Известна с вкусните си плодове, особено наровете, които местните наричат “анар”, афганистанската провинция Аргхандаб разчита на земеделския си износ за страни като Пакистан и Индия.
Продължителната суша, конфликтите, затворените граници и забавените доставки обаче правят оцеляването на фермерите все по-трудно, разказва VOA/Voice of America.
Абдул Сатар, чието семейство се занимава със земеделие от поколения, казва, че годините на война са нанесли тежки щети.
„Това беше фронтовата линия на конфликта между предишното правителство и талибаните. Не можехме да идваме тук и да се грижим за градините си. С идването на талибаните проблемите ни се увеличиха, защото вече не можем да изнасяме продукцията си – границите със съседните страни вече са предимно затворени“, обяснява Сатар.
Вече трета поредна година той не успява да покрие разходите си, което го е принудило да вземе трудни решения.
„Тази градина беше 7 400 акра, сега са останали само 2 470 акра. Бях принуден да продам земята и дърветата, за да оцелея. Отглеждаме нарове, сливи и грозде, които преди изнасяхме за Индия и Пакистан. Сега сме принудени да продаваме в (провинция) Логар, където цените са много ниски“, казва Сатар.
Дори когато намерят купувачи, фермерите са принудени да продават продукцията си на цени, значително по-ниски от пазарните.
„Преди продавах 1 кг нар за 150 афгани – около 1,62 долара. Сега за 7 кг получавам само 100 афгани – около 1,08 долара. Те унищожават нашето наследство. Вършим всичко с ръцете си, не използваме машини. Надяваме се, че един ден нещата ще се оправят“, обяснява Сатар.
Според ООН афганистанските фермери са изправени пред катастрофални условия, като много от тях са загубили почти цялата си реколта тази година.
