Си фиеста но трабахо
93535
Си фиеста но трабахо
Si fiesta, no trabajo! Приписват тази фраза на Фидел Кастро, неотразимия дългогодишен диктатор на Куба. Данни за това никъде не открих, но да речем, че го е казал, няма да спорим с покойници, макар че идеята на светлия социализъм, който и той изповядваше, беше, че трудът е най-висшето благо за човека. Нали помните: „Дела, дела и пак дела!“. Което, ако се задълбочим в смисъла на този лозунг, означава „думи, думи и пак думи“. Само приказки, а дела няма. Нейсе, запушете я!
Сетих се за ведрото мото на испански по време на последната айляшка тридневка, която снощи в 00.00 часа приключихме. А тя беше след предишната айляшка тридневка, която свърши само преди седмица, нали помните? И понеже вече доста години не сме в „зрелия социализъм“, а в неговата противоположност – „конкурентния капитализъм“, ми дойде на ума, че в началото на мирния и безкръвен преход ни набиваха в главите как каквото сме почивали през соца, почивали сме, сега трябва да работим. С главно „Р“. Защото се оказа, че и при капитализма трудът бил в основата на развитието на човечеството, така сме щели да си оправим и държавичката, и самите себе си, и ей тогава вече ще настане едно всеобщо добруване. И просперитет.
ОК, ама как да стане, с тези мощни поредици от почивни дни? Примерите са бол, далеч не само от тази година, охоо, тя още не е преполовила. Що са почивки, все са пред нас! Да живее икономиката на страната като една човешка длан, да живее икономическия растеж, дето и Европа ни го признава, че бил 1 и не знам колко процента, за разлика от другите стари и гнили капитализми от Средна и Западна Европа! Да си вземат примера как се бачка и да си го заврат дълбоко някъде, където не ги огрява слънце, ние си знаем нашата – по почина на онази паметна фраза, дето уж я изрекъл Ел Команданте.
Тя ни е паснала в постмодерния генезис като дялан камък, защото ние, макар франкофони и напоследък все повече американофони, си имаме отколешни мъдрости, съвсем адекватни неи: „Работата не е заек, че да избяга!“, „Работа ли е, не ми я хвали!“, „Ако рязко ти се приработи, седни, почини си, щи мине!“ И черешката – преработен вариант на крилата мисъл, приписвана на друг роден соц авторитет: „Не оставяй днешната работа за утре! Ако можеш да я свършиш вдругиден.“
Вярно, през последните години хората от услугите и другите лайт-бизнеси се светнаха, че лежането пари не носи и взеха да тачат само Коледа, Нова година, Великден и още един-два момента, но я през отпусните тридневки и четиридневки идете да свършите нещо, което зависи от държавни институции, имащи тежката дума! Затворено. Точка. Елате вдругиден. Като дойде Рождество, германците по пет дни не работят, ние да не сме по-прости от тях, все сме в Европейския съюз и ний!
Никога няма да забравя тюхкането на приятел със сериозен бизнес, който в такива паметни моменти винаги приплаква, че му връзват ръцете и губи пари. Веднъж обяснявал на контрагента си от Филипините (тия пък какво знаят, азиатци примитивни!), че да, у нас четири последователни дни банките не работят. „Криза ли имате в момента, какво“, сепнато попитал човекът от другата страна на земното кълбо. Нашият обяснявал, обяснявал, накрая се примирил – „Ами, при нас е така“.
Si fiesta! No trabajo! Към светли бъднини! И накрая топ репортерите от водещите телевизии правят задъхани включвания: „Приключва дългата поредица от почивни дни, стотици хиляди автомобили се завръщат в София! Къде са задръстванията и кой е виновен?“
Сетих се за ведрото мото на испански по време на последната айляшка тридневка, която снощи в 00.00 часа приключихме. А тя беше след предишната айляшка тридневка, която свърши само преди седмица, нали помните? И понеже вече доста години не сме в „зрелия социализъм“, а в неговата противоположност – „конкурентния капитализъм“, ми дойде на ума, че в началото на мирния и безкръвен преход ни набиваха в главите как каквото сме почивали през соца, почивали сме, сега трябва да работим. С главно „Р“. Защото се оказа, че и при капитализма трудът бил в основата на развитието на човечеството, така сме щели да си оправим и държавичката, и самите себе си, и ей тогава вече ще настане едно всеобщо добруване. И просперитет.
ОК, ама как да стане, с тези мощни поредици от почивни дни? Примерите са бол, далеч не само от тази година, охоо, тя още не е преполовила. Що са почивки, все са пред нас! Да живее икономиката на страната като една човешка длан, да живее икономическия растеж, дето и Европа ни го признава, че бил 1 и не знам колко процента, за разлика от другите стари и гнили капитализми от Средна и Западна Европа! Да си вземат примера как се бачка и да си го заврат дълбоко някъде, където не ги огрява слънце, ние си знаем нашата – по почина на онази паметна фраза, дето уж я изрекъл Ел Команданте.
Тя ни е паснала в постмодерния генезис като дялан камък, защото ние, макар франкофони и напоследък все повече американофони, си имаме отколешни мъдрости, съвсем адекватни неи: „Работата не е заек, че да избяга!“, „Работа ли е, не ми я хвали!“, „Ако рязко ти се приработи, седни, почини си, щи мине!“ И черешката – преработен вариант на крилата мисъл, приписвана на друг роден соц авторитет: „Не оставяй днешната работа за утре! Ако можеш да я свършиш вдругиден.“
Вярно, през последните години хората от услугите и другите лайт-бизнеси се светнаха, че лежането пари не носи и взеха да тачат само Коледа, Нова година, Великден и още един-два момента, но я през отпусните тридневки и четиридневки идете да свършите нещо, което зависи от държавни институции, имащи тежката дума! Затворено. Точка. Елате вдругиден. Като дойде Рождество, германците по пет дни не работят, ние да не сме по-прости от тях, все сме в Европейския съюз и ний!
Никога няма да забравя тюхкането на приятел със сериозен бизнес, който в такива паметни моменти винаги приплаква, че му връзват ръцете и губи пари. Веднъж обяснявал на контрагента си от Филипините (тия пък какво знаят, азиатци примитивни!), че да, у нас четири последователни дни банките не работят. „Криза ли имате в момента, какво“, сепнато попитал човекът от другата страна на земното кълбо. Нашият обяснявал, обяснявал, накрая се примирил – „Ами, при нас е така“.
Si fiesta! No trabajo! Към светли бъднини! И накрая топ репортерите от водещите телевизии правят задъхани включвания: „Приключва дългата поредица от почивни дни, стотици хиляди автомобили се завръщат в София! Къде са задръстванията и кой е виновен?“
