тази власт, която ние наричаме съдебна, е безгрешна. Напротив, това е човешка дейност, там също може да се допуснат грешки, които да предизвикат недоволство.
Вашата констатация и усещане: спря ли съдебната реформа и какво трябва да се разбира под съдебна реформа, освен онези вечни и политически прения и послания за бърз и справедлив процес, за реформи, дори по-крайни искания вече, които засягат и свикване на Велико народно събрание. Но в крайна сметка онова, което през последните години развяваме като съдебна реформа и пред Брюксел, и декларираме, и обещаваме, какво се случва?
Моето лично мнение не съвпада с общоприетото разбиране за понятието „реформа", че всяка една промяна, която едно мнозинство решава и провежда в съдебната власт, се нарича реформа. Реформата е това, което въз основа на новата Конституция от 1991 година, беше извършено до този момент със създаването на съдилищата и прокуратурите, които този основен закон предвиждаше. Това разбирам като истинска реформа. Впоследствие, разбира се, промяната на някои звена също беше наречено реформа. Реформа като понятие аз разбирам като нещо дълбоко, същностно, което засяга в голяма степен структурата на съдебната власт като самостоятелна, трета власт по Конституция. А отделните, малките промени, откриване или закриване на отделни съдебни звена, което е правомощие на ВСС, решенията, които взема ВСС, свързани с кадровите проблеми, това не е реформа. Това е ежедневие, това са задължения, които се упражняват непрекъснато от висшия кадрови орган на съдебната власт. Така че ние основното, главното - структурата на съдебната власт, сме извършили. Това безспорно представлява реформа на съдебната власт. Още повече представлява реформа не само защото се основава на новата конституция, а и за това, че ако я сравним със съдебната власт и правораздавателните и правоохранителни органи до 1989 година, ще видим огромната разлика между двете системи, които създават и притежават така да се каже съдебна власт, като за първи път от 1991 година тя е самостоятелна и абсолютно независима от политическата власт.
Дотук Вие говорите по-скоро за решения, структура, основа, върху която е градена днешната ни съдебна власт. Обаче се знае, че кадрите решават всичко. Ако протестите дадоха знак на политическата класа, че тя трябва да се попречисти, старите лица малко или много са нежелани от хората на улицата, това трябва ли да е валидно, дали ще бъде чуто и от хората в съдебната власт? Защото не е тайна много скандали съпътстваха и кадруването, говореше се за кадруване на бели покривки, подбора на хора, едно случайно кликване на дела, което така случайно се въртяло, че стигнало до правилното дело с бутона, не знам доколко с основание иронизират някои колеги тази практика.
Няма да отрека, че в съдебните звена действително има проблеми от различен характер. Но смятам това за нормално. Защото идеално функциониращи институции няма в нито една държава. Не може да очакваме, че в България ще има. Що се касае до промените, казвате, че политиците извършват промени...
Дали ще се вслушат, ще видим.
Вижте, искам да кажа нещо като гражданин. Аз съм убеден в неправилността на решенията и действията на всяко едно мнозинство, което идва на власт, с които решения те уволняват десетки, стотици хора главно в администрацията, в изпълнителната власт. Сменят тези хора. По такъв начин демонстрират, че те като идват на власт, едва ли не ще доведат свръхестестевни същества, безпогрешни, идеални, много добри специалисти, във всички случаи с дипломи, а не без дипломи, и така нататък. Какво се оказва? Всеки един, който идва на власт, прави това нещо. А българската администрация е около 100 000 - 120 000 души. Представяте ли си колко добри специалисти по политически причини биват сменяни, защото някой, който е спечелил доверието на избирателя, смята, че това управление, което той ще има, ще бъде по-добро? Но ние вече 23 години се убеждаваме, а хората на улицата в последните месеци го казват открито, че това не е вярно. Следователно, ние ще трябва да спазваме много по-добре Закона за държавния служител, както правят някои други държави. Аз съм ходил поне пет-шест пъти в Германия, където съм говорим с колеги от правосъдното министерство, например в Мюнхен, Бавария, където идването на нов министър на правосъдието в никакъв случай не означава...
