Започнаха археологическите разкопки в крепостта Бузово кале. Експедицията до село Бузовград е с ръководител доц. д-р Деян Рабовянов от Националния исторически институт с музей при Българската академия на науките и е по инициатива на Исторически музей "Искра" – Казанлък. Проучвателският екип включва докторантите по археология Пламен Дойчев, Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий“ и Никола Русев, Регионален исторически музей – Русе, които специализират в периода на късната античност.
Учените се надяват да бъдат разкрити важни и представителни части от крепостта: двойни стени и масивна многоъгълна кула във високата част, която се свързва с планината, както и да бъдат проучени два участъка от вътрешната крепост – цитаделата, които биха могли да дадат точна информация за историята на крепостта.
Предварителният оглед на запазените останки и материалите, изхвърлени от многобройните иманярски изкопи е разкрил крепост с площ около 15 дка, което я поставя сред най-големите в региона. Все още издигащите се на места до 4 метра масивни, добре построени укрепления впечатляват с многостепенната си отбрана, която през годините е подсилвала труднодостъпния терен. Нападателят е трябвало да преодолее две стени, една след друга. Особена живописност придава включването на големи гранитни зъбери в зидарията като естествени стени и кули. Този важен местен център вероятно е издигнат през VI в. сл. Хр. от Източноримската империя. От същия период е и проучената в близост до крепостта през 2016 г. от доц. Рабовянов църква, около която е имало християнски култов комплекс.
Крепостта вероятно е била възстановена през XI–XII в., а по време на Второто българско царство (XII–XIV в.) е била важен местен център, с неукрепено селище и некропол в подножието. Не е изключено тя да е била средновековният предшественик на създадения по-късно през Османския период Казанлък. В Бузово кале има следи от присъствие от времето на траките, като до югоизточната й кула се издига скално образование, което наподобява известния мегалит до с. Бузовград.
С проуването на крепостта екипът на доц. Деян Рабовянов продължава и доразвива миналогодишните разкопки, чиято главна цел е да подпомогне възстановяването на средновековната история на Казанлъшко. На фона на големите изследвания на тракийския период в региона през последните години, българската история на Розовата долина реално остава загадка.
По научен проект, защитен от ръководителя на разкопките, през ноември месец, предстои въздушно лазерно сканиране на района. Това ще позволи изготвяне на триизмерен модел на тази част от планината, със всички запазени паметници там.
Големината, запазената архитектура и важността на Бузово кале, прекрасният изглед, който се открива от нея и близостта до Казанлък предполага, че крепостта може да се превърне в интересен туристически обект. В бъдеще той може да бъде съчетан с другите паметници като мегалита, проучената раннохристиянска църква в местността Черковищата и монументалната тракийска гробница в подножието на крепостта и да се превърне в цялостен туристически маршрут, с атрактивни паметници от всички епохи.
Учените се надяват да бъдат разкрити важни и представителни части от крепостта: двойни стени и масивна многоъгълна кула във високата част, която се свързва с планината, както и да бъдат проучени два участъка от вътрешната крепост – цитаделата, които биха могли да дадат точна информация за историята на крепостта.
Предварителният оглед на запазените останки и материалите, изхвърлени от многобройните иманярски изкопи е разкрил крепост с площ около 15 дка, което я поставя сред най-големите в региона. Все още издигащите се на места до 4 метра масивни, добре построени укрепления впечатляват с многостепенната си отбрана, която през годините е подсилвала труднодостъпния терен. Нападателят е трябвало да преодолее две стени, една след друга. Особена живописност придава включването на големи гранитни зъбери в зидарията като естествени стени и кули. Този важен местен център вероятно е издигнат през VI в. сл. Хр. от Източноримската империя. От същия период е и проучената в близост до крепостта през 2016 г. от доц. Рабовянов църква, около която е имало християнски култов комплекс.
Крепостта вероятно е била възстановена през XI–XII в., а по време на Второто българско царство (XII–XIV в.) е била важен местен център, с неукрепено селище и некропол в подножието. Не е изключено тя да е била средновековният предшественик на създадения по-късно през Османския период Казанлък. В Бузово кале има следи от присъствие от времето на траките, като до югоизточната й кула се издига скално образование, което наподобява известния мегалит до с. Бузовград.
С проуването на крепостта екипът на доц. Деян Рабовянов продължава и доразвива миналогодишните разкопки, чиято главна цел е да подпомогне възстановяването на средновековната история на Казанлъшко. На фона на големите изследвания на тракийския период в региона през последните години, българската история на Розовата долина реално остава загадка.
По научен проект, защитен от ръководителя на разкопките, през ноември месец, предстои въздушно лазерно сканиране на района. Това ще позволи изготвяне на триизмерен модел на тази част от планината, със всички запазени паметници там.
Големината, запазената архитектура и важността на Бузово кале, прекрасният изглед, който се открива от нея и близостта до Казанлък предполага, че крепостта може да се превърне в интересен туристически обект. В бъдеще той може да бъде съчетан с другите паметници като мегалита, проучената раннохристиянска църква в местността Черковищата и монументалната тракийска гробница в подножието на крепостта и да се превърне в цялостен туристически маршрут, с атрактивни паметници от всички епохи.
