Летните резиденции на султаните провокират интереса на арх. Дамла Ачар към дървения строителен материал

Снимка: Музей Етър
Снимка: Музей Етър / Арх. Дамла Ачар
Дамла Ачар е архитект и работи за едни от най-големите културни ценности в турската столица Истамбул – националните дворци на султаните от ХІХ век, разположени край Босфора. Лекцията й пред участниците в образователната програма „В света на Старопланинската архитектура”, която се проведе в музей „Етър” от 9 до 11 август, предизвика очакван интерес. Арх. Дамла Ачар представи „Дървени конструктивни системи в Западна Анадола през ХІХ век”.
 
„Дървото, използвано при строителството на дворците не се забелязва, ако гледаш отвън, но всъщност присъства навсякъде в конструкциите. Подовете, вратите, прозорците, стените – всичко е направено от дърво”, разказва Дамла Ачар, която не скрива, че точно този материал за нея представлява голямо професионално предизвикателство.

Христо Тоцев – майсторът на суха каменна зидария (СНИМКИ)
 
Архитектурата на сградите от този период в Западен Анадол напомнят на строеното по същото време в българските земи. Г-жа Ачар забелязва известни разлики в детайлите, но отчита, че е необходимо човек да бъде много добър познавач, за да ги види.
 
Дори параваните, зад които в миналото султаните стоят по време на заседание на Дивана (правителството) са дървени. В по-ново време, в дворците, за чиято поддръжка се грижи Дамла Ачар, такива паравани вече не съществуват.
 
Тя защитава докторантура, свързана с дървените конструкции и от там се засилва интереса й към този строителен материал.
 
„Когато учех архитектура, получавахме обучение най-вече за камъка, тъй като това е материал, използван и в Античността. Каквото остава като постройки, от камък е. И така – камък, камък, камък и дървото никога не идва в обучението. То е труден материал. Жив е. Камъкът също не е лесен за работа, но дървото е по-голямо предизвикателство.
 
След земетресение с епицентър Истанбул през 1894 година султанът заявява желанието си да живее извън двореца, тъй като има сериозни поражения. Правят му, при това много бързо, дървена резиденция. В един период от моя живот бях отговорен архитект при реставрацията на тази постройка и осъзнах колко малко знам за дървото. Тогава взех решение да го опозная. Отидох в Норвегия, където работи Международен съвет за консервация на паметници на културата. Там има храмове още от ХІ век, които са от дърво. Бях на специализация и успях да науча много за този толкова важен за човечеството строителен материал.”

Професионалните качества на Стефан Стефанов допринасят за запазване на културното богатство
 
За да изнесе лекция в музей „Етър” арх. Дамла Ачар отделя от времето, посветено на възстановяване на залата за прием на посланици в двореца Долмабахче. Много красива и изпълнена с дърво. 

Снимка: Музей Етър
Практическо обучение от образователната програма В света на Старопланинската архитектура

„Моята лекция в „Етър”-а е интересна, но искам да разкажа и още един важен факт. През ХІХ век в Истанбул се променя архитектурата. Влиянието идва от Западна Европа, но по-късните изследователи приемат, че това е старата архитектура на столицата. Докато бях в Отоманския архив, четох много строителни документи, които не са написани, за да разкажат за конструкциите, а за бюджета. Султанът иска да знае къде отиват парите, но от тези документи може да се научи много за модернизирането на архитектурата в Истанбул през този период.”
 
Ситуацията е както в България. Влиянието го има, но се запазва и местната традиция. Така архитектурата става много специфична. Ако говорим за архитектурата на Истанбул, до ХІХ век тя е по-близо до селската. След това се променя. В столицата работи голяма административна прослойка, която вече не живее в двореца, а извън него. Строят се много жилищни сгради и така се променя архитектурата на целия град. 

Снимка: Музей Етър
Арх. Дамла Ачар

Арх. Дамла Ачар и семейството й живеят в България до нейните юношески години. Учи в езиковата гимназия с Русе. В края на80-те години на ХХ век, под влияние на моментната политическа обстановка, фамилията заминава за Турция. По-късно родителите й се завръщат в Разградско, откъдето са родом. Архитект Ачар живее в Истанбул, но всяко лято посещава България. С нея са двете й дъщери и съпругът й.