Само жени отбелязват празника „Хъдрелез“ в кубратското село Мъдрево, мъжете са публика, и то дори не на целия ритуал. А жените си имат свои игри и наричания, маскират се като коне и цигани, които подковават конете. Своеобразният карнавал се отбелязва всяка година на 7 май.
В Мъдрево живеят алиани – последователи на ислямско течение, което почита зетя на Мохамед Али.
Празникът, с който алианите от село Мъдрево отбелязват началото на стопанската година, започва сутринта на 7 май в местността „Дюлдюл изи“ – Стъпката на Дюлдюл. В легендите Дюлдюл е конят на Демир баба или Железният баща – алиански светия с огромен ръст и сила, който когато настъпила суша в Лудогорието, бръкнал с ръката си в земните недра и бликнал извор. Жителите на Мъдрево смятат, че Демир и Дюлдюл са минали край тяхното село и камъните край селото пазят следите от стъпките им.
„Дюлдюл изи“ се посещава на 7 май само от жените – млади и стари в миналото, а днес предимно само стари. Младите са в чужбина – Холандия, Франция, Германия, Канада, има и в ЮАР. Идват си през ваканциите на децата си – с тъга в очите разказват бабите.
Тъгата по наследниците отстъпва бързо на настроението, създадено от веселия ритуал. Всичко, което се прави на откритата местност, е за здраве и берекет. Първо се пие вода с лъжица от дупките в камъните, които пазят следите на Демир Баба и Дюлдюл, поръсва се човек, където има болки или проблеми, при малките моми се пръска вода и по гърдите, за да пораснат – подсмихват се бабите.
Срещу светената вода се оставят дребни дарове – царевица, пуканки, сушени плодове, даренията обаче имат и съвременна актуализация под формата на снакс и царевични пръчици.
После започват песни и танци в кръг, обичаят не е прекъсван и през социализма, но все пак част от текстовете са забравени, та секретарят на читалището Нургюл Ялама раздава листи с думичките.
За игрите няма нужда от подсказване – едната прилича на „Пускам, пускам кърпа“. Всички са клекнали в кръг, една от жените с кърпичка в ръка ги обикаля и пуска кърпичката зад гърба на някоя от клекналите, когато тя се усети, трябва да вземе кърпичката и на бегом да настигне първата жена.
Игрите продължават с часове, след тях се промушва 3 пъти забрадка пред една от дупките в камъните в „Дюлдюл изи“, а после се търкалят по едно от баирчетата за здраве. Понеже е валяло предишния ден, бабите първо смятат да прескочат тази част, обаче най-напред се престрашават най-възрастните и се претъркулват надолу със смях.
Сред най-активните в игрите е най-възрастната – 76-годишната Афифе Ибрям. Тя говори на турски език, но останалите превеждат селската легенда как баба Афифе през цели си живот не е пила никакви лекарства освен американски аспирин. И то отишла на лекар, защото останалите жени ходели на преглед, докторът й казал, че е здрава, тя обаче му се примолила да й изпише нещо, за да не й се кара мъжа й, че напразно е ходила – медикът предписал аспирин и оттогава бабата го пие редовно.
Последният ритуал е отново подреждане в кръг, който трябва на бегом да се обикаля, някои са с бастунки и не става на бегом, но бързат колкото могат.
После всички се подреждат в редичка една след друга и тръгват пеша към селото, в „Дюлдюл изи“ се ходи и връща само пешком.
В следобедните часове е същинската карнавална част, която отбелязва края на зимата и началото на стопанската година, тя се прави в селото, жените се маскират като коне и циганин, който трябва да ги подкове.
Чуйте още от прикачения звуков файл, а още снимки вижте тук.
