Защо във всички останали езици, тоест английски, защото него знам, имат отделни думи за време и време. Кажем на един англичанин, че времето ще бъде лошо и той очаква нещо лошо да се случи, пък то вземе, че завали. Което за него не е чак толкова лошо, той е свикнал. Да не би и Старките да имат нещо общо със случая, скитайки да са минали през Скопие и да са привнесли израза „Колко е часа? Ами...зимата иде"
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Да, прав сте. На други езици има думи за времето като метеорологично явление и като формално измерване на денонощието. Ето например в руския език е время и пагода, в немски wetter и zeit , в английския вече го споменахте. Така и при комшиите-в турския, румънския и гръцкия. Сърбите са като нас и македонците, за които споменавате, макар, че с тяхното езиково богатство, вероятно ще се опитат да ни оборят още в този момент с някоя умопомрачителна дума. Преди да обясним на какво се дължи това, нека разтълкуваме малко термините. При нас употребата на време е доста по-сложна от само метеорология и часови преход. Тя е налична и при „имало едно време", когато времето означава път. Както има множествено число - времена, когато означава религиозно-библейско понятие от три и половина години. Ето това е тайната на изрази като „В стари времена или „Бяха времена".
Разликата в езиците идва от едно почти философско разбиране за нещата в живота. Метеорологическото време е крайно, то е тук и сега. После може да го няма. При weather и wetter се бележи едно конкретно състояние, идва от вятър, колкото и да ви е странно. Вятър, wind, wetter са едно и също. Така че тук се има предвид конкретно метеорологическо състояние, за което ние си имаме думи, а в протогерманските езици е останало все едно питаме „как е вятърът навън". Но и те, както и доста други езици, са направили уточнението доста по-късно и то по практически нужди. Най-вече корабоплаване. Иначе време си е било дума и за двете. В латинския tempus, tempora- нещо за определен срок, временно е значело, както това, което се случва навън с облаците и вятъра, така и цикълът от смяна на часове. Времето се е мислело обаче като ограничено от определени рамки. Това ограничение е важало, както за деня, така и за годината. Оттам в руския език атмосферните условия се наричат погода. Идва от год, година, годност и значи срок, ограничено време. При нас обаче, в старобългарския език, време идва от корена врът, въртене, кръговрат. Дори на латински имат подобно схващане - верт, а оттам аniversario - нещо, което се връща всяка година, годишнина. Повтаря се, въпреки сроковете. По този начин, с идеята за кръговрат, ние сме гледали и на сезоните, и на живота, и на дъжда.
Езиците, които имат различни думи за метеорологично състояние и часови отрязък, гледат на нещата като крайни, в срок - сега има вятър, после няма вятър. Ние, в нашия език, ги гледаме в безкрайността на въртенето. Под ние разбирайте предците ни, нека не се ласкаем прекалено. Ние казваме „за вечни времена", тоест завинаги и „дойде време". Тоест открояваме нещо съвсем конкретно тук и сега. Но имаме идея за цикличност. Онези езици, които са направили разликата, са се отказали от това схващане, което е много древно и философско. Ето как, без да си даваме сметка, ние до ден днешен говорим и мислим, разбира се, в много по-различен аспект, не си даваме зор за нищо. Защото на психологическа основа мислим времето като кръговрат - то е отвъд нас. И ако сега е лошо, то съвсем скоро ще дойде по-добро. Другите го мислят като вятър и конкретни срокове. Немска работа. Не сме сигурни кое точно е за предпочитане, но времето ще си покаже.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
