България е поставила началото на научните си походи до Антарктида преди 35 години, когато в полярния летен сезон на 1987-1988 шестима български учени стават част от проекти с Британското антарктическо дружество и Съветския институт за антарктическо и полярно проучване. Българската програма тогава била насочена към научна разработка и организация на логистиката, като именно през този антарктически сезон е построен Българският заслон на остров Ливингстън, Южни Шетландски о-ви, в Североизточната част на Южния Залив, предаде БНР.
Днес България е единствената страна от Балканския полуостров, която има база на Антарктида и там се работи всяка година. В околностите на базата ни се намират още 7-8 изследователски центъра на други държави. В съседство до българските учени са колегите им от Испания, Русия, Уругвай, Аржентина, Китай и други.
Дават близо 11 млн. лв. за изследвания на Антарктида и Арктика
“Първата българска изследователска експедиция пристига на Антарктида през пролетта на 1988 г. и поставя началото на последователни научни изследвания върху него. Това са най-екстремните условия, в които човек може да бъде поставен на планетата” – казва проф. Христо Пимпирев – геолог, дългогодишен ръководител на полярните ни експедиции и председател на Българския антарктически институт.
Температурите на Южния полюс са като тези на Марс, все едно си на друга планета.Там най-ниската измерена стойност е минус 89 градуса, но през полярното лято обикновено тя е от минус 15 до минус 38 градуса.
Проф. Христо Пимпирев ще ръководи и тазгодишната антарктическа експедиция до Ледения континент, като участниците в нея получиха на официална церемония националния флаг от президента Румен Радев. За първи път тази година към Ледения континент ще отпътува и български военен научно-изследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий".
"Ние ще докажем, че сме морска нация, че можем да правим и наука в Световния океан", каза проф. Пимпирев.
"Така ние ставаме морска нация с това епохално плаване. Аз съм щастлив, че ни оказаха съдействие нашите съседи по база – испанците, които дойдоха тук и казаха, че корабът ни е изключително добре подготвен. Българските правителства, по време на смяна на по няколко месеца на служебни и редовни кабинети, все пак разбраха, че това е важно за българската наука, за българската външна политика. Така ние влизаме в европейската научна флота на ЕС. Дори мен вече отвсякъде ме търсят за научни проекти, които ще се проведат на нашия кораб в скоро време. Държавата ни отпусна пари и за гориво и много сме благодарни, че българските правителства имат визия за бъдещото. А старият ни кораб "Академик" вече не е годен и отива за скрап."
Освен средства за гориво, за нашия военен научно-изследователски кораб са осигурени средства и за закупуване на специално оборудване, за което е обявена обществена поръчка и в момента тече неговото преоборудване. Ако всичко върви по план, корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще отплава около средата на декември с екипаж от 21 военнослужещи, включително един военен лекар. "Работим за това, България да има влияние на Ледения континент след 2-3 поколения", поясни капитан Николай Данаилов пред БНР. А флотилен адмирал проф. д-р Боян Медникаров даде разяснения относно работата по подготовка на плавателния съд:
“Става въпрос за допълнителен корабен генератор, който да помогне за икономия на гориво и енергия, както и допълнителна система за опресняване на вода, защото последно този кораб е трябвало да работи в условията на Черно море, близо до своя пункт за базиране и не е било проблем за него да се снабдява с прясна вода. Сега, благодарение на Параходство “Български морски флот“, успяхме да се снабдим с такава система за опресняване на вода. Ще му бъде монтирано и радио-навигационно оборудване, което в последствие беше закупено. Има задачи, свързани и с подготовката на екипажа, след което ще има 3-4 плавания, които вече демонстрират готовността на кораба да изпълнява задачи в открито море. Тези проверки ще се направят тук, в Черно море. Планирана е практика и на курсанти от училището във Варна, които да плават от нашето пристанище до Картахена, в Испания, за да усъвършенстват своите умения в реални условия.“
Днес България е единствената страна от Балканския полуостров, която има база на Антарктида и там се работи всяка година. В околностите на базата ни се намират още 7-8 изследователски центъра на други държави. В съседство до българските учени са колегите им от Испания, Русия, Уругвай, Аржентина, Китай и други.
Дават близо 11 млн. лв. за изследвания на Антарктида и Арктика
“Първата българска изследователска експедиция пристига на Антарктида през пролетта на 1988 г. и поставя началото на последователни научни изследвания върху него. Това са най-екстремните условия, в които човек може да бъде поставен на планетата” – казва проф. Христо Пимпирев – геолог, дългогодишен ръководител на полярните ни експедиции и председател на Българския антарктически институт.
Температурите на Южния полюс са като тези на Марс, все едно си на друга планета.Там най-ниската измерена стойност е минус 89 градуса, но през полярното лято обикновено тя е от минус 15 до минус 38 градуса.
Проф. Христо Пимпирев ще ръководи и тазгодишната антарктическа експедиция до Ледения континент, като участниците в нея получиха на официална церемония националния флаг от президента Румен Радев. За първи път тази година към Ледения континент ще отпътува и български военен научно-изследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий".
"Ние ще докажем, че сме морска нация, че можем да правим и наука в Световния океан", каза проф. Пимпирев.
"Така ние ставаме морска нация с това епохално плаване. Аз съм щастлив, че ни оказаха съдействие нашите съседи по база – испанците, които дойдоха тук и казаха, че корабът ни е изключително добре подготвен. Българските правителства, по време на смяна на по няколко месеца на служебни и редовни кабинети, все пак разбраха, че това е важно за българската наука, за българската външна политика. Така ние влизаме в европейската научна флота на ЕС. Дори мен вече отвсякъде ме търсят за научни проекти, които ще се проведат на нашия кораб в скоро време. Държавата ни отпусна пари и за гориво и много сме благодарни, че българските правителства имат визия за бъдещото. А старият ни кораб "Академик" вече не е годен и отива за скрап."
Освен средства за гориво, за нашия военен научно-изследователски кораб са осигурени средства и за закупуване на специално оборудване, за което е обявена обществена поръчка и в момента тече неговото преоборудване. Ако всичко върви по план, корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще отплава около средата на декември с екипаж от 21 военнослужещи, включително един военен лекар. "Работим за това, България да има влияние на Ледения континент след 2-3 поколения", поясни капитан Николай Данаилов пред БНР. А флотилен адмирал проф. д-р Боян Медникаров даде разяснения относно работата по подготовка на плавателния съд:
“Става въпрос за допълнителен корабен генератор, който да помогне за икономия на гориво и енергия, както и допълнителна система за опресняване на вода, защото последно този кораб е трябвало да работи в условията на Черно море, близо до своя пункт за базиране и не е било проблем за него да се снабдява с прясна вода. Сега, благодарение на Параходство “Български морски флот“, успяхме да се снабдим с такава система за опресняване на вода. Ще му бъде монтирано и радио-навигационно оборудване, което в последствие беше закупено. Има задачи, свързани и с подготовката на екипажа, след което ще има 3-4 плавания, които вече демонстрират готовността на кораба да изпълнява задачи в открито море. Тези проверки ще се направят тук, в Черно море. Планирана е практика и на курсанти от училището във Варна, които да плават от нашето пристанище до Картахена, в Испания, за да усъвършенстват своите умения в реални условия.“
