Йордан Стойков е кмет на община Севлиево от 2005 до 2011 година. През 2013-та бе избран за народен представител в 42-то Народно събрание. Оставката на Кабинета Орешарски и разпускането на Парламента отново го изпратиха на избори. На път за участие в заседание на Националния съвет на БСП, на което номинацията му за парламентарните избори отново щеше да бъде издигната, Стойков претърпя тежък пътен инцидент. Това го извади за няколко месеца извън активния живот. Днес, година по-късно, той е кандидат за кмет на Селиево, издигнат от Коалиция Избирам Севлиево.
Наложи ли Ви се да правите компромиси, преди да се съгласите кандидатурата Ви за кмет да бъде издигната?
Да, след преживяното преди година премеждие имах нужда от повече време за възстановяване и пренареждане на житейските приоритети. Вместо това се наложи с летящ старт да вляза в изборната надпревара. В същото време БСП не е в най-добрата си форма. Но си давам сметка, че съм щастлив човек, щом имам подкрепата на близките си хора, на приятелите и моите съграждани, някои от които дори не познавам лично. Изпитвам силна благодарност към всички хора, които ме спират на улицата, за да декларират подкрепата си за мен. И знам, че нямам право да гиразочаровам. Което е изключителна отговорност, но аз не се плаша лесно.
При обявяването на кандидатурата си споменахте, че социологическите прогнози също са помогнали, за да решите да се кандидатирате.
Да, след направеното социологическо проучване за нагласата на избирателите в община Севлиево стана ясно, че разликата между мен и сегашният кмет е в рамките на 4% в моя полза. Това по категоричен начин ме ангажира да вляза в кметската надпревара.
Има и още нещо. Предизборният екип на Коалиция Избирам Севлиево, която наскоро учредихме, е изключително амбициозен и силно мотивиран за промяна в Севлиево. Част от хората в него са общински съветници в този мандат и буквално изпитаха на гърба си диктаторските методи, с които ГЕРБ, в коалиция с ДПС, управляваха Севлиево.
В какво виждате тираничността на сегашното управление?
За мен едно от най-неприемливите действия на екипа на д-р Иванов е разпродажбата на общинска собственост. Свидетел съм на десетки опити от страна на „Демократична левица“ да се спре продажбата на общински земи, например. Защото това води Общината към декапитализация. Същият процес се наблюдава и при Общинската болница, за чието стабилизиране бяха взети милиони кредити, а задълженията й продължават да са заплаха за нейното съществуване. Боли ме и за разпродажбата на общински апартаменти, защото Общината нямала пари да ги поддържа. А къде останаха социалните й функции? Нали Общината е тази, която трябва да даде подслон на хората без дом?
Не отричам, че общинската хазна се нуждае от генериране на приходи. И това е задължително, за да съществува. Но местната власт има един основен ангажимент, и това са хората. Когато в едно управление грижата за пари е по-силна от грижата за хората, има нещо притеснително. Да не забравяме, че неведнъж наши съветници са настоявали земите да се арендоват или се отдадат под наем. Защото това носи постоянни приходи, докато при една продажба става дума за еднократно постъпление. А като се похарчат парите?
Кой би могъл да търси отговорност от управление, което разпродава една община?
Единственият, който може да търси такава отговорност е избирателят. И това става веднъж на 4 години.
Споменахте Общинската болница на Севлиево, която е постоянен обект на дискусия. Колко притеснително е състоянието й?
Притеснително е състоянието на здравеопазването в България изобщо. Следя с интерес реформата, която се подготвя, доколкото тя има измерението на реформа. Но трябва да е ясно, че отговорността за финансовото състояние на здравното заведение се носи от неговия управител, от собственика на заведението – Общинския съвет, и разбира се, от кмета на общината. През 2014 година ОбС гласува иключително ограничителна за мащабите на нашата община помощ за Болницата. Следя с интерес развитието на харчовете по този заем, който ще плащат всички севлиевци. И се надявам, че коментарите, които чувам, не отговарят на истината.
Колко трябва да ни смущава това, че сегашното управление на Севлиево изкара мандата, без да ни запознае с приоритетите си?
Това е форма да се избегне обществения контрол. В този смисъл двете основни характеристики, които Коалиция Избирам Севлиево предлага за следващия мандат са „граждански контрол“ и „обществен интерес“. Те трябва да бъдат в основата на всяко управление.
Как гражданите да контролират качествено онези, на които са дали власт?
Чрез своите представители в Общинския съвет е най-лесно и най-достъпно. Аз вярвам, че в интерес на всяко управление е по-често ръководството на една община да се среща с избирателите, да дава отчет за своята дейност и активност и да има по-непосредствен контакт с гражданите. Защото може да свери часовника си във всеки момент. Но и сега, на предстоящите избори, е добре да се преценява на кого ще дадем възможност да влезе в Общинския съвет. Защото на онези, които овластим, даваме право да продават общинските имоти, да гласуват разходването на европейски идържавни пари, да одобряват тегленето на заеми, които по-късно плащаме всички и т.н. Не бива да се подхожда по симпатия или емоционално към избора на една или друга листа за съветници.
Търсите ли реванш за загубата преди четири години?
Преди четири години аз не загубих. От чисто политическа гледна точка след изборите през 2011-та моята кариера се разви и бях избран за народен представител. В същото време през 2011 г. община Севлиево беше определена за най-проспериращата в България. Моят наследник д-р Ивановотказа да получи наградата, защото каза, че не е съгласен с нея. А през 2014 година Община Севлиево е на 416-то място по прозрачност вуправлението от 535 институции. Убеден съм, че нашата община заслужава по-грамотно управление.
С какво превъзхождате основния си опонент д-р Иванов?
Не се крия от хората, никога не съм стоял заключен в кметския кабинет и винаги съм бил готов да разговарям със съгражданите си, дори когатотова е било свързано с конфликти. Ежегодно съм давал отчет пред севлиевци за свършеното от кметския екип, уведомявал съм ги какви саплановете за работа, никога не съм крил проблемите пред общината и не съм допускал да бъда управляван от габровци, дистанционно. Така ще е изанапред.
А в какво той е по-добър от Вас?
Преди четири години г-н Иванов беше носител на нещо различно. Дали е отговорил на тези очаквания, ще кажат хората на 25 октомври.
Кога през отиващия си мандат сте се чувствал безсилен?
Когато ми се обаждаха уволнени и изгонени от Общината хора. Някои от тях – дългогодишни служители в Администрацията с доказан опит. Една част още са без работа. Техните разочарования, както и на онези, които останаха, но бяха принудени да работят, страхувайки се за оцеляването си,ме огорчават. Не това трябва да се случва след едно управление.
