Фондация „Сингъл Степ“ и фондация „Ресурсен център Билитис“ представиха доклада „Нагласи към ЛГБТИ учениците в българските училища“, който е изготвен въз основа на национално проучване, проведено за учебната 2017/2018.
В това първо за България национално количествено проучване (по метода на отзовалите се) се включиха 880 участника на възраст от 14 до 19 години от всички 28 области в страната. Основната цел на проучването бе да научи повече за преживяванията на ЛГБТИ учениците в училище – сблъскват ли се с тормоз, сигнализират ли, получават ли подкрепа при насилие и други.
Докладът с основните данни и препоръки бе представен на 6 март от Николета Габровска, директор на фондация „Сингъл Степ“ и Лилия Драгоева, директор на фондация „Билитис“. Юрий Вълковски, директор на Reach for Change България и Траян Траянов, директор на „Заедно в час“ се включиха в събитието като говорители, с коментари върху тревожните тенденции, които докладът представя. Джоузеф Косчив – директор на GLSEN Research Institute, представи сравнителен анализ на данните от същото проучване, проведено в десет източноевропейски държави.
„Нормализирането на хомофобския, расисткия и изобщо всякакъв тип език, насаждащ омраза, е най-проблематичният извод в този доклад“, смята Николета Габровска, изпълнителен директор на фондация „Сингъл Степ“. „Ние разглеждаме данните като показателни за училищната среда изобщо и за отношението, с което се сблъскват различни стигматизирани групи. Вярваме, че училището може да бъде общност, а не място, в което тормозът в различните му форми е норма. Въпрос е на образованост и информиране както на персонала, така и на учениците.“
Сред основните съобщения на доклада бяха фактът, че езикът на омразата не се приема като проблем в училище – както от училищния персонал, така и от учениците, той масово се толерира, което от своя страна води до тормоз и насилие. Мнозинството от респондентите не сигнализират за случаи на тормоз, а когато го правят, не получават ефективна подкрепа. Организаторите подчертаха, че данните са симптоматични за много от т.нар. маргинализирани групи ученици, които са тормозено по много различни признаци (наднормено тегло, етнически произход и т.н.) и че подобна враждебна училищна среда е вредна за цялата училищна общност.
Обобщени данни:
Огромно мнозинство (82,9%) от ЛГБТИ учениците съобщават, че са чули други ученици да отправят хомофобски обиди често или много често в училище. Повече от половината (57,4%) от учениците съобщават, че са чули хомофобски подмятания поне веднъж от своите учители или от други служители в училище. Учениците, които съобщават, че са чували хомофобски коментари в училище, бяха питани колко често учители или друг училищен персонал са присъствали и ако това е било така – колко често са се намесвали. 46,6% съобщават, че персоналът никога не се е намесвал.
Учениците в проучването бяха попитани колко често през изминалата учебна година са били вербално тормозени (напр. обиждани или заплашвани) в училище заради сексуалната им ориентация, половата им идентичност или изразяването на пола. По-голямата част от тях (70,6%) съобщават, че са били вербално тормозени в даден момент от миналата година въз основа на която и да е от тези три характеристики.
По отношение на физическия тормоз, една трета (34,2%) от ЛГБТИ учениците в нашето проучване са били тормозени физически (напр. бутани или блъскани) в училище в даден момент през изминалата учебна година. 19,1% от учениците са били нападнати в училище заради сексуалната си ориентация, половата си идентичност или изразяването на пола.
Учениците, които през изминалата учебна година са били подложени на тормоз или нападение, са били попитани колко често са съобщавали за инцидентите на училищния персонал. Повече от половината от тях (54%) никога не са съобщавали за инциденти на персонала. Повече от половината от учениците, които са подложени на тормоз и посегателство в училище, никога не са споделяли тези случаи с член на семейството си (55%). Целият доклад може да бъде прочетен тук.
Събитието е част от тригодишния проект „Овластяване на млади ЛГБТИ хора чрез достъп до услуги, мотивация и фокусирана промяна на политики“, който се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Овластяване на млади ЛГБТИ хора чрез достъп до услуги, мотивация и фокусирана промяна на политики“ е подкрепа и овластяване на млади ЛГБТИ хора и работещите с тях професионалисти.
