А. Семерджиев: Потреблението на електроенергия в България падна с 20% заради кризата
А. Семерджиев: Потреблението на електроенергия в България падна с 20% заради кризата / cнимкa: Sofia Photo Agency
А. Семерджиев: Потреблението на електроенергия в България падна с 20% заради кризата
25582
А. Семерджиев: Потреблението на електроенергия в България падна с 20% заради кризата
  • А. Семерджиев: Потреблението на електроенергия в България падна с 20% заради кризата

Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев - гост в „Седмицата" на Дарик.

Да започнем с парното, понеже вчера петчленен състав на ВАС е излязъл с окончателно решение, с което се потвърждават глоби за "Топлофикация" заради това, че е спирала, става дума за топлофикацията в София, че е спирала топлоподаването заради това, че някой в блока не е плащал, спират на целия блок. Или заради това, че наемателят не е плащал, те спират парното, пък вече там живее друг наемател или собственик. Сега това решение обаче може да се тълкува и като радост за тия, дето не плащат. България има глобален проблем с тези, които се възползват от различни процедури, които са правилни, за да не плащат. Вие как изглежда... виждате решението с неплащането на парното?

Аз бих искал да го коментирам първо като проблем и след това вече ще кажа няколко думи и за моето мнение по този въпрос. Първо, проблемът с централизираното отопление е, така да се каже, унаследен проблем. Знаете, че всички сградни инсталации, особено преди 90-те години, са изграждани на принцип, при който много трудно се контролира отделният потребител в една обща сграда или блок. Така че контролът върху отделния потребител и начинът за работа с отделен потребител на практика е изключен от технологичните схеми за централизирано отопление. От 90-те години вече всички нови сгради се строят по съвсем различен начин и там няма проблем, и там всяко домакинство има отделна система, топломер и може да се спре дори отоплението на отделно домакинство в един многоетажен блок или кооперация. Така че проблемът е започнато... започнато е решаването на проблема и е въпрос на време тези проблеми да бъдат решени.   

Тоест единственото решение е да се сменят всички инсталации, казвате вие.

Разбира се, няма друго решение.

Това е огромна инвестиция, която пък хора, които живеят точно в такива жилища, няма как да направят.

Да, да, това е голяма инвестиция, но в крайна сметка всички проблеми, които се появяват при централизираното топлоснябдяване, обикновено започват от абонатната станция в мазетата на хората, защото топлофикационните дружества могат да контролират процеса ефективно единствено до абонатната станция. Там е търговският уред, чрез който се измерва потребеното количество топлинна енергия. Останалото разпределение знаете как става, повечето от потребителите добре разбират как това става, то е относително. И ако вашият съсед например недобросъвестно се е отнесъл към приборите или си е сменил радиатора, защото за съжаление има и такива случаи, всички останали добросъвестни потребители трябва да платят тази топлинна енергия, която е влязла в сградата. И 99% от проблемите, които имат потребителите, и жалбите са свързани именно с това дялово разпределение на топлинната енергия, която влиза в сградите, и начина, по който се уреждат отношенията между съсобствениците в една такава сграда с централизирано отопление.

Очаквате ли масови искове сега срещу топлофикацията например в София за компенсации от такива хора, които са си плащали, но е било спряно парното в техния блок?

Да, възможно е, да, разбира се...

Това няма ли да затвори "Топлофикация"-София?

Ами, не е хубаво да се затваря "Топлофикация"-София...

В смисъл като платиш такива големи...

