План на наблюдателна кула
/
Регионален исторически музей Габрово
С какво е известно село Иглика днес? Повечето хора познават това населено място като последния дом на голямата Невена Коканова. Неповторимата българска актриса откри красотата на живота там и я направи популярна в значителна степен сред достатъчно голяма част от националния културен елит.
Историците познават селото още преди Невена Коканова да се засели там. Селището е древно, дори има крепост. Пътят към нея вече се руши, благодарение на стопанската дейност на съвременниците ни. В годината на Европейското културно наследство, Регионален исторически музей – Габрово избра да представи крепостта край село Иглика през месец юни.
Разположена е на 12 км. южно от Габрово, а археологът и главен уредник в музея Росен Йосифов я нарича укрепление. Освен с Невена Коканова, село Иглика е свързано и с името на първия археолог на РИМ – Габрово Кина Койчева. Това е последното място, където прави разкопки. През 1992 година, с група ученици, тя проучва укреплението, което се намира на около 700 метра от самото село и е разположено върху език на рид от платото Стражата.
Над 100 метра отвесни скали от север, много стръмни склонове от запад и изток – укреплението е добре защитено. Достъпно е само от юг, където минава античен път. Идва от големия център Никополис ад Иструм и води към Шипченския проход.
Общ план на крепостта при с. Иглика
„Проучена е фортификационната система. Укреплението е триъгълно, с площ от 20 декара. Проучена е над 100 метра от крепостната стена, чиято дебелина е от 1.80 до 2.20 метра. Техниката на строителство не се отличава с голямо съвършенство, на места фугите се разминават. Градежът се отличава с две лица и между тях сух блокаж. Спойката е калова, а не от хоросан. Проучена е едната наблюдателна кула – южната. Има още една кула, която е в северния край на западната стена. От тези наблюдателници се открива добър изглед, както към античния път, така и към по-широката околност – долината на река Янтра, където е разположено известно за времето си тържище”, разказва археологът Росен Йосифов.
От думите му става ясно, че вътре в укреплението почти не са намерени постройки, освен един навес. Крепостните стени са вкопани в самата скална основа.
„Имаме два периода – тракийски от ІV-ІІІ век Пр. Хр. От него са открити много части от характерна керамика. Вторият период е късно античния – ІV-V век. Открити са монети, фибули, костена апликация, прешлени за вретено и др.”
костена апликация, втора половина на IV в.
Траките са първите заселници. По-късно, при нашествията на готите през 323 г., крепостта е превърната в убежище на местното население.
„При тези нашествия населението от околните поселища се събира тук, а когато опасността отмине – отново се завръща по домовете си.”
Според Росен Йосифов крепостта е „обект в риск”. Каменна кариера, разположена наблизо, почти е прекъснала пътя към укреплението. С автомобил вече трудно се стига до там, въпреки че преди време този обект привлича интереса на множество посетители.
