Има натиск върху работната група, която подготвя новия Закон за висшето образование, от онези, чийто интереси се засягат в проекта. Това призна в интервю за Дарик председателят на Съвета на ректорите в България проф. Борислав Борисов. В работната група, която пише новия Закон за висшето образование участва управителният съвет на Съвета на ректорите и представители на три от частните ВУЗ-ове в страната.
Според Борислав Борисов основният отпор срещу проекта вероятно ще дойде от страна на преподаватели, които досега са чели лекции в няколко университета едновременно. Засегнати щели да бъдат и по-малките висши училища, които се очаква да се обединят с по-големи университети, за да се редуцира броя на съществуващите 51 ВУЗ-а в България.
„Най-вероятно законът ще сложи край на това пътешествие на преподавателите от град в град и от висше училище във висше училище. Просто е невъзможно при такава ситуация да се прави качествен учебен процес, започваме да правим псевдообразование", заяви проф. Борисов. Той даде пример с икономическите висши училища. „Те са три - УНСС, Варненският икономически университет и Свищовската академия, а в момента има 25 икономически факултета в страната. Те откъде взимат преподаватели - единствено от тези три университета", подчерта ректорът на УНСС. И добави, че трябва да се отговори на въпроса кое е по-важно - интересите на няколкостотин преподаватели или интересите на обществото да има добре подготвени специалисти с висше образование.
Тъкмо с аргумента, че се формират лобистки групи по отделни текстове в новия закон, председателят на Съвета на ректорите в България отказва да коментира в детайли разпоредбите в проекта преди да е готов окончателно. По думите на проф. Борислав Борисов нямало две мнения по въпроса за редуцирането на броя на ВУЗ-овете в страната.
„Очевидно е, че 51 висши училища са много за страната ни. Миналата година останаха около 7000 незаети места от утвърдената бройка за прием от Министерството на образованието и науката. На практика всеки, който е завършил през миналата година средно образование, е станал студент, стига да си е направил труда да си занесе дипломата в някое висше училища", каза проф. Борисов. Проблемът не бил само в голямата бройка като количествен показател, но и в качеството на образование, защото по думите на ректора на УНСС „в тези 51 висши училища учебния процес се осъществява от стария преподавателски състав, който е чел лекции в 25-те държавни висши училища, т.е. с едни и същи хора се обучават два пъти повече студенти".
По административен начин е изключително трудно да се закриват училища, но може да се преструктурират на един доброволен принцип - ако те установят комуникация помежду си и се обединя, обясни още председателят на Съвета на ректорите.
Новият закон залагал по-голяма автономия срещу по-голям контрол обаче, както от страна на министерството, така и от страна на Националната агенция за акредитация. По думите на Борислав Борисов акредитационната оценка се превръща в сърцевината на висшето образование - от нея ще произтичат статута, финансирането на университетите. „Идеята е да се подпомогнат можещите и силните университети, а слабите, ако не могат да подобрят работата си, ще залинеят от сами", обясни ректорът на УНСС.