По принцип не е хубаво, защото "Топлофикация"-София е необходима на София, в това няма никакво колебание. Разбира се, тя трябва да променя стила и начина на работа. Това става през последните години, непрекъснато се подобрява работата на топлофикационното дружество. За съжаление има още какво да се желае, включително и този начин, по който се опитваше "Топлофикация"-София да повиши събираемостта си от потребителите чрез спиране на отоплението на цялата сграда, също е в тази посока да увеличи събираемостта и може да бъде приветствана, но явно тя не е била направена както трябва и затова съдът се е произнесъл вече с окончателно решение по отношение на този начин на принуждаване на потребителите да плащат сметките си. Но пак казвам, за съжаление България не е, така, не е от страните, където няма такъв проблем. Топлофикационни дружества с централно отопление има в много страни, например в Чехия, в Прага, има такова топлофикационно дружество, но няма този проблем с неплащане на сметките. В България това за съжаление е голям проблем. Много хора не си плащат сметките, с което създават проблем както на своите съседи, така и на дружеството. За съжаление считам, че е повече психологически проблемът. Решим е чрез технически средства, аз споменах в началото, дори и сегашните инсталации с не кой знае каква инвестиция могат да бъдат сменени от модерния тип с хоризонтални, с индивидуални топломери и да се въведе някакъв ред.

То така ще си разбият къщите хората, за да стане...

По принцип и сега си ги разбиват, за да сменят старите ВиК системи, нали, тъй като все пак сграда, която е строена преди повече от 50 години, цялата инфраструктура в нея, която е, техническата остарява и трябва да бъде сменяна. Така че дори и за ВиК системите се разбива също жилището.

Ама те тия, дето не плащат, те няма да искат да го направят. Те сега, даже и след това решение са окрилени, нали, защото той не плаща, не могат да му го спрат посмъртно, той трябва да е луд да се съгласи да му пуснат индивидуални тръби, с които да може да му се спира, а от друга страна съдебната система срещу него трудно се задвижва. Той като няма и някакво особено имущество - става шапка на тояга.

Да, но въпреки всичко, все пак трябва да има някакво разбиране. Аз не мисля, че са кой знае колко много хората, които умишлено не плащат на топлофикациите. Повечето от хората наистина са затруднени. Въпреки това всички знаем примери от наши съседи и познати, че хора, които имат не особено лош стандарт, също не си плащат сметките за парното точно по тази причина, която казахте, тъй като не са ефективни механизмите, по които те могат да бъдат принуждавани.

Струва ли парното толкова, колкото струва? След промените в наредбата за цените на газа, които позволиха вие да не приемете действителното увеличение на цената на парното, следващо от увеличението на цената на природния газ, ще се наложи ли скоро да се вдигне до действителната цена парното?

По принцип топлоснабдителната услуга цената за нея се определя на базата на анализи на общите разходи на дружеството. Най-големият разход, разбира се, на едно топлоснабдително дружество е горивото, най-често това е природният газ. Разбира се, има и топлофикационни дружества, които използват въглища и много малко други горива като мазут, но въпреки това повечето от дружествата са газифицирани, топлофикационните имам предвид, и трябва да говорим най-вече за цената на природния газ като най-значима. Тя е, така, основната съставляваща при определяне на цената на топлоснабдителната услуга. Искам веднага да кажа, че цената за топлоснабдителната услуга, погледната като цена за енергия, която се получава, е напълно обоснована. Тоест, ако вие същото количество енергия искате да получите в дома си от електрическата енергия, вие ще го получите на много по-висока цена. Така че погледнато от гледна точка на самата топлоснабдителна услуга като цена за енергия, която получавате в дома си, е най-изгодно в момента, да.

Да, ама вие не вдигнахте от началото на януари с 10 на сто парното, а с 5, нали?

Така, да.

Четох анализи, че всъщност, за да няма шок, ама то като няма шок, те откъде да взимат другите 5%? Това е за сметка на по-малък приход в тези дружества, които закъсват все повече.

Сега, така... казах, че топлоснабдителната услуга основно зависи от цената на природния газ. За да се постигне това по-малко увеличение от началото на януари т.г. за първото тримесечие, ние използвахме един механизъм за оценка на надвзетия приход от газоснабдителното дружество или обществения доставчик "Булгаргаз". Беше променено законодателството в частта си наредбата за определяне цените на природния газ, където се предвиди да се отчитат надвзет и недовзет приход от предишно тримесечие. При анализа, който се направи за приходите на "Булгаргаз", на дружеството, което снабдява с природен газ топлофикационните дружества, се видя, че те имат резерви в надвзетия приход през годината, през 2009 г., който беше отчетен. Беше им намалена също така и надценката, която те могат да имат, от 3% беше намалена на 1,2% и всичките тези фактори допринесоха до по-малко увеличение на природния газ и оттам на...

