Европейските депутати днес гласуваха в подкрепа на увеличаването на митата върху вноса в Европейския съюз на торове и на някои селскостопански стоки от Русия и Беларус. Това стана в рамките на пленарната сесия на Европейския парламент в Брюксел, се посочва на сайта на ЕП.
Европарламентът одобри предложението на Европейската комисия за увеличаване с 50 на сто на митата върху вноса на селскостопански продукти от Русия и Беларус, които все още не са обложени с допълнителни тарифни ставки. Сред продуктите, които ще бъдат засегнати от новите мита, са захарта, оцета, брашното и фуражите.
Предвижда се и въвеждането на тарифни ставки в размер на 6,5 на сто върху вноса на торове от Русия и Беларус. Към тях ще бъдат прилагани и мита в размер на между 40 и 45 евро на тон върху тези продукти, като те ще бъдат в сила през периода 2025-2026 г. Предвидено е те да нараснат до 2028 г. до 430 евро на тон.
Смята се, че приходите от продажба на торове от Русия и Беларус се използват за финансиране на руската военна инвазия в Украйна.
"Европейците ще продължат, както винаги, да се прострелват в крака“. Така коментира новината прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
По данни на The Observatory for Economic Complexity през 2023 г. България е внесла от Русия торове на стойност 57,7 млн. долара.
Предложените мерки ще намалят значително вноса в Евросъюза на тези продукти, независимо дали те се изнасят директно от Русия и Беларус или се експортират чрез трети страни.
Също така се очаква да бъде стимулирано производството на торове в ЕС, което в момента е засегнато от вноса им на дъмпингови цени.
С днешния проект на регламент, одобрен от ЕП, се възлага на Еврокомисията да следи за евентуално повишаване на цените на продуктите, засегнати от новите мита, както и да предприеме действия за смекчаване на евентуалното негативно въздействие от въвеждането им.
Предстои Съветът на Европейския съюз официално да приеме новия регламент, след което той да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС, преди да влезе в сила.
Вносът в страните от ЕС на карбамид и на азотни торове от Русия е нараснал значително през 2024 г. Ако тази ситуация не бъде поставена под контрол, може да се стигне до негативни последици за продоволствената сигурност на ЕС, при което Европейският съюз да стане уязвим към евентуални принудителни мерки от страна на Русия, се посочва на сайта на ЕП.
ЕС и Великобритания одобриха нови санкции срещу Русия
Вчера Съветът на ЕС съобщи, че е одобрил нови санкции срещу Русия, които прекъсват достъпа на Москва до ключови военни технологии и ограничават приходите й от износа на енергия, засягат петролни танкери и голям руски производител на петрол.
В съобщение на ЕК се посочва, че новите санкционни списъци включват 18 дружества, установени в Русия, шест - в Турция, три - във Виетнам, две - в Обединените арабски емирства (ОАЕ), и по едно - в Сърбия и Узбекистан.
Броят на корабите от т. нар. сенчест флот, със забрана за достъп до европейски пристанища, се допълва с още 189 плавателни съда, до общо 342. Причината за тази мярка, е че те се използват за транспортирането на руски петрол, се отбелязва в съобщение на Съвета на ЕС.
Въвеждат се и индивидуални санкции (запор на имущество и забрана за предоставяне на средства), насочени към онези, които позволяват дейността на този флот. Мерките обхващат корабни компании, отговорни за преноса на суров петрол и нефтопродукти по море, включително фирми от ОАЕ, Турция и Хонконг. Списъкът включва и един застраховател на руската петролна транспортна индустрия, се допълва в съобщението.
