На 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. На този ден през 1971 година в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони (Рамсарска конвенция). От 1997 г. денят се чества официално в световен мащаб. Членове на конвенцията са 154 страни в света, като всяка от тях предлага влажни зони в рамките на своята територия, които да бъдат включени в Списък на влажните зони с международно значение.
В списъка на конвенцията са 1636 Рамсарски места, с площ 145 млн. хектара. Чистите и продуктивни езера, реки, блата са източник на пълноценна и здрава храна, включително и за хората. България е осмата страна, присъединила се към конвенцията на 24.01.1976 г., първоначално с четири влажни зони - резерватите Сребърна, Атанасовското езеро, блатото Аркутино и езерото Дуранкулак.
В края на 2002 г. Рамсарските обекти у нас са удвоени, прибавени са Шабла, остров Ибиша, Пода, Поморийски влажни зони, езерото Вая и Комплекс Беленски острови. Сега страната ни има 10 влажни зони с международно значение с обща площ 20306 хектарa.
Рамсарските места са приоритетни за опазване и с инструментите на общоевропейската екологична мрежа Натура 2000. Съгласно Закона за защитените територии отговорността за опазването на обявените Рамсарски места се поема от Министерството на околната среда и водите.
Влажните зони са сред най-продуктивните екосистеми на Земята. Те изпълняват основни екологични функции, като регулатори на водните режими и като местообитания на растителни и животински видове. Влажните зони са ресурс с голяма икономическа и научна стойност. Една трета от населението на планетата се изхранва благодарение на тях, затова и основната мисия на конвенцията е опазване и разумно използване на влажните зони, чрез национални действия и международно сътрудничество. Опазването им е свързано на първо място с разумно използване - устойчиво и в съответствие с естествените характеристики на екосистемата.