Смяна на екипа.
Точно така. Докато тук, в нашата страна, обърнете се например към Министерството на правосъдието и ще видите, че министърът, който беше досега - госпожа Ковачева, и тя смени много специалисти, буквално ги уволниха по най-различен претекст. Един от които чух и не можах да го разбера: не спазва политиките на правителството. А за какви точно политики идва реч, така и никой не разбра.
Става дума не конкретно за идването на нови лица, така да бъде разбран призивът на улицата, а за пречистване, за търсене на онази категория честност, безпристрастност и особено след последните скандали в съдебната власт това петно стои.
Тук имате право и ще взема отношение по този въпрос, защото той е много същностен за съдебната власт специално. Но само едно изречение ще кажа като продължение на горепосоченото. Аз съм изключително доволен, че България има такава конституция, която прогласи независимостта на съдебната власт, защото ако политиците имаха тази възможност да сменят така директно кадрите в съдебната власт, както сменят администрацията в изпълнителната власт, и бог не може да спаси България. Затова относителната стабилност на кадрите в съдебната власт създава благоприятна предпоставка за вникване в истинските, същностните проблеми на съдебната власт, които са свързани, в момента ще кажа някои актуални от тези проблеми, които трябва да реши ВСС във връзка с натовареността на магистратите, независимо дали става въпрос за съдии или за прокурори и следователи. Трябва да се решат елементарни проблеми - материално-технически и битови. Не може Районният съд на София, който е най-големият и най-натовареният в България, да работи при условия, които не създават елементарни условия за осъществяване на правосъдната дейност. Съдиите там, а към тях искам да добавя и прокурорите в Районната прокуратура, - забележете - работят по четири-пет души в кабинет. Реално те не могат да работят през деня в работния си кабинет, тъй като другите пречат и една част от съдиите работят по делата си вкъщи. Това е недопустимо в една съвременна държава, която по конституция е дефинирана като правова държава. Следователно, щом е правова България като държава, всички власти трябва да осигурят нормални условия на кадрите, които са в съдебната власт, да изпълняват и да упражняват ефективно своите правомощия. Дотук за условията.
Но за морала, за лицето...
Моралът, разбира се, като етична категория има много голямо значение за магистрата, защото тук, в съдебната власт правомощията са свързани с едни етични понятия като справедливост, честност и така нататък. Това всъщност трябва да бъде обликът на всеки един магистрат, защото той и със своето поведение в залата, и извън залата, в обществото, трябва да създава респект у останалите, да бъде уважаван български гражданин от всички, а не по отношение на него да витаят слухове дали е корумпиран или не е корумпиран.
Ето например едно последно назначение. Коментираше се назначението на следовател Петьо Петров в столичното следствие. Доста противоречиви оценки имаше за това последно решение, макар и на друго ниво.
Да, това е на ниво Столичен следствен отдел към Софийската градска прокуратура. Това назначение е отговорност на софийския градски прокурор Николай Кокинов. Аз разбрах, че колегата Петров е представен не само от него, а и от един от заместниците на главния прокурор, когато е решено той да бъде назначен. Тук прави впечатление, бих казал дори неприятно впечатление, обстоятелството, че не беше дадена гласност защо ръководителят на столичното следствие, който преди това заемаше длъжността, беше сменен с колегата Петров. Ето това е нещото, което на първо място впечатлява. Иначе аз не мога да кажа, че познавам новоназначения ръководител.
Аз също, нищо не влагам.
Единственото, което съм чул, са слухове за него, че неслучайно било такова неговото прозвище или пък прякор.
Петьо Еврото.