Тоест няма да се налага увеличение на парното, за да догонва цените?

Не. Като механизъм не.

Няма.

Значи, ако има рязка промяна на котировките на горивата и оттам пък се вдигне цената на природния газ, това веднага ще бъде отчетено в цените и на топлофикационната услуга.

Е, не е ли логично да се прави по-често, а не на шест месеца? Впрочем четох и за такива идеи, че на три месеца трябва да се променя цената на газа, оттам на парното.

Значи, цената на газа и сега на едро се променя на три месеца, тъй като 3-месечен е периодът, през който се актуализират договорите за доставка на "Булгаргаз", който е общественият доставчик.

Само на едро?

На едро, да. Сега, това се отразява веднага върху. . .

Не е ли по-логично да стане...

... топлофикационното... Да.

... вие сте, знам, добър газов специалист заради работата ви преди това, не е ли логично да стане като с бензина? В края на краищата става дума за един динамичен пазар, в който цените се сменят всеки ден, а в България цените се определят на някакви много дълги периоди от време?

Не, то е логично, но не е прието, защото това все пак не е услуга, която се предлага всеобщо на пазара, както в бензиностанциите вие може да си избирате различните бензиностанции. Там се коригират по-бързо цените. Тук става въпрос за една услуга, която е по мрежова система. Трябва да има относително постоянство на цените поне за някакви периоди от време и това е практика, която е в цял свят. Значи, почти навсякъде дружествата и топлоснабдителните, и цените на природния газ на едро се държат за максимално големи периоди по постоянни, което дава свобода и определеност при определяне на плановете както на домакинствата, така и особено на промишлените потребители, които правят производствени планове. Така че навсякъде се стремят всички... във всички държави се стремят да имат устойчиви цени на такава услуга, каквато е цената на природния газ на едро и цената на топлоснабдителните предприятия.

Тоест следващото повишение или намаление, корекция да кажем, на цена на парно ще бъде кога?

Предстои първо разглеждане цените на природния газ за второто тримесечие на 2010 г. Както следим котировките, много е вероятно цените да са много близки до сега определените цени. Разбира се, много е рано да се каже.

Тоест и при парното няма да има необходимост от промяна?

Да. И при топлоснабдителните дружества това ще се отрази по някакъв начин, но винаги се отчита колко значими са промените в цените на природния газ и как биха се отразили върху приходите, които трябва да получават топлофикационните дружества. Има още един проблем, който имат не само топлофикационните дружества, но всички дружества с намалено топлопотребление. Трябва да се има предвид, че всички енергийни предприятия в момента променят производствените си планове с много по-малки количества, отколкото те са били предвидили да пренасят или да продават. По този начин те ограничават силно приходите си и това е един допълнителен фактор...

Това е заради кризата по-малко...

Заради кризата.

... потребление...

Точно така, да. Разбира се...

Това и при стопански, и при битови ли се наблюдава...

Точно така.

... или само при стопански?

Сега, и при стопански, и при битови. Значи, и потреблението в годишен план...

Тоест хората и вкъщи гасят по-често лампата, намаляват...

Разбира се. Да, и веднага...

... парното?

... понеже ме подсещате, това е един много значим проблем и бих обърнал внимание на всички, които ни слушат, най-ефективният начин да си намалим сметките за електроенергия, за парно е да оптимизираме, да пестим, т.е. да създадем условия жилището да е изолирано, повечето от хората вече са го направили, тогава сметките за парното наистина ще се намалят. Да се употребяват осветителни тела, които са икономични.

Енергоспестяващи.

Да се купуват само уреди от висок клас... енергиен клас. Всичко това е начин...

Е, да, но това, което...

... да се спестят пари, защото ако погледнем структурата на потреблението, се оказва, че в България хората за осветление харчат най-висок относителен дял от общото количество електроенергия например, което ползват в другите страни, т.е. българинът ползва очевидно неефективно осветление.

