Затворник учи съкилийници как да бъдат примерни граждани. И как да живеят според правилата, когато излязат навън. Звучи невероятно, но е факт в затвора в Белене. Разположен на остров, той е уникален и с възможностите за труд, които дава на лишените от свобода. По данни на ръководството, 80 затворници в момента отглеждат около 300 крави. Обработват се и близо 12 хил. дка земя. Целта е в близко бъдеще да се затвори целият цикъл от засяване на зърното до производството на млечни продукти по Български държавен стандарт .
А общо настанените в затвора са 380 човека. 12 от тях са с доживотни присъди. Кой и защо измисли програмата за взаимопомощ и работи ли на практика тя?
На 47 години Сунай Сали не познава живота извън стените на затвора. Той разказва пред NOVA, че едва 17-годишен бил оставен на грижите на баба си в Добрич.
„Винаги съм твърдял, че не съм невинен – виновен съм… Грабеж с убийство. …когато дойде демокрацията в България, майка ми знае няколко езика, отвориха се възможности. Оставиха ме на грижите на баба ми и дядо ми, бях в едни такива тийнейджърски години, когато вярвам, че всяко едно дете има нужда от нужния контрол – от майка, баща. За съжаление, можете да си представите, че аз на 17 години баба ми няма как да ме контролира. Попаднах в една такава среда, която ми беше чужда и ми беше всичко интересно. Тийнеджърски години, липса на пари, интересно ми е. Айде да отида, да видя как става, да се пробвам и след няма една – две години вече бях натрупал кариера на начинаещ бандит”, споделя Сунай.
Хванаха с канабис млад мъж в Белене
Преди няколко години, присъдата на Сунай била изменена. С днешна дата той е с наказание „30 години лишаване от свобода”.
„Ние отиваме да крадем. Човекът се прибира, заварва ни в къщата, моя съпроцесник го удря, аз го блъскам, съпроцесникът ми бяга. Ето това ми е убийството. Осъдиха ме на доживотен затвор. Може би бях вторият в България, който беше осъден с такава присъда - доживотна, но с право на замяна”, разказва още той.
И следващите 25 години Сунай прекарва зад стените на затвора в Белене.
„Видях, че този живот си върви и не те пита „ти къде си, какво правиш, какво си загубил от живота?”. Вярвайте ми, много съм загубил от живота. Няма сила на света, няма пари на света, които да те накарат да направиш нещо подобно. И си мисля, че съм си взел нужните поуки вече. Това са много години вече, 25 години”, казва той.
Годините живот зад решетките носят горчива лична равносметка и тъжна статистика. Сунай вижда все повече затворници, осъдени заради шофиране в пияно или дрогирано състояние. И решава да им помогне. Създава програмата „Бъди редовен шофьор, спаси човешки живот”. Учителят няма книжка, но заедно с учениците си минава през „А” и „Б” на нормативните актове.
Курсът съществува вече две години. А желаещи да се запишат в него не липсват. В групата има около 12 човека. Сунай няма амбицията, че може да помогне на всички. Вярва обаче, че един от тях да се поправи, ще бъде успех за него.
Решението на Сунай да стане примерен гражданин дошло благодарение на негов събрат по съдба. Навръх 42-я му рожден ден се срещаме със Сунай Ремзи. В затвора Белене е от почти 14 години. С присъда от 20 години за извършено убийство.
Основната идея на първоначалната „Програма за самопомощ на българските затворници”, надградена до „Програма от A до Я”, е да стимулира именно тези лишени от свобода, които искат да се променят.
„27 от модулите реализирахме практически и лекционно. 3 от тях – само лекционно. 93 мои колеги участваха там. И 4 имаше преди това, които по време на самата програма, отидоха в общежитието и бяха предсрочно освободени. Общо са 97”, обясни Сунай Ремзи
Обучителите също се увеличават. А основната им цел е на първо място да открият сами за себе си къде са сгрешили. И така, зад решетките се организират курсове като „Голямото четене”, по чужди езици, основи на правото, строителство, фризьорство.