Което е изключително неприятно. Това е много неподходящо не само за един ръководител, за един следовател, за един прокурор, за един съдия на такова ниво. Мисля, че обществото има право на обяснение в тази посока. За съжаление, аз не мога да го дам, защото не съм участник във вземането на подобно решение. Чух, че главният прокурор каза, че това е пълна отговорност на софийския градски прокурор, колегата Кокинов. Но мисля си, че малко съмнения, когато има във връзка с един колега, пак повтарям, обществото трябва да знае защо се сменя ръководителят, това е ръководител на най-голямата следствена служба в държавата. Обществото има право да научи защо се сменя първо този ръководител, той уволнен ли е или не е; ако е командирован, защо е командирован; дали са налице предпоставките на закона да бъде командирован един магистрат в друго звено на съдебната власт или не, тъй като командироването е временно служебно положение. Обявен конкурс няма. Трябва да кажем потребност има или няма, тъй като Законът за съдебната власт предвижда при командироване да има потребност от това.
В този ред на мисли прави ли са онези, които твърдят, че ГЕРБ успя в опитите си да пренареди пъзела в съдебната система с онази активност, която наблюдавахме в края на миналата година? Помним, въпреки белязването със скандали, избор на конституционен съдия, преди това мина изборът на членове на ВСС от квотата на Народното събрание. Много коментари имаше дори около избора на нов главен прокурор.
Поведението на българския парламент миналата година при избора на членове на ВСС, включително и изборите, които бяха направени за членове на КС, дадоха основание или наляха вода във воденицата на онези, които са противници политическата власт в лицето на българския парламент да избира членове на ВСС. Защото първата част от процедурата по избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание беше много демократична, прозрачна. Всеки гражданин можеше да види кой кандидат се предлага и той какъв е като специалист, човек и така нататък. Докато втората част показа най-нелицеприятното за политическата власт - задкулисността. И гражданите успяха да направят сравнение между онези кандидати, които те харесваха и онези кандидати, които политиците успяха да изберат във висшия кадрови орган на съдебната власт. Следователно виждате ли колко голям е интересът на политиците те да избират почти половината от членовете на ВСС. И тук всеки един гражданин може да си постави въпроса защо е така засилен интересът на политиците те да избират членове на ВСС, който пък от своя страна назначава, повишава, уволнява магистратите. Дали политиците в нашата страна искат по такъв начин да упражняват влияние върху магистратите, делата, които те разглеждат, да поставят някои магистрати в зависимост или не? Виждате ли колко много въпроси...
Въпроси, но вие зададохте отговор всъщност.
Да, и затова тези събития в последните няколко месеца, пет или шест, във връзка с ВСС, КС засилват интереса към промяна в Конституцията в тази насока, така че политиците да не се намесват грубо в конструирането на кадровия орган на съдебната власт.
Виждате основания за такава промяна все повече.
Да, все повече виждам. Аз до този момент изповядвах малко по-различна идея - че тъй като в нашата страна, особено в началните години съдебната власт се почувства прекалено независима...
Беше добре да има и...
Връзка с другите власти и част от тази връзка се осъществяваше по този начин - чрез избор на членовете на ВСС от Народното събрание. Дали в момента Народното събрание избра най-достойните, за да станат те членове на ВСС, това е въпрос, който нека оставим на хората, обществото да даде отговор. Но информацията, с която аз разполагам, е, че мнението на повечето граждани се различава от избора, който направи парламентът. И в тази насока, като чувам протестиращите, че искат промяна в Конституцията, аз бих ги посъветвал да поискат промяна в Конституцията точно в тази й част - политиците да не избират съдиите, прокурорите и следователите като служители на Темида, независимата съдебна власт.
Каква да е формулата обаче?
Нека самата система да избира най-достойните от тях. Защото аз съм сигурен, че тогава, когато самата система избира, тя познавайки себе си и своите кадри, няма да сгреши така, както политиците грешат.
Идват избори. Пресилени ли са вечните обвинения, че МВР и фигури там могат да влияят на предизборния процес?
