Преминаването към кабелна мрежа е преекспониран въпрос; кабели 110 киловолта не могат да се полагат на местата, където сега бяха авариите по електропреносната мрежа. Това коментира в отговор на поставени въпроси в Комисията за енергийно и водно регулиране изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов.
Йотов представи на обществено обсъждане Десетгодишен план за развитие на преносната електрическа мрежа. Освен че преминаването към кабелна мрежа е скъпо, това е и нереалистично да се направи в пресечени местности и гористи райони, каза Йотов. По-скоро смятаме, че с инвестиции в мрежата през
следващите 10 години ще я направим по-сигурна, добави той.
Възстановяването на щетите от авариите в Родопите не са част от инвестиционната програма на ЕСО, а ще стане с част от постоянните разходи на оператора. Предстои да бъде възстановен още само един електропровод 110 киловолта в Родопите, имаме разрешително за строеж и започваме работа, каза още Йотов пред медиите.
Относно 10-годишния план за развитие на мрежата по време на обсъждането председателят на КЕВР Светла Тодорова заяви, че приемането на изцяло нов подобен план се налага поради факта, че ЕСО е в процес на сертифициране пред ЕК като независим преносен оператор. Десет годишен план на развитие е част от пакета документи, които трябва да бъдат представени задължително, а в
следващите години вече няма да се представя нов план, а ще се актуализира този, посочи Тодорова.
Планът съдържа информация за инфраструктурата за пренос на електрическа енергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация. Залагат се два сценария на потреблението на енергия - максималистичен и минималистичен като според първия към 2024 г. се очаква брутното потребление да достигне 43 040, а според втория, при който се приема, че ще има по-добро прилагане на мерки за енергийна ефективност, през 2024 г. брутното електропотреблението ще достине 40 860 гигаватчаса.
В инвестиционната програма се залагат проекти за дублиране на мрежата 400 киловолта в Маришкия басейн, тъй като там мрежата не е добре развита за разлика от мрежата около АЕЦ "Козлодуй", но след затварянето на блокове от 1 до 4 производството на енергия от ТЕЦ в Маришкия басейн става по-важно, коментира Йотов пред медиите. Проектите за изграждане на вътрешни връзки са от подстанция Пловдив до подстанция Марица Изток, от подстанция Марица Изток до подстанция Марица Изток 3 и от Марица Изток 3 до Бургас. Предвижда се и изграждане на електропровод от подстанция Марица Изток 2 до Гърция. В момента се работи по ОВОС на проекта, 50 процента от всички предпроектни проучвания са финансирани от ЕК и силно се надяваме, че и за реализацията на тези проекти можем да разчитаме на европейски средства, каза
Йотов.
Прогнозата за развитие на производствените мощности предвижда блок 4 на ТЕЦ Русе да бъде един от доставчиците на студен резерв заради комплексното разрешително на централата, а ТЕЦ Варна не е предвидено да работи. Проектът с изграждане на 7-ми реактор на площадката на АЕЦ "Козлодуй" при най-оптимистичната прогноза се очаква да влезе в редовна експлоатация след 2025 г., поради което изграждане на нова ядрена мощност ще бъде взето предвид едва при следващи обновявания на плана, предвижда ЕСО.
Източник: БТА
