Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България приветства внесеното предложение от народни представители за отпадане на забраната за внос на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика.“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона.
Денков: Освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на храните
България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен, предупреди Яни Янев.
"България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", обясни той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова няма как да се очаква, че продължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
Петков: Отпадането на забраната за зърното от Украйна няма да унищожи земеделието
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната би могла да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната - към момента над 4 млн. тона годишно.
На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители, заявяват още от асоциацията.
„Подкрепяме отпадането на забраната, защото предприятията за производство на олио продъжават да изпитват недостиг на суровина в страната. Най-накрая здравият разум надделя и България се върна към националноотговорна икономическа политика.“, заяви Яни Янев, председател на браншовата организация.
Заводите, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен капацитет над 4 млн. тона.
Денков: Освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на храните
България обаче произвежда около 2 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, включително от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен, предупреди Яни Янев.
"България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", обясни той. Съществуващата забрана за внос на украински слънчоглед показа, че не подпомага с нищо производителите в България, но убива преработвателите.
Тя не доведе както се очакваше до цени на зърна и маслодайни култури над международните за местните производители, и продължаването и с тази цел само ще продължи да вреди и на двата бранша предвид на продължаващия тренд на спад на цените на маслодайните култури в световен мащаб. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова няма как да се очаква, че продължаването и ще подкрепи местните производители на суровината.
Петков: Отпадането на забраната за зърното от Украйна няма да унищожи земеделието
По данни на Министерството на финансите държавният бюджет е загубил 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно. Забраната би могла да доведе и до повишение на инфлацията в страната, като повишаването на местните изкупни цени, според исканията на земеделците, неизбежно ще се отрази в цената на слънчогледовото олио за българския потребител.
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, присредна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната - към момента над 4 млн. тона годишно.
На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.
Липсата на предлагане на слънчоглед от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това доведе до намаляване и спиране на работата на големи предприятия от преработваща промишленост поради липсата на суровина през лятото.
Ако се допусне да продължи ситуацията с невъзможността на производителите да си подсигурят необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, ще доведе до спиране на производствени мощности и загуба на БВП за България, загуба на пазари, и поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар за българските потребители, заявяват още от асоциацията.