Смятам, че не са пресилени тези опасения, защото все пак МВР е орган от изпълнителната власт. Това е политическа власт и тя може да поиска да използва ресурсите на силовото ведомство за успех на своята партия. Сега обаче разбрах, преди вляза в студиото, че функции по организационно-техническа координация на изборите се поемат от Министерството на правосъдието. Тоест от едното ведомство от изпълнителната власт прехвърляме функции на другото ведомство. Което на пръв поглед изглежда като че ли по-безопасно от гледна точка на допускане на нарушения на Изборния кодекс, респективно манипулации на изборния процес. Аз искрено се надявам възлагането на такива координационни функции на Министерството на правосъдието действително да доведе до това да няма манипулации, ако в сравнение с хипотезата от предходните избори примерно - местни или президентски, когато функциите се изпълняваха основно от МВР, което е истински силов политически орган.
Като казах избори, преди дни прокуратурата, МВР и ДАНС подписаха едни указания, традиционни вече за последните няколко вота, указания за това как да работят по време на избори. Как да разбират хората това, което излезе като новина от тази среща, че МВР и ДАНС няма да могат да правят искания за подслушване във връзка с купуването на гласове, а само прокуратурата ще може да прави?
Моето разбиране по този въпрос се различава от мотивите, които вероятно имат ръководителите на прокуратурата, МВР и ДАНС. Лично за мен като юрист това е недопустимо решение. И ще ви кажа защо. Защото Законът за специалните разузнавателни средства не поставя условие, че ще се проведат избори като основание за искане за използване на специални средства или не. Специалните разузнавателни средства се използват за разкриване и предотвратяване на престъпления. Разкриването и предотвратяването на престъпленията не може да се влияе от това има ли местни, парламентарни или други избори в нашата страна. Следователно, ако ние кажем, че за този период няма да прилагаме специалния закон за разузнавателните средства от страна на МВР и ДАНС, какво казваме? Ние казваме следното: ние няма да изпълняваме закона. Ние с една дума с това решение суспендираме закона за СРС и ще искаме разрешение за използването на специални средства само при образувано досъбедно производство. Но ние като магистрати не можем да суспендираме закона.
Простичко казано да газим закона.
Да. Ние сме длъжни да го изпълняваме и то независимо дали има или няма избори. Включително, когато има избори, сме длъжни да засилим противодействието на онези, които ще се опитат да извършат престъпления, да кажем свързани с избирателния процес. Затова аз колегите не ги разбирам. Не разбирам и ръководството на МВР, защо се съгласява да не се използва Законът за специалните средства от неговите оперативни служби докато трае изборният процес.
Може би се пазят от бъдещи евентуални обвинения, че може да има злоупотреба.
Винаги може да се каже, че по този начин ще се избегнат злоупотребите. Аз съм категоричен противник на подобен аргумент, защото може да има злоупотреба с всеки закон, но законът не се създава заради злоупотребите, а за постигането на положителни цели чрез него в обществото. Законът за специалните разузнавателни средства е за това, за да се предотвратяват и разкриват престъпления, които по друг начин не могат да се предотвратяват и разкриват. И затова аз смятам, че органите на МВР и ДАНС са длъжни по закон да си изпълняват правомощията и да правят искания тогава, когато особено има хипотези за неотложност на използване на СРС, което е правомощие на компетентни органи. Също така при опасност за националната сигурност, особени хипотези предвижда законът. Ние и в тези ли особени хипотези няма да използваме СРС, защото ръководителите на тези три ведомства са се събрали и са решили, че няма да изпълняват закона. На какво правно основание?
Може би тук аз съзирам, искам да изразя едно съмнение - че тези ръководители на тези ведомства, които би трябвало да са... особено прокуратурата да е независима политически, да са били действително и са под влиянието на политически партии в момента, за да вземат подобно решение. Иначе те подобно решение не могат да вземат по силата на закона. Няма такова законово основание.
Политическо влияние, под влияние на ГЕРБ вероятно?
Не зная под чие влияние. Дали е под влияние на досега управляващата партия или от опозиционните партии, които смятам, че имат по-голямо основание да се съмняват в законосъбразното провеждане на избори и така нататък.
Тоест БСП със съмненията си да е накарало тези лица...
