Довечера на сцената на бившия Културен дом на нефтохимика е бургаската премиера на хитовата пиеса на Стефан Цанев „Тайната вечеря на дякона Левски”. Режисьор и сценограф е Асен Шопов.
В ролите Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов и , Иван Налбантов.
За своята творба авторът разказва: „Пишейки преди 30 години трагедията „Тайната вечеря на Дякона Левски“, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички?
Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли? Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.
Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“.
Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно, са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили („да се вдигне пушилка“, „да се отвори рана“), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България...
А какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел. А Левски се интересувал преди всичко от това: И не случайно в някой от последните дни на декември 1872 (в последните дни на своя живот), на една от последните странички в прословутото си джобно тефтерче Левски е написал една самотна дума: Народе????
С четири въпросителни. Почуда ли е това?Изненада ли?Недоумение?Или ужас? Или е питал нещо народа? Какво го е питал?Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки. Кой ще отговори?”
В ролите Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов и , Иван Налбантов.
За своята творба авторът разказва: „Пишейки преди 30 години трагедията „Тайната вечеря на Дякона Левски“, покой не ми даваше един въпрос, не ми дава покой и днес: защо този човек, когото сега всички смятаме за велик и за светец, в когото сега всички се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен (да не кажа предаден) почти от всички?
Защо повечето негови сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли? Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно.
Никой друг, освен Левски, не се опитвал да надникне отвъд свободата. Как ще се освободим - с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? - това бил спорът. Тук, впрочем, било първото разминаване - за разлика от всички други, Левски е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“.
Всички други - и Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно, са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили („да се вдигне пушилка“, „да се отвори рана“), за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България...
А какво ще бъде след като се освободим, каква ще бъде свободната наша България - за това никой не мислел, или поне не говорел. А Левски се интересувал преди всичко от това: И не случайно в някой от последните дни на декември 1872 (в последните дни на своя живот), на една от последните странички в прословутото си джобно тефтерче Левски е написал една самотна дума: Народе????
С четири въпросителни. Почуда ли е това?Изненада ли?Недоумение?Или ужас? Или е питал нещо народа? Какво го е питал?Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки. Кой ще отговори?”
