Освиркаха и изгониха Божидар Димитров от обсъждането за Небет тепе

Освиркаха и изгониха Божидар Димитров от обсъждането за Небет тепе
Освиркаха и изгониха Божидар Димитров от обсъждането за Небет тепе / снимка: Dariknews.bg, Пловдив

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров беше освиркан и изгонен по време на днешното обществено обсъждане за бъдещето на Небет тепе. Скандалът се разрази, когато Димитров се опита да вземе думата в защита на проекта на архитект Юлий Фърков, който беше повод за дебата.

Част от хората в залата, които бяха над 200 души, започнаха да го освиркват, други да викат „Вън”, а трети да ръкопляскат силно, за да не може той да се изкаже. Видимо изненадан и изнервен от случващото се Димитров дори влезе в словесни сблъсъци с част от присъстващите, след което напусна залата.

Общественото обсъждане продължи в относително спокоен тон повече от четири часа, като се изказаха над 50 човека, професори археолози и архитекти, преподаватели, представители на граждански сдружения и други организации. След като архитект Фърков, заедно с човек от екипа си представи идейния си проект, започнаха изказванията на присъстващите, които масово и категорично бяха против проекта.

Като цяло общото мнение на хората беше, че ако има намеса на Небет тепе, тя трябва да бъде максимално сдържана и с акцент към запазване на автентичността на обекта.

Голяма част от специалистите в залата се обединиха около идеята, че проучванията на тепето са направени много повърхностно и с множество пропуски, както по отношение на археология и архитектура, така и по отношение на спазването на нормативната уредба в България и Европа.



Изказаха се мнения, че реализацията на този проект ще бъде престъпление срещу историческата памет на човечеството. Според проф. Тодор Кръстев подобен проект би затворил прозореца към историята, а доц. д-р Мария Шнитер допълни, че ако се прави нещо на Небет тепе, то трябва да е с максимално щадене на наличните артефакти. 

Един от изказващите се граждани обяви, че вече има доброволци, които са готови да бранят Небет тепе и да не допуснат изпълнение на проекта. Според друг, този проект е „прасенцето, което трябва да се счупи, за да се откраднат пари”.

Все пак към края на дискусията се чуха и три експертни мнения в подкрепа на архитект Фърков.

Впечатление направи и факта, че голяма част от дебата премина в спорове между археолози, които „кръстосаха щпаги” по спорни исторически въпроси, включително и за първото заселване на Пловдив. Разменяха се реплики относно, кой, къде и кога копал,какви дипломи имал, какви артефакти са намирани в миналото (не само на Небет тепе) и как сега част от тях липсват. На днешната дискусия стана ясно още, че липсва научна документация за разкопки на Небет тепе още от 1980 г., която би трябвало да служи за база на подобни проекти.

Едно от интересните предложения на днешния дебат беше да се организира Международен конкурс за Небет тепе, идея която беше приета от залата с бурни аплодисменти. След края на срещата обаче, в неофициален разговор с журналисти, кметът Иван Тотев заяви, че няма да приеме идеята, мотивирайки се, че българските учени са достатъчно добри и можещи и няма как чужденец да реализира подобаващо проект от такова местно значение.

Тотев допълни обаче, че е склонен и вероятно ще се съгласи с предложението на Юлия Стефанова от Министерството на културата, която поиска да се сформира експертна работна група с представители на всички заинтересовани гилдии и организации. Те заедно трябва да обсъдят предложенията, мненията и забележките от днешния дебат и да излязат с обща визия за бъдещето на Небет тепе, която да бъде обсъдена на следващо обсъждане след около месец.