А колко е намаляло потреблението, може ли да се каже процентът на...

На природния газ за 2009 г. беше намаляло около 30-35%.

Една трета спрямо 2008 г.?

Да, да. Това е благодарение на кризата, променят се предприятията, производствените...

А електроенергетиката?

В електроенергетиката намалението е по-малко, някъде около 20%. Разбира се, всичко е относително, защото има елементи от индустрията, които пък запазват...

А при парното има ли...

Така, при парното все още има намаление. Нямам в момента конкретни данни. Предполагам, че ще ги получим, но също има намаление на потреблението на топлинна енергия, определено.

Обаче от това, което обяснявате, излиза, че ако харчим по-малко енергия, ние пак ще издържаме същите мрежи, защото има постоянни разходи.

Точно така и...

Тоест излиза, че колкото по-малко харчим, толкова по-скъпо на единица ще плащаме?

Не, това... по принцип така се получава, но тук вече енергийните предприятия трябва да използват всички възможности, те затова са енергийни предприятия, имат мениджмънт, който точно по тия въпроси трябва да мисли, както едно предприятие по производствените си планове, да намали първо разходите си за... изобщо за поддръжка на системата, без, разбира се, това да засяга сигурността, да оптимизира действията и на служители си, и да оптимизира системите, с които работи, да ги модернизира, за да може да се справи с такива кризисни явления. Разбира се, в много от ценовите системи, които се използват, има две компоненти. Едната отчита наистина постоянните разходи, а другата отчита променливите разходи, и това е може би един от най-справедливите подходи, така че, когато вие ползвате някакви основни средства от едно предприятие като потребител, от едно енергийно предприятие, част от компонентата ви в цената е именно за тези разходи, които то прави. За съжаление ние не във всички наши подходи при определяне на цените и на разделяне на тези разходи, когато се получават такива кризисни явления с намалено потребление, се получава ефектът на повишение общо средно на цената. Ако имаше два елемента, щеше да се повиши само единият, щеше да остане, другият щеше да се намали.

Така. Минаваме към темата за тока. Електроенергията. През седмицата вестниците цитират мениджмънта на ЧЕЗ, че няма да иска такса електромер, но вие всъщност говорите точно за това, нали, че ако ще има постоянни разходи, е логично всеки, който има електромер, да плаща независимо от това дали ползва ток или не. Защото тия енергийни предприятия, което и да е в цялата страна, са направили инвестиция да докарат до него кабел.

Точно така е.

И поддържат някакви мощности заради него. А той нищо не харчи, нищо не плаща.

Да. Точно така.

А другите плащат за неговия електромер, така излиза.

Да. Например особено вили, които се ползват един-два месеца най-много в годината, също има разходи за тях, защото системите, които осигуряват възможността, като отидете един месец през лятото да си включите електроенергията, те стоят и разходите вървят.

Тоест вие сте за такса електромер. Аз така виждам нещата.

Така. Да, аз считам, че това по-справедливо би разпределило разходите към потребителите,  които ползват съответната услуга. Тоест ще има по-висока степен на справедливост. Разбира се, тук трябва веднага да кажа, че това е инициатива и право на всяко енергийно предприятие и такъв е подходът навсякъде. То прави предложения на базата на своите анализи. Веднага искам да кажа, че например в Североизточна България, където е Е.ОН те, така, настояват и имат определени виждания за въвеждане на една такава такса. Считат я за справедлива. Такава има и в Германия, и в други европейски страни. Тук аз съм склонен, разбира се, при добре доказани необходимост от енергийните предприятия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, разбира се, ще разглежда такива предложения и те не се изключват. Аз ви казах, това е принцип да се разпределя в едната компонента постоянните разходи, в другата променливите разходи. Това е всеобщо приет принцип.

Тоест още юли се очаква за Е.ОН казвате...

Да.

... да бъде обсъден въпросът за такса електромер и вашето лично мнение е - да.

Аз не бих я наричал такса електромер, значи, защото това е едно опростено и неточно наименование. Става въпрос за активи...

Абонаментна такса, като да имаш джиесем например, говориш, не говориш - плащаш.

Ами, да.

Абонаментна такса да имаш телефон, стационарен.

Потребителите знаят, да. Да, на стационарния телефон има постоянна такса, независимо дали говориш или не.

Защото тия хора държат клетки и плащат за тях.

Разбира се, за това става въпрос. Да.

И това не може да зависи от това дали говориш.

Да. Абсолютно същият принцип е и при електроснабдяването, и при другите енергийни услуги. Там има съоръжения, които се поддържат и се държат в готовност през цялото време  независимо дали се ползват или не.

Друга ваша идея - да обвържете цената на тока с качеството му.

Да.

Само че и това е свързано с пари. От енергийните дружества възразяват, че за да осигурят добро качество, трябва да направят инвестиции. За да направят тия инвестиции, трябва да получат пари. За да получат тия пари, токът трябва да е по-скъп. Само че пък обществото не е готово да плати този по-висок ток. Комисията е по средата на тези два противоречиви интереса. Ще може ли да сложите изискване за високо качество на тока, при положение че няма да сложите високи цени?

Така. Много правилно формулирахте въпроса. Естествено тук са абсолютно противоречиви интересите на енергийните дружества и на потребителите и тъй като позиция комисията би трябвало да търси баланса, считам, че ние като регулаторен орган ще бъдем изключително строги и внимателни, когато се коригират такива политики по отношение на инвестициите. Обикновено предприятията наистина правят инвестиции и ефектът от тези инвестиции трябва да бъде повишаване на сигурността и качеството на електроснабдяването. Веднага искам да кажа, че един от елементите на качествено електроснабдяване е броят на прекъсванията, времето за което се извършват ремонтите, се отстраняват повредите. За да има по-малко прекъсвания, повечето от дружествата създават по такъв начин мрежите, че да може при прекъсване на елемент от мрежата на едно място веднага да се превключва на друго място. По принцип, когато са създавани и проектирани електроснабдителните мрежи, се е имало предвид определена сигурност на снабдяването за различни обекти. Оттук нататък дружествата това, което трябва да правят и те го правят, да наблюдават зони и райони, където има чести прекъсвания, причините могат да бъдат много, и да взимат мерки да няма такива прекъсвания.

А как ще го вържете това с цената обаче? Практически как се работи тая работа?

Има коефициенти, които са приети. Два коефициента, които се изчисляват и които могат да измерват качеството на електроснабдяването от гледна точка на прекъсванията и времето за отстраняване.

Тоест аз, ако живея в един квартал, дето е по-лош токът, ще плащам по-малко, отколкото, ако живея в друг, дето е по-добър токът? Това ли...

Значи, презумпцията е да няма лош ток.

Но ако има?

Ако има, дружеството трябва да вземе много бързи мерки с инвестиция - да смени съоръженията, ако са стари.

Тоест аз не съм ви разбрал. Няма да обвързвате...

Не.

Обвързване на цената с качеството няма да значи, че ако аз в моята къща получавам по-ниско напрежение, по-лошо качество ток, ще плащам различна цена от тоя, дето получава по-добър.

