Представяне на книгата на Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева
/
Регионален исторически музей Габрово
Книгата „Документи и студии за възрожденско Габрово” от Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева бе представена в Регионален исторически музей-Габрово. Изданието е реализирано от дъщерите й - Теодора и Меглена, които смятат, че по този начин завършват един цикъл.
Има хора, за които казваме, че са родени аристократи. Вероятно под това определение се разбира външното проявление на вътрешна духовна сила, толкова вплетена в същността на човек, че става негова характеристика.
Когато някой разказва за Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева, авторка на книгата „Документи и студии за възрожденско Габрово” най-често споделя, че е роден аристократ. Във време, когато духовното израстване е понятие, в което се влага съвсем различен смисъл от днес, тя търси духовното в света по начин, който и днес е актуален.
И важна част от нещата, които обществото свързва с нея са част от професионалната й съдба. Тя е един от най-плодотворните историци на Регионален исторически музей-Габрово.
Но преди да бъде професионален историк, Мария-Тоска Шкодрева е майка, за която дъщерите й са убедени, че и сега се усмихва от небето. Меглена Шкодрева споделя топли думи, а сестра й Теодора предпочита тя да ги изговори пред публиката по време на представяне на книгата от името на двете.
Представяне на книгата на Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева
„Ще кажа няколко думи от името на издателите на книгата Документи и студии за възрожденско Габрово и това ще бъде по-скоро едно лично откровение за нея като човек.
Днес е много щастлив ден за мен и сестра ми Теодора – представяме на габровска общественост един сборник студии с изчерпателна библиография и биография на нашата майка Мария-Тоска Стефанова Шкодрева. Тази година е 9-тата от нейното заминаване от този свят.
Още от първите реакции по повод излизането на книгата от печат почувствахме нейното присъствие в сърцата на много хора и това че не е забравена. Това е най-добрия атестат за един живот.
Какво бих казала за Мария-Тоска - беше една очарователна , магнетична личност, въодушевяваше хората около себе си. Всичко което правеше беше със сърце и любов. Спомням си вълнуващите й разкази за живота и делото на войводата на Габровската чета – Цанко Дюстабанов, за Освободителната руско-турска война, за битките на Шипка – в разказите си тя оживяваше миналото – даваше му нов живот и го осмисляше. За нея старините предмети и документи бяха като живи, те разказваха истории, вълнуваха въображението ни, предизвикваха чувства.
Същевременно тя беше един много прецизен и точен изследовател, с голям принос както за събирателската работа на музея, така и в историческата интерпретация на документите.Тя ни предаде този свой сърцат начин на работа – одухотворен и интелигентен подход към историята.
Мисля, че времето в което тя и баща ни живяха и работиха имаше едно външно ограничение откъм разнообразие и възможности, но това им даваше вътрешна задълбоченост и вглеждане в малките неща, които носят в себе си често скрити красота и величие.
Представяне на книгата на Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева
Нейния живот бе едно послание към нас, а и към всички с който бе общувала – да обичаме хората и живота като един безценен дар. Имаше и трудни и много тъжни моменти за нея, но тази светла обич към живота в нея, й даваше винаги сили да продължи.
Сигурна съм, че дори и от Небето ни се усмихва и казва на всички тук – „Кураж и на добър път във всички добри начинания!“
Красимира Чолакова, директор на РИМ-Габрово е един от хората, които разказват с искрен респект за Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева.
Красимира Чолакова по време на представянето на книгата на Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева
„Мария-Тоска Стефанова-Шкодрева е родена е на 7 юли 1932 г. в Букурещ. В България се завръща с майка си през есента на 1942 г. Завършва гимназия в град Шумен и се дипломира се в Софийски университет като историк със специалност археология и музейно дело. През август 1956 г. пристига в Габрово по разпределение и е назначена в Народния музей, където от 1965 г. поема отдел „Възраждане". Посвещава 52 години на музейното дело и изследователски труд върху историята на Габрово и региона.
Мария-Тоска Стефанова извършва огромна събирателска работа по попълване на фондовете на музея, по създаване на колекциите от възрожденско оръжие,- уникална колекция- единствени образци,2017-2018 г. старопечатни книги и ръкописи,-Боряна Христова и Божидар Райков и документи за търговията в отдел „Възраждане“.При нея се съхраняваше един масив от над 500 снимки на старо Габрово на къщи от началото на ХХ в. които вече 80-те години не съществуваха и с помощта на стари габровци и специалистите от отдел Технически бяха анотирани и запазени във фонда на музея и чакат своя изследовател. Събира за фонда на музея над 7 хиляди културни ценности. Отделя много творческа енергия и сили за формирането на отдел „Възраждане“ при ОИМ-Габрово, като работи не само за проучване историята на града, но и на целия Габровски регион. Тя извежда дейността на отдела на професионално равнище.
