Над половината от българите - 53% се определеят като религиозни, а 9% като атеисти, независимо дали посещават религиозни институции или не. Това показва проучване на Галъп интернешънъл, проведено в 61 държави.
Две трети от населението на света се определят като религиозни, като мнозинството по света смята, че има и живот след смъртта.
Повечето хора вярват, че има велика сила отвъд нашите разбирания -Бог, а религиозните вярвания са повляни най-вече от образованието, възрастта и личния доход.
Мнозинството по света смята, че има и живот след смъртта, като повечето респонденти се съгласяват, че има ад и рай - 59%
Близо една трета (29%) от българите споделят за себе си, че не се определят като религиозни хора, а според проучването 9% са атеисти. Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят.
В България 42% не вярват в Рая, 32% споделят, че вярват, а 21% не са сигурни. По отношение на вярата в съществуването на Ада, резултатите са сходни - 43% не вярват, 39% вярват, а 22% не са сигурни.
Галъп
Обществото ни е сред умерено религиозните, според изследването. Българите са по-скоро скептици, но в последните няколко години има известна динамика.
България е по-скоро в средата на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави.
Страната ни е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът расте. През 2014 и през 2016 г. 3% от българите са се определили като атеисти.
В България, както и в повечето държави по света 58% вярват в съществуването на Бог, повече отколкото определящите се като вярващи. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни.
Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.
Галъп
Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% у нас вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят.
По този показател регистрираните у нас нагласи са под средните за ЕС – както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта у нас, е повече от регистрирания през 2016 г – 29%.
Общите данни показват, че две трети от всички държави казват, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е религиозен. Атеистите са 10%, според проучването.
Според изследването възрастта, доходите и образованието са сред най-важните показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и степента на образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен.
В най-малка степен вярващи са хората в ЕС и Източна Азия и Океания, с дялове от около 40% потвърждаващи, че са религиозни.
Най-религиозни страни по света в проучването сега са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни според собственото им самоопределение са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