В това първо за България национално количествено проучване (по метода на отзовалите се) се включиха 880 участника на възраст от 14 до 19 години от всички 28 области в страната. Основната цел на проучването бе да научи повече за преживяванията на ЛГБТИ учениците в училище – сблъскват ли се с тормоз, сигнализират ли, получават ли подкрепа при насилие и други.
Докладът с основните данни и препоръки бе представен на 6 март от Николета Габровска, директор на фондация „Сингъл Степ“ и Лилия Драгоева, директор на фондация „Билитис“. Юрий Вълковски, директор на Reach for Change България и Траян Траянов, директор на „Заедно в час“ се включиха в събитието като говорители, с коментари върху тревожните тенденции, които докладът представя. Джоузеф Косчив – директор на GLSEN Research Institute, представи сравнителен анализ на данните от същото проучване, проведено в десет източноевропейски държави.
„Нормализирането на хомофобския, расисткия и изобщо всякакъв тип език, насаждащ омраза, е най-проблематичният извод в този доклад“, смята Николета Габровска, изпълнителен директор на фондация „Сингъл Степ“. „Ние разглеждаме данните като показателни за училищната среда изобщо и за отношението, с което се сблъскват различни стигматизирани групи. Вярваме, че училището може да бъде общност, а не място, в което тормозът в различните му форми е норма. Въпрос е на образованост и информиране както на персонала, така и на учениците.“
Сред основните съобщения на доклада бяха фактът, че езикът на омразата не се приема като проблем в училище – както от училищния персонал, така и от учениците, той масово се толерира, което от своя страна води до тормоз и насилие. Мнозинството от респондентите не сигнализират за случаи на тормоз, а когато го правят, не получават ефективна подкрепа. Организаторите подчертаха, че данните са симптоматични за много от т.нар. маргинализирани групи ученици, които са тормозено по много различни признаци (наднормено тегло, етнически произход и т.н.) и че подобна враждебна училищна среда е вредна за цялата училищна общност.
Обобщени данни:
Огромно мнозинство (82,9%) от ЛГБТИ учениците съобщават, че са чули други ученици да отправят хомофобски обиди често или много често в училище. Повече от половината (57,4%) от учениците съобщават, че са чули хомофобски подмятания поне веднъж от своите учители или от други служители в училище. Учениците, които съобщават, че са чували хомофобски коментари в училище, бяха питани колко често учители или друг училищен персонал са присъствали и ако това е било така – колко често са се намесвали. 46,6% съобщават, че персоналът никога не се е намесвал.
Учениците в проучването бяха попитани колко често през изминалата учебна година са били вербално тормозени (напр. обиждани или заплашвани) в училище заради сексуалната им ориентация, половата им идентичност или изразяването на пола. По-голямата част от тях (70,6%) съобщават, че са били вербално тормозени в даден момент от миналата година въз основа на която и да е от тези три характеристики.
По отношение на физическия тормоз, една трета (34,2%) от ЛГБТИ учениците в нашето проучване са били тормозени физически (напр. бутани или блъскани) в училище в даден момент през изминалата учебна година. 19,1% от учениците са били нападнати в училище заради сексуалната си ориентация, половата си идентичност или изразяването на пола.
Учениците, които през изминалата учебна година са били подложени на тормоз или нападение, са били попитани колко често са съобщавали за инцидентите на училищния персонал. Повече от половината от тях (54%) никога не са съобщавали за инциденти на персонала. Повече от половината от учениците, които са подложени на тормоз и посегателство в училище, никога не са споделяли тези случаи с член на семейството си (55%). Целият доклад може да бъде прочетен тук.
Събитието е част от тригодишния проект „Овластяване на млади ЛГБТИ хора чрез достъп до услуги, мотивация и фокусирана промяна на политики“, който се изпълнява с финансова подкрепа предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Овластяване на млади ЛГБТИ хора чрез достъп до услуги, мотивация и фокусирана промяна на политики“ е подкрепа и овластяване на млади ЛГБТИ хора и работещите с тях професионалисти.