Не, не, няма такава практика. Това е според мен едно неправилно разбиране. Става въпрос за това, че там, където има проблеми, дружествата трябва да концентрират инвестиционната си политика точно там, за да подменят съоръженията. И не е допустимо да има прекъсвания. Но ако те не изпълняват някакви целеви показатели в определени периоди от време, в нашия случай всяка година се разглеждат техните целеви показатели за постигане на стойности по тези коефициенти, два, които са SAIDI и SAIFI, както им казваме, то тогава може да им се отнеме част от прихода, който е било предвидено те да получават. Това е практиката в света. А иначе не е допустимо да има зони, където да има повторяемост на проблемите. И в такива случаи дори може да бъде и санкционирано дружеството, ако не отстрани на време авариите.  Презумпцията е всички потребители да получават захранване с електроенергия при добри условия, при нормални условия. Разбира се, веднага искам да кажа една разлика. Ако вие сте в някакъв отдалечен район, където например живеят по-малко хора, естествено, че там електроснабдяването е по-рисково, защото няма да има възможност да се захрани този район с друга система и там по-често биха могли да възникват такива аварии. Световната практика показва, че е много трудно и по принцип много рядко се прилага пряко ангажиране за определен район с цените. Тоест да има райони с по-ниски цени на електроенергията, а други с по-високи. Това е все пак всеобщо призната услуга. България не е чак толкова голяма държава и нашият стремеж е дружествата да поддържат навсякъде еднакво ниво на качеството и малък брой на прекъсванията. И инвестиционните им програми да се насочат към районите с проблеми. Сега например една част от проблемите възникват в райони, където има много бързо строителство. Очевидно е, че мрежата, която е изграждана като капацитет, не е достатъчна, за да захранва това бързо строителство и увеличаващи се абонати. Там трябва да се концентрира инвестиционната дейност, да се разшири капацитетът на мрежата. Някъде са много стари съоръженията. Не са подменяни години, 20-30 години. Веднага там се концентрира. Но това е работа на всяко дружество. И ние като комисия по жалбите, които постъпват от потребителите по райони, където има чести прекъсвания, оттам вече се коригират инвестиционните програми на дружествата, за да поддържат тези системи в добро качество и да инвестират в тях.    

Тримесечно отчитане в Западна България от февруари няма да има, така ли?

Няма да има, да.

Проверихте го.

Да.

Проверихте дружеството ЧЕЗ и то е готово да се върне на едномесечно. Вие смятате ли, че България спечели от това, че една битка, започната впрочем не от вас. Тя беше започната от вашия предшественик Константин Шушулов.

Да.

Накрая все пак завърши с отпадането на отчитане по-дълго от един месец.

Така аз... Да, веднага ще ви кажа. Аз, когато поех комисията края на септември и го заварих проблема, така да се каже, в крачка. Тоест проблемът беше започнат. Имаше решение на комисията за експериментално тримесечно отчитане. След това е имало друго решене за преминаване към едномесечно, което ЧЕЗ е внесъл в съда, и лежаха няколко дела в съда, които междувременно започнаха да се решават. Сега, аз първо моето лично мнение е, че тримесечното отчитане е проблем тогава, когато то не се прави, както трябва. И това е основният проблем, веднага искам да го кажа, и на дружеството ЧЕЗ, тъй като една съвременна мярка, когато не се прилага по правилния начин, нито се популяризира както трябва, тя е обречена на неуспех. Това е признато и от ЧЕЗ. Ние сме имали много разговори с тях. Така че те също отчитат някои грешки при прилагането на тримесечното отчитане, които са довели до големия негативизъм, който имаше в обществото...

Това значи, че според вас България трябва да се върне към модел, в който по-рядко се отчита, за да не се харчат пари за инкасатори.

Първо, аз считам, че ако се премине на по-дълги периоди на отчитане, първо, трябва да преминат всички дружества, и трите дружества в България. Не считам, че е нормално само ЧЕЗ в Западна България да премине на тримесечно, докато Е.ОН и EVN, другите две големи дружества, които покриват останалата част от територията, да останат на едномесечно. Това считам, че трябва да бъде по-нататъшната политика на комисията. Възприема се и от трите дружества. Тоест трябва да уеднаквим условията, при които се отчитат за цяла България, и те да са такива, че да бъдат ясно приети...

Това във времето кога го виждате?

Във времето... след преминаването сега от ЧЕЗ на едномесечното отчитане по принцип веднага може и е започнало да се работи по начин за отчитане на по-дълъг период, който обаче трябва да бъде предварително уточнен и чак тогава да бъде въведен. Тоест това е една непрекъсната работа. Сега, кога дружествата ще имат готовност и трите по един и същи начин да преминат на по-дълги периоди, ми е трудно да кажа, но в рамките на тази година аз ще имам яснота, тук до няколко месеца, доколко и как по-дългият период на отчитане може да бъде въведен и в трите дружества евентуално.

