Непубликувани етнографски материали за лековити растения от фонда на РИМ-Габрово
ПАВЕЛ ЙОВЧЕВ: БИЛКИТЕ СА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ЛЕКОВИТИ ТРЕВИ, КОИТО ОБИЛНО НИ ДАВА МАЙКАТА ПРИРОДА
Непубликувани етнографски материали за лековити растения
от фонда на РИМ - Габрово
/
Регионален исторически музей Габрово
ПАВЕЛ ЙОВЧЕВ: БИЛКИТЕ СА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ЛЕКОВИТИ ТРЕВИ, КОИТО ОБИЛНО НИ ДАВА МАЙКАТА ПРИРОДА
Културна ценност за месец юни на Регионален исторически музей (РИМ)-Габрово е ръкописен тефтер - тип справочник „Наши и чужди лековити растения“, второ издание, на Павел Йовчев. Той съдържа описание и полезни свойства на билките, за всички „онѣзи, които се интересуват от лѣкуването съ различни лѣковити билки“.
Използването на билките в България за профилактика и лечение на редица заболявания има своите дълбоки корени в българската народна медицина. В България почти до Освобождението тя е единственото средство за лечение на огромното мнозинство от народа.
Павел Костадинов Йовчев е роден на 22 декември 1875 г. в с.Брестовица (Пловдивско). Начално образование получава в родното си село, впоследствие завършва Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“. Специализира в Софийския университет и Хумболтовия университет в Берлин.
От 1907 г. е учител по естествознание в Габровската Априловска гимназия, до 1932 г., когато се пенсионира. Добър преподавател, с разнообразен подход в обучението на ученици. Създава няколко поколения стенографи (Петър Лунгов, проф. Здравко Гунчев, проф. Разум Андрейчин и др.). В знак на признателност Гражданското стенографско дружество в Габрово приема неговото име (1937 г.). Получава и награда „Кирил и Методий“ - III степен.
В училище обогатява кабинетите по естествена история, организира излети сред природата, показва на децата как изглеждат много растения в естествена среда. Всичко, за да подхрани любовта и увеличи знанията на учениците към заобикалящия ги свят. Признат е като един от най-добрите педагози-специалисти в гимназията. В две класни стаи създава кабинет по естествена история (ествественоисторически музей с образци на животни, минерали и растения), който бил свободен за посещение и от граждани. За тях специално изнасял и научнопопулярни беседи.
Павел Йовчев умира на 24 януари 1963 г. в Габрово. Той посвещава живота си освен на своите ученици като преподавател и на научноизследователската работа в областта на биологията и естествените науки като цяло.
Издава десетки статии в различни списания. През 1930 г. отпечатва в Пловдив „Наши и чужди лековити растения“ - първо издание. Вече почти 40 години в Научно-спомагателния фонд на от отдел „Етнография“ на РИМ-Габрово се съхранява ръкопис на второто издание. Той не е показван досега пред широка публика. В близо 200 страници е описано богатото разнообразие на билки, които притежава нашата природа.
За народната медицина е характерно, че емпиричните сведения за лековитите растения и за други лечебни средства, за хигиенните навици и въобще за различните практически дейности, целящи, от една страна, поддържане на добро здраве, от друга - предотвратяване и лечение на заболяванията, се предават от поколение на поколение устно. Само малка част от тези сведения са запазени в писмени източници под формата на малкото достигнали до нас ръкописни лекарственици и дамаскински ръкописи.
В представения тефтер са събрани почти всички български и много чуждестранни лековити растения, на които, както споменава авторът, „лечебното действие е изпитано и доказано от официалната медицина“.
Непубликувани етнографски материали за лековити растения от фонда на РИМ - Габрово
Йовчев се отнесъл много професионално към задачата си. Растенията са подредени от най-нисшите до най-висшите в систематиката. Посочени са с техните български, научни (латински) и турски имена. За последните дори авторът споменава специалист фармацевт, до когото се е допитал, за да няма грешки. Изписан е съставът и действащият принцип на всяка билка - за какви болести се употребява, дозировката и начина на нейната употреба.
На края на тефтера е изработено дори съдържание - азбучен списък на българските, турските и латински имена на растенията. Приложен е и указател на болестите - срещу всяка е посочен номер на съответната лековита билка, която помага за нея.
Освен това в тефтера са поместени и някои отровни билки, които изискват повече внимание, заедно със съвети на лекари за правилно боравене с тях.
Този ценен дългогодишен труд Йовчев съставя с помощта на известния лекар Стефан Гунчев и български публикации (Васил Нейчев - Лечебни билки. София; като справочна и много полезна книга за своя труд той посочва и Н. Стоянов и Б. Стефанов - Флората на България. София, 1925 г. и др.), но главно като помощни средства той борави с френски източници (Ferrand. Aide mѐmoire de pharmacie. Paris, 1873 и др.).
Непубликувани етнографски материали за лековити растения от фонда на РИМ - Габрово
РИМ-Габрово експонира тази културна ценност през месец юни, когато е и празникът на билките - Еньовден (24 юни). Според традицията в нощта срещу Еньовден силата на билките е най-голяма, затова хората ги берат преди да изгрее слънцето. Според автора: „Едно важно условие за събирането на билките е да се знае времето, през което те са най-богати на лечебни вещества“. И накрая заключава: „Този ценен дар, народа широко използва вярвайки, че за всяка болка Бог е дал билка.“