От Министерството на правосъдието не просто одобряват съществуването и развитието на тази програма. Като принципал на затвора в гр. Белене смятат, че тя може да се приложи и в други места за лишаване от свобода, ако там има подобни инициативни хора.
А общо настанените в затвора са 380 човека. 12 от тях са с доживотни присъди. Кой и защо измисли програмата за взаимопомощ и работи ли на практика тя?
На 47 години Сунай Сали не познава живота извън стените на затвора. Той разказва пред NOVA, че едва 17-годишен бил оставен на грижите на баба си в Добрич.
„Винаги съм твърдял, че не съм невинен – виновен съм… Грабеж с убийство. …когато дойде демокрацията в България, майка ми знае няколко езика, отвориха се възможности. Оставиха ме на грижите на баба ми и дядо ми, бях в едни такива тийнейджърски години, когато вярвам, че всяко едно дете има нужда от нужния контрол – от майка, баща. За съжаление, можете да си представите, че аз на 17 години баба ми няма как да ме контролира. Попаднах в една такава среда, която ми беше чужда и ми беше всичко интересно. Тийнеджърски години, липса на пари, интересно ми е. Айде да отида, да видя как става, да се пробвам и след няма една – две години вече бях натрупал кариера на начинаещ бандит”, споделя Сунай.
Хванаха с канабис млад мъж в Белене
Преди няколко години, присъдата на Сунай била изменена. С днешна дата той е с наказание „30 години лишаване от свобода”.
„Ние отиваме да крадем. Човекът се прибира, заварва ни в къщата, моя съпроцесник го удря, аз го блъскам, съпроцесникът ми бяга. Ето това ми е убийството. Осъдиха ме на доживотен затвор. Може би бях вторият в България, който беше осъден с такава присъда - доживотна, но с право на замяна”, разказва още той.
И следващите 25 години Сунай прекарва зад стените на затвора в Белене.
„Видях, че този живот си върви и не те пита „ти къде си, какво правиш, какво си загубил от живота?”. Вярвайте ми, много съм загубил от живота. Няма сила на света, няма пари на света, които да те накарат да направиш нещо подобно. И си мисля, че съм си взел нужните поуки вече. Това са много години вече, 25 години”, казва той.
Годините живот зад решетките носят горчива лична равносметка и тъжна статистика. Сунай вижда все повече затворници, осъдени заради шофиране в пияно или дрогирано състояние. И решава да им помогне. Създава програмата „Бъди редовен шофьор, спаси човешки живот”. Учителят няма книжка, но заедно с учениците си минава през „А” и „Б” на нормативните актове.
Курсът съществува вече две години. А желаещи да се запишат в него не липсват. В групата има около 12 човека. Сунай няма амбицията, че може да помогне на всички. Вярва обаче, че един от тях да се поправи, ще бъде успех за него.
Решението на Сунай да стане примерен гражданин дошло благодарение на негов събрат по съдба. Навръх 42-я му рожден ден се срещаме със Сунай Ремзи. В затвора Белене е от почти 14 години. С присъда от 20 години за извършено убийство.
Основната идея на първоначалната „Програма за самопомощ на българските затворници”, надградена до „Програма от A до Я”, е да стимулира именно тези лишени от свобода, които искат да се променят.
„27 от модулите реализирахме практически и лекционно. 3 от тях – само лекционно. 93 мои колеги участваха там. И 4 имаше преди това, които по време на самата програма, отидоха в общежитието и бяха предсрочно освободени. Общо са 97”, обясни Сунай Ремзи
Обучителите също се увеличават. А основната им цел е на първо място да открият сами за себе си къде са сгрешили. И така, зад решетките се организират курсове като „Голямото четене”, по чужди езици, основи на правото, строителство, фризьорство.
От Министерството на правосъдието не просто одобряват съществуването и развитието на тази програма. Като принципал на затвора в гр. Белене смятат, че тя може да се приложи и в други места за лишаване от свобода, ако там има подобни инициативни хора.