Не знам коя е партията. Вижте, аз като обикновен гражданин следя събитията дотолкова, доколкото ми е възможно. И това е моето обяснение на тези решения.
Като говорим за разследването на купуването на гласове, защо има толкова малко присъди и най-вече с глоби дотук?
Първо, защото то е трудно доказуемо. Това престъпление се извършва за много кратък период от време. Хората, които желаят да продадат гласа си, не го правят публично, знаят за отговорността, която биха понесли, ако това бъде разкрито. Онези пък, които плащат, също така разбират своята отговорност, ако бъдат разкрити. Затова това престъпление е трудно установимо и доказуемо и се въведе струва ми се не толкова отдавна възможността на неговото разкриване и доказване и чрез използване на СРС. До този момент нямаше такава правна възможност.
Дали пък малките глоби и брой присъди не се обясняват с това, че обикновено се стига до последните в брънката на една верига и почти никога до поръчителите. Може ли изобщо да говорим, че става въпрос за организирани престъпни групи?
Смятам, че почти във всички случаи тези престъпления се подготвят и извършват от организирани престъпни групи, защото отделен човек не може да разполага с такива огромни суми, за каквито публично се знае, че се раздават, особено на малцинствата. Сутринта гледах едно предаване от Видин, където един от бъдещите избиратели покани един от участниците в мероприятието, народен представител от ГЕРБ да идва по-бързо в „махалата", защото чакат някой да ги подкрепи финансово преди изборите и така нататък, в кръга на шегата, разбира се, казано това. Но е факт, в нашата страна такова явление се появи и то, разбира се, и е инкриминирано. То ще бъде преследвано. Друг е въпросът, че е трудно доказуемо и по принцип на пръсти се броят делата, при които е разкрито и дадено на съд. Пак повтарям обикновено това са организирани групи, които разполагат с достатъчно финансови средства.
И партийни покровители, което също не е маловажно в този случай....
Може би да.
...за това да бъдат разкрити. В едно интервю преди пет години казахте, че прокуратурата е пощенска кутия, следствието - в клинична смърт, а дознанието - в кома. Валидни ли са и днес тези констатации?
С известни изменения, които биха могли да се отчетат, да. Що се касае до прокуратурата, прокуратурата в България се превърна в най-натоварения орган на съдебната власт, благодарение на доста ръководители, които са били начело на тази институция и които при всяка промяна в закона се стараеха да се вписват в законите още правомощия, още права за прокуратурата. И в момента прокуратурата е поела толкова правомощия, че тя не може да ги упражнява. И по новия НПК прокуратурата, за да е ясно на читателите, не може да си упражнява правомощието непрекъснато да бди и да ръководи разследването. Това е обективно невъзможно да стане, но е записано в закона. Прокурорите в момента, особено в столицата, до такава степен са заети, че на тях им е трудно да прочитат делата. За да могат пък да ги ръководят, се иска много внимание, много време, дори ако трябва да говоря от гледна точка на следовател в Националната следствена служба, където делата са по десетки томове, изключено е един прокурор, който и през седмицата два пъти влиза в съдебно заседание, непрекъснато да следи развитието на разследването и да дава компетентно указание по това разследване, да е в час с това, което се установява и така нататък и така нататък. От тази гледна точка прокуратурата е в голяма степен длъжник на обществото, но смятам, че поради своята натовареност колегите прокурори изнемогват в момента в нашата страна, особено в столицата. И аз много се надявам, че новият главен прокурор ще осъзнае много бързо това и ще предприеме съответни инициативи, за да могат колегите по-спокойно да работят, защото изискванията към тях са огромни.
Това означава и законови промени, които ще стоят на вниманието на следващите народни представители.
Толкова за прокуратурата, която може би поради тази обективна причина, има все още основание да се нарича пощенска кутия, действително. Що се касае до следствието, аз го казах и в парламента, следователите вече са вписани - шегувам се - в Червената книга. Те са на изчезване, което е жалко за България.