Сега, от 1 юли в София и Западна България ще поскъпне ли токът заради това, че някой плаща тези заплати?

Не, заради това не би трябвало да поскъпне.

Инкасаторите? Това са нови разходи.

Не, това, значи, първо, дружеството ЧЕЗ по принцип, когато е кандидатствало за цени, то е кандидатствало с разходи за отчитане  едномесечно и това се е имало предвид, когато са определяни цените.

Тоест заради това няма да поскъпне токът? А тези...

Не, заради тази причина няма да поскъпне...

...5%, които са ви цитирали, че ще е увеличението? Това вярно ли са ви разбрали, от 5 юли?

Сега, тези разходи, първо, които се правят... Заради тримесечното, заради едномесечното?

Не, не, вие сте казали 5% по принцип увеличение на цените на тока. Поне така са ви цитирали.

Не, не, не, значи говорим за увеличение на крайните цени на електроенергията поради причини за повишаване изобщо на електроенергията по цялата верига - от производителите, преноса, високото напрежение, до крайните потребители. Но самото отчитане като разходи на дружествата, не електроснабдителните дружества, електроразпределителните и електроснабдителните, са незначителни и те не биха могли да повлияят съществено върху крайната цена на електроенергията. Или ако повлияят, то ще е толкова незначително, че потребителите няма да го усетят.

Но потвърждавате ли тази ваша прогноза за 5-процентно увеличение? Макар че...

Не аз потвърждавам прогнозата за минимално увеличение и ще ви кажа защо. Когато казвам до 5%, смисълът на това е, че наистина до 5% се считат за незначителни увеличения, които са сравними с инфлационни индекси и се считат за нормални. Основанията за някакво повишаване на цените на електроенергията са свързани главно с подпомагането на възобновяемите източници. Знаете, че цената на електроенергията трябва да се повиши, за да се стимулират и да се подпомагат възобновяемите източници.

По-скъпата зелена енергия.

Точно така.

Вятърни централи...

Да, това е едната основателна причина. Другата причина е свързана наистина с необходимостта повечето от централите, които по някакъв начин работят при дадени условия, да инвестират, за да продължат да работят при висока сигурност на системите. НЕК чрез мрежите високо напрежение също трябва да инвестира, за да поддържа много добро ниво на сигурност на системите. Така че има много причини, които водят до увеличение на цената на електроенергията. Разбира се, това, което ние ще правим и правим и сега като комисия, като регулатор, е да осигурим всяко енергийно дружество да използва максимално всички резерви, които има, за да не се стигне до повишаване на електроенергията. В това отношение считам, че ще бъдем много строги. Аз съм предупредил дружествата да търсят резерви и техният мениджмънт да повишава качеството на управление на тези дружества, така че да не разчитат на увеличение чрез цените, на увеличени приходи. Те трябва да си осигурят тези приходи с намаление на техните разходи.

Въпрос за водата. Според Росен Плевнелиев 4 млрд. евро трябват за подмяна на тръби, за да не се губи от 50 до 70 процента от питейната вода в България. Основно се разчита на еврофондовете. Но за такава инвестиция не трябва ли да се увеличи сериозно и цената?

Сега, ще ви кажа, това е един много интересен сектор в България, водният сектор. Ние започнахме да го регулираме, т.е. икономическото регулиране на този сектор у нас, в България, започна преди няколко години. И знаете, че Държавната комисия по енергийно регулиране беше преименувана на енергийно и водно регулиране и пое този сектор като икономическо регулиране. Повечето от тези дружества са или държавна собственост, или собственост на общините. Очевидно е, че през последните години инвестициите са били минимални. Това е довело до остаряване на системите и естествено много висока аварийност и това, което споменахте, загуба на количества вода. Естествено, има един по-различен случай, това го знаем всички софиянци, ние имаме концесия на "Софийска вода", които са оператор на водоснабдителната мрежа в София. Тук е малко по-друг подходът, но като регулиране, икономическо, което ние правим като комисия на "Софийска вода", подходът не се различава от подхода и начина, по който се регулират всички останали дружества. Ние знаем каква нужда имат от инвестиции тези дружества. В момента обаче...

