Н 23 януари, в 17.30 часа в художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово ще бъде открита изложба „Йордан Попов. Отшелникът от Елена“. В експозицията са включени 36 живописни платна на един от класиците на българското изобразително изкуство, признат майстор на пейзажа. Картините на еленския художник са предоставени за изложбата от Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново и Музея на Възраждането „Иларион Макариополски“ в родния му град Елена.
netinfo
„Имах щастието да познавам лично този великолепен човек и художник. Той беше влюбен в родния си край. Природата, земята, Балканът, хората и техният бит бяха извор на неговото вдъхновение, с което създаде най-лиричните си пейзажи. Много от ценните му картини са останали в родната Елена, каквото е било приживе желанието на твореца.
Похвално е, че музеят в града е съхранил във фонда си това безценно богатство на талантливия художник, в чест на когото уреждаме изложбата в нашата галерия“ – сподели часове преди откриването на експозицията главният уредник Иван Кънчев, професор по изобразително изкуство.
Йордан Попов завършва през 1940 г. специалност живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Свързва се с Дружеството на новите художници, основано през 1931 г. от Иван Фунев, Стоян Венев, Александър Жендов с идеята то да стане обединител на свободно мислещите творци у нас.
Три години след отличното си дипломиране Попов е приет за член на дружеството, по-късно и в Съюза на българските художници. През 1948 г. е поканен от проф. Кирил Цонев за асистент в Художествената академия, но събитията по-късно около младите художници променят живота му напълно. След уволнението на проф. Цонев даровитият пейзажист се връща в Елена и остава тук до края на живота си.
Включва се активно в културния живот на града. Става основател на художествената галерия в Елена, организира първата си изложба в нея и дарява три свои пейзажа. Днес картини на големия еленски творец са притежание на Националната художествена галерия, на други галерии в страната и сбирки в чужбина, сред които галерия „Шарпантие“ в Париж.
Приятелство го свързва с големите български художници проф. Васил Стоилов, Георги Павлов-Павлето, акад. Светлин Русев, който определя изкуството на „отшелника от Елена“ като „тихо, вглъбено в себе си, лишено от външни ефекти, но всъщност носещо много стаена драматична мощ и вътрешно движение… всичко се движи, живее и създава във външната привидност на покоя един драматичен свят, богат и съдържателен като душата на художника…“
