Принудителното спиране на застрашената и извадена от състояние да функционира нормално украинската Запорожка атомна електроцентрала - най-голямата в Европа - значително намалява риска от радиационна катастрофа, която от седмици притеснява света.
Последният от шестте ядрени реактора на окупираната от Русия Запорожка АЕЦ беше спрян вчера, след като военните действия на Русия в Украйна многократно прекъсваха надеждните външни доставки на електроенергия. Това захранване е необходимо, за да се предотврати прегряването на реакторите до степен на разтопяване, което може да разруши околните бетонни и стоманени защитни инсталации и да доведе до изхвърляне на радиация и разпространяването й в Украйна, Русия и други близки страни.
След като на 5 септември причинен от обстрел пожар изключи централата от всички външни линии за доставка на електричество, шестият реактор трябваше да продължи да работи с намалена мощност, за да захранва охлаждането на реактора и друго важно оборудване за безопасност. Този "режим на изолация" е ненадежден и не е замислен като нещо повече от временна мярка, твърдят украински служители. Вчера връзката на централата с украинската електропреносна мрежа беше възстановена, така че мощността на шестия реактор не беше необходима за системите за безопасност.
Ето и преглед на рисковете, въздействието и какво може да се направи, ако външното захранване отново бъде преустановено.
ЗАЩО БЕШЕ СПРЯН ШЕСТИ РЕАКТОР?
Украинските оператори на Запорожката АЕЦ очевидно са решили, че е твърде рисковано да се експлоатира който и да е от шестте реактора, тъй като боевете са застрашили външните източници на захранване за охлаждането и други системи за безопасност. Но когато цялото външно захранване е спряло, те не са могли да изключат всички реактори. Нуждаели са се от захранване от поне един реактор, за да работят системите за безопасност. Когато външното електрозахранване беше възстановено с помощта на резервна преносна линия, те извършиха "студено спиране" на шести реактор - вкараха контролни пръти в активната зона на реактора, за да спрат реакцията на ядрено делене и произвеждането на топлина и налягане.
КАК СПИРАНЕТО НАМАЛЯВА РИСКОВЕТЕ?
При спиране на всички ядрени реакции температурата и налягането в реакторите постепенно спадат, което намалява необходимата интензивност на водното охлаждане на радиоактивното гориво. Това е най-безопасният режим на работа на атомна електроцентрала.
"Студеното спиране намалява изключително много риска от разтопяване", каза вчера в интервю Стивън Арндт, президент на Американското ядрено дружество и учен от Националната лаборатория в Оук Ридж.
Все пак генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси заяви вчера, че остава "силно обезпокоен от ситуацията в централата, която остава в опасност, докато обстрелът продължава".
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО ВЪНШНОТО ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ ОТНОВО СПРЕ?
При спиране на всички реактори, ако бойни действия или други проблеми доведат до нова загуба на външно захранване, операторите на централата ще имат повече време да организират резервен източник на енергия за работа на охладителните системи и натоварването на охлаждащите системи ще намалее, каза Арндт. Това е така, защото топлината идва от разпадащото се гориво, а не от активна реакция на делене.
„С всеки изминал час възможността за разтопяване на горивото става все по-малка“, каза той.
Системи за охлаждане са необходими и за отработеното ядрено гориво, т.е. горивото, което вече е било използвано в реакторите, но трябва да се съхранява под вода, докато не изстине достатъчно, за да бъде преместено извън сградите за защита на реакторите в сухо хранилище.
Ако външното електрозахранване на централата в Запорожие отново спре, инженерите могат да използват 20 аварийни резервни дизелови генератора, както са правили поне веднъж от началото на войната. МААЕ заяви, че за поддържане на безопасността е необходимо захранване само от по един дизелов генератор на реактор. Въпреки че украинските власти са преценили, че разполагат с достатъчно дизелово гориво в складовете, за да работят системите за безопасност поне 10 дни, Петро Котин, ръководител на оператора на централата Енергоатом заяви миналата седмица: ,,Дизеловите генератори всъщност са последната защита на централата, преди да настъпи радиационен инцидент".
Коментирайки след възстановяването вчера на външното електрозахранване, Арндт даде по-оптимистична оценка: „Предпазливи оптимисти сме, че централата е в относително стабилен режим благодарение на охлаждането от външното електрозахранване и резервните дизелови генератори.“
ПРИЧИНЯВА ЛИ ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЗАПОРОЖКАТА АЕЦ ПРЕКЪСВАНИЯ НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО?
Въпреки че прекъсванията на електрозахранването многократно са измъчвали Украйна по време на войната, те изглежда са в голяма степен резултат от обстрел на други електроцентрали и инфраструктура, а не от загуба на производство от централата в Запорожие. Говорителят на администрацията на Запорожка област Володимир Марчук заяви, че селата около Енергодар, където се намира централата, са без електричество поради спирането на централата, но алтернативни електроцентрали, като например хидроенергийната централа в Днепър, подават енергия към електрическата мрежа.