Ще поскъпва ли водата според вас?

По принцип ще поскъпва, но много плавно.

Кога трябва да взимате решение пак...

Сега, знаете, че ние увеличихме цената на "Софийска вода" с около 9 и няколко процента, под 10% от 1 януари именно за да осигурим приходи за инвестиции. Това поскъпване стана възможно единствено след представяне на доказателства за инвестираните средства през 2009 г. Предстои "Софийска вода" да бъде проверена доколко и как инвестира средствата, които са предвидени в нейната инвестиционна програма. И веднага искам да кажа, че най-строго се регулира наистина "Софийска вода" като концесионно дружество от гледна точка на направените инвестиции, разходи. Всеки разход се разглежда много детайлно. Ние сме имали открити заседания, обществени обсъждания. Сега, проблемът на останалите дружества е, че повечето от тях са твърде малки дружества и трудно могат да осигурят инвестиции. Тоест  необходими са промени в структурата на целия воден сектор, окрупняване трябва да има, за да се осигурят тези инвестиции...

Добре.

че ме попитахте за инвестициите. Да, много е важно, но трябва и някои структурни промени да се осъществят. Знам за такива идеи за промяна на законодателството и считам, че те са в правилна посока и ще осигурят по-добра инвестиционна дейност.

Накрая краткото ви мнение по искането на СДС комисията да стане от 13 - деветчленна. Да не взимате пари колкото премиера, казват те, тоест  да няма допълнителни стимули от 25% върху заплатата, и публичност на всички заседания.

Така. Аз ще започна от последния въпрос и ще мина по всички въпроси. По отношение на публичността на работата на комисията. В момента всеки въпрос, който се разглежда от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, минава през няколко етапа. Има едно закрито заседание, на което се взима решение да се утвърди докладът, който след това се публикува. Разглежда се на открито заседание. След това има обществено обсъждане. И чак накрая има едно кратко закрито заседание, на което се взима окончателното решение.   

Е, ще го откриете ли закритото?

Тоест няма никаква закритост. Така че закритите заседания са елемент от една верига, в която има открито и обществено обсъждане. Тоест  считам, че и в момента...

Те явно това искат, това най-накрая искат да го откриете. Вие...

Значи, по принцип, пак ви казвам, няма никаква закритост, никакъв елемент не е закрит досега. Аз бих се радвал, ако наистина се посочи точно кой елемент трябва да се открие. Няма никакъв проблем това да бъде открито.

А да станете по-малко и с по-малки заплати?

Сега, по отношение на броя на комисиите има различни примери. Разбира се, повечето от комисиите наистина в света, които са регулаторите, няма такъв брой 13. Значи, броят, който е в момента на комисията, аз съм имал възможност и друг път да давам мнение, е прекалено голям и това...

Тоест вие бихте подкрепили девет?

Аз бих подкрепил намаление. Сега, колко -  това трябва да решат законодателите. Броят на комисарите не е особено важен, много по-важно е качеството на администрацията в комисията, която трябва да прави анализи и която е много важна като компетентност. И сега стигам до въпроса за допълнителното материално стимулиране, както ние му казваме, тези 25%, които се получават от комисията. По принцип в цял свят има един основен принцип, който се спазва, че заплащанията на служителите в регулатора трябва да са сравними със средните заплащания в сектора, който те регулират. Веднага искам да ви кажа, че заплатите на служителите във администрацията на комисията са далеч под средните заплати в енергийния сектор. Така че това за съжаление все още не е преодоляно и се страхувам, че ограничаването на приходите на комисията от гледна точка на някакви икономии може да доведе до това ние да имаме един слаб регулатор. А в никакъв случай обществото не е заинтересувано регулаторът да е слаб. Защото, ако регулаторът е слаб, той няма да може да защитава интересите на потребителите и на обществото.