В поредния епизод на рубриката по Дарик „Нещо за четене” Дияна Боева представя „Краят на един семеен роман” от Петер Надаш.
Петер Надаш е унгарски прозаик и драматург, една от най-значимите фигури в съвременната централноевропейска литература. Роден е през 1942 г. в Будапеща. Детството му преминава под сянката на загубата на неговите родители. Майката на Надаш умира твърде рано от рак, а бащата, високопоставен партиен функционер, е обвинен в предателство и се самоубива през 1958 г. Дядото на Надаш – евреинът Мориц Грюнфелд, е участник в Първата световна война, преживял ада на концентрационния свят по времето на Втората световна война. На 16 години Надаш остава кръгъл сирак, юношеството си прекарва в сиропиталище. Първоначално се занимава с фотожурналистика, по-късно започва да пише. Сравняват Надаш с Кафка. В творбите си той се взира в своето собствено аз, в загубите и обратите на паметта. По-известни негови произведения са: Книга на спомените (1986), Своя смърт (2004), Паралелни жизнеописания (2005) и др. Познат е на българския читател от сборника с есета Направи ми жертвеник от пръст (СОНМ, 2006).
„Kраят на един семеен роман” е книга, писана между 1969-1972. Петер Надаш ни пренася в сталинистка Унгария във времето на Матиаш Ракоши, време, което завършва с Унгарското въстание от 1956 г. Събитията се представят през погледа на едно дете – Петер Симон, чийто баща е офицер от Държавна сигурност, по късно е обявен за предател, а момчето е изпратено в интернат.
„Книгата е дълбоко емоционална и чувствителна до поетичност” – споделя пред Дарик Дияна Боева. Още от нея за „Краят на един семеен роман” – чуйте в звуковия файл:
