На 12 юли 1991 г. е приета настоящата Конституцията на Република България от VII-то Велико народно събрание.
Конституцията е върховният закон на държавата. Тя определя принципите на всяка една правова държава и с право е определена от Виктор Мари Юго като „закон за материалния свят – равновесие; закон на нравствения свят – справедливост“.
Приемането на Конституцията от 1991 г. е резултат от стремежа на народните представители да изразят волята на българския народ, като обявят верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигайки във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, съзнавайки неотменимия дълг да пазят националното и държавното единство на България.
С приемането на конституционния акт се прогласява решимостта на българския народ да положи основите на демократична, правова и социална държава. Това е една от най- значителните стъпки за страната ни към приемане на демократичните принципи и хуманни ценности.
Конституцията е върховният закон на държавата. Тя определя принципите на всяка една правова държава и с право е определена от Виктор Мари Юго като „закон за материалния свят – равновесие; закон на нравствения свят – справедливост“.
Приемането на Конституцията от 1991 г. е резултат от стремежа на народните представители да изразят волята на българския народ, като обявят верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигайки във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, съзнавайки неотменимия дълг да пазят националното и държавното единство на България.
С приемането на конституционния акт се прогласява решимостта на българския народ да положи основите на демократична, правова и социална държава. Това е една от най- значителните стъпки за страната ни към приемане на демократичните принципи и хуманни ценности.