Осигурява превода на турски документи, постъпили в музея, с което ги прави пълноценни източници. Издирва и поддържа връзки с наследници на габровските опълченци, както и с наследниците на индустриалните фамилии на Габрово-Люба Калпазанова, Илия Кожухаров, Братя Георгиеви, М. Метев и др.- от които събира ценни документи и вещи.
Разработва ТЕП за раздела „Капитализъм“, на базата на който е преустроена музейната експозиция в Габрово. Автор е на ТЕП „Габровски Соколски манастир“ и така в музея попадат ножчето на В. Левски и Ятаганът на Ц. Дюзтабанов , работи по тематико-експозиционни планове за музеите в Дряновския манастир и Севлиево, както и за музейни сбирки в окръга. Реализира и над 30 временни изложби.
Още от 1957 г. започва да публикува в местния периодичен печат. В научните си изследвания засяга редица теми. Публикуваните от нея документи хвърлят нова светлина върху борбите за национално освобождение и стопанското развитие през Възраждането.Съществен е приносът и за изготвяне и уточняване списъкът на Габровските опълченци, както и списъкът на габровските въстаници от Априлското въстание. Разработва въпросите на читалищното дело в Габровско, за видни личности и ролята им в историята на града като Цанко Дюзтабанов, Неофит Рилски, Йосиф Соколски, зографът Иванчо хаджи Василев..
Стопанското развитие и търговските връзки на Габрово са център на научните й изследвания. Работи по тема за свободна аспирантура, но не получава разрешение от тогавашното ръководство на музея да продължи по нея. Публикува спомените на Димитър Видинлиев. Боравеща свободно с румънски език, пише за хана на габровци в Букурещ и неговите собственици, моменти от историята на фамилията Мустакови, кираджийство и кърджийство в Габровски регион.
Мария-Тоска е сред авторите на единствената „История на Габрово“, Публикува в „Исторически преглед“, Известия на Държавните архиви, „Музеи и паметници на културата“, тематични и възпоменателни сборници, в Годишника на музеите от Северна България, в чиято редакционна колегия участва до пенсионирането си.
Мария-Тоска изготвя сценариите за документалните филми „Априлското въстание“ и „Цанко Христов Дюстабанов - войвода на Габровската чета от 1876 г.“ Участва във възобновяването на традицията за поход по стъпките на четата на Цанко Дюстабанов, открива и предоставя на антрополозите черепа на войводата за възстановка.
Използва лични и професионални контакти с водещи наши историци като проф. Крумка Шарова,проф. Николай Генчев, проф. Стефан Дойнов, проф. Дойно Дойнов, доц. д-р Огняна Маждракова, проф, Вирджиния Паскалева проф. Филип Панайотов с хора от комитета за Изкуство и култура в София- Иван Кисьов, Сава Костова, Дора Долапчиева, Димитър Пиронков за издигане авторитета на музея и музейната колегия.Работеше активно със всички културни институти от града и с Етъра и с ДХС, с центъра за фотопропаганда, с архива и с библиотека „Априлов-Палаузов“ от там беше и приятелството и с Пенка Андреева, което продължи да края на живота и. Беше добър приятел с Иванка Бонева- директор на музея в Трявна, Младен Радков, Лазар Донков, Ана Станчева, Величка Илиева,Стефан Фъртунов, Таня Цанкова, Веселин Василев, Тотка Полякова и много други .Подкрепяше всеки новоназначен млад човек в музея. Поддържаше професионални контакти с много колеги от страната: Тодорка Драганова, Свобода Гюрова, Иван Райкински и др.
Тя членува в Съюза на учените и участва в ръководството на секция „История“, а също и в съюза на преводачите в България. Член е на Българското историческо дружество, общинския комитет „Васил Левски“ - Габрово и Комисията за краеведски проучвания и публикации към Общински народен съвет - Габрово.
Сериозната ерудиция, музейният и изследователски опит на Мария-Тоска Стефанова я прави един от най- добрите специалисти в страната отд. Възраждане,търсен рецензент за научни разработки на колеги.
За широката й изследователска и музейна дейност е наградена с медал за наука и творчество „Климент Охридски“. За активна лекторска дейност е отличена с награда от Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“.
Мария-Тоска излъчваше силен аристократизъм, имаше траен интерес към духовното развитие, към скритите творчески сили в човека.
Позволете ми да завърша с думите на В. Априлов, които Мария-Тоска обичаше да цитира: „Каквото можах, направих, повече можещи ще направят повече“.