Последният от шестте ядрени реактора на окупираната от Русия Запорожка АЕЦ беше спрян вчера, след като военните действия на Русия в Украйна многократно прекъсваха надеждните външни доставки на електроенергия. Това захранване е необходимо, за да се предотврати прегряването на реакторите до степен на разтопяване, което може да разруши околните бетонни и стоманени защитни инсталации и да доведе до изхвърляне на радиация и разпространяването й в Украйна, Русия и други близки страни.
След като на 5 септември причинен от обстрел пожар изключи централата от всички външни линии за доставка на електричество, шестият реактор трябваше да продължи да работи с намалена мощност, за да захранва охлаждането на реактора и друго важно оборудване за безопасност. Този "режим на изолация" е ненадежден и не е замислен като нещо повече от временна мярка, твърдят украински служители. Вчера връзката на централата с украинската електропреносна мрежа беше възстановена, така че мощността на шестия реактор не беше необходима за системите за безопасност.
Ето и преглед на рисковете, въздействието и какво може да се направи, ако външното захранване отново бъде преустановено.
ЗАЩО БЕШЕ СПРЯН ШЕСТИ РЕАКТОР?
Украинските оператори на Запорожката АЕЦ очевидно са решили, че е твърде рисковано да се експлоатира който и да е от шестте реактора, тъй като боевете са застрашили външните източници на захранване за охлаждането и други системи за безопасност. Но когато цялото външно захранване е спряло, те не са могли да изключат всички реактори. Нуждаели са се от захранване от поне един реактор, за да работят системите за безопасност. Когато външното електрозахранване беше възстановено с помощта на резервна преносна линия, те извършиха "студено спиране" на шести реактор - вкараха контролни пръти в активната зона на реактора, за да спрат реакцията на ядрено делене и произвеждането на топлина и налягане.
КАК СПИРАНЕТО НАМАЛЯВА РИСКОВЕТЕ?
При спиране на всички ядрени реакции температурата и налягането в реакторите постепенно спадат, което намалява необходимата интензивност на водното охлаждане на радиоактивното гориво. Това е най-безопасният режим на работа на атомна електроцентрала.
"Студеното спиране намалява изключително много риска от разтопяване", каза вчера в интервю Стивън Арндт, президент на Американското ядрено дружество и учен от Националната лаборатория в Оук Ридж.
Все пак генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси заяви вчера, че остава "силно обезпокоен от ситуацията в централата, която остава в опасност, докато обстрелът продължава".
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АКО ВЪНШНОТО ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ ОТНОВО СПРЕ?
При спиране на всички реактори, ако бойни действия или други проблеми доведат до нова загуба на външно захранване, операторите на централата ще имат повече време да организират резервен източник на енергия за работа на охладителните системи и натоварването на охлаждащите системи ще намалее, каза Арндт. Това е така, защото топлината идва от разпадащото се гориво, а не от активна реакция на делене.
„С всеки изминал час възможността за разтопяване на горивото става все по-малка“, каза той.
Системи за охлаждане са необходими и за отработеното ядрено гориво, т.е. горивото, което вече е било използвано в реакторите, но трябва да се съхранява под вода, докато не изстине достатъчно, за да бъде преместено извън сградите за защита на реакторите в сухо хранилище.
Ако външното електрозахранване на централата в Запорожие отново спре, инженерите могат да използват 20 аварийни резервни дизелови генератора, както са правили поне веднъж от началото на войната. МААЕ заяви, че за поддържане на безопасността е необходимо захранване само от по един дизелов генератор на реактор. Въпреки че украинските власти са преценили, че разполагат с достатъчно дизелово гориво в складовете, за да работят системите за безопасност поне 10 дни, Петро Котин, ръководител на оператора на централата Енергоатом заяви миналата седмица: ,,Дизеловите генератори всъщност са последната защита на централата, преди да настъпи радиационен инцидент".
Коментирайки след възстановяването вчера на външното електрозахранване, Арндт даде по-оптимистична оценка: „Предпазливи оптимисти сме, че централата е в относително стабилен режим благодарение на охлаждането от външното електрозахранване и резервните дизелови генератори.“
ПРИЧИНЯВА ЛИ ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА ЗАПОРОЖКАТА АЕЦ ПРЕКЪСВАНИЯ НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО?
Въпреки че прекъсванията на електрозахранването многократно са измъчвали Украйна по време на войната, те изглежда са в голяма степен резултат от обстрел на други електроцентрали и инфраструктура, а не от загуба на производство от централата в Запорожие. Говорителят на администрацията на Запорожка област Володимир Марчук заяви, че селата около Енергодар, където се намира централата, са без електричество поради спирането на централата, но алтернативни електроцентрали, като например хидроенергийната централа в Днепър, подават енергия към електрическата мрежа.
