Плъховете, подобно на хората, си сътрудничат помежду си и предоставят храна на нуждаещите се. Как обаче могат да бъдат сигурни, че останалите гризачи не мамят за това колко са гладни?
Благодарение на миризми, според проучване, цитирано от Франс прес.
Ръководителката на изследването Карин Шнебергер от университета на Потсдам, Германия, е заинтригувана да научи повече за това как социални животни разпознават измамниците помежду си. Изследването ѝ върху сиви плъхове е публикувано в сп. "PLOS Biology".
Модерен свят: Плъховете в Ню Йорк все повече приличат на хората
Предишни проучвания са установили, че тези гризачи споделят храната си. Авторите на настоящото изследване обаче смятат, че жестовете и писуканията на плъховете не винаги отразяват действителния им апетит. За да провери тази хипотеза, Карин Шнебергер съвместно с екипа си разделя представители на вида на две групи. Животните от едната група са лишени от храна, докато другите са добре нахранени. Плъховете са поставени отделно от трета група гризачи, чиято "щедрост" изследователите искат да тестват.
Въздухът от кутиите, в които се намират гладните и добре нахранените плъхове поетапно е въведен в тази, в която се помещава тестовата популация. Резултатът - гризачите от третата група скоростно се притичват на помощ на събратята си, ако подаденият въздух идва от кутията на недохранените плъхове.
Учени отглеждат бъбреци в ембриони на плъхове
Изследователите след това са анализирали въздуха в двете кутии и са идентифицирали във всяка от тях твърде различни органични съединения - от наскоро смляна храна, от процеси, свързани с храносмилането или дори от феромони, издаващи апетит за храна.
Тази "миризма на глад" служи като надеждно средство за плъховете да разпознават използвачите и съответно да облекчават страданието на наистина нуждаещите се свои събратя.
"Не бих определила това като състрадание. По-скоро когато се сблъскват със стрес, самите гризачи също могат да се стресират", казва Карин Шнебергер.
Благодарение на миризми, според проучване, цитирано от Франс прес.
Ръководителката на изследването Карин Шнебергер от университета на Потсдам, Германия, е заинтригувана да научи повече за това как социални животни разпознават измамниците помежду си. Изследването ѝ върху сиви плъхове е публикувано в сп. "PLOS Biology".
Модерен свят: Плъховете в Ню Йорк все повече приличат на хората
Предишни проучвания са установили, че тези гризачи споделят храната си. Авторите на настоящото изследване обаче смятат, че жестовете и писуканията на плъховете не винаги отразяват действителния им апетит. За да провери тази хипотеза, Карин Шнебергер съвместно с екипа си разделя представители на вида на две групи. Животните от едната група са лишени от храна, докато другите са добре нахранени. Плъховете са поставени отделно от трета група гризачи, чиято "щедрост" изследователите искат да тестват.
Въздухът от кутиите, в които се намират гладните и добре нахранените плъхове поетапно е въведен в тази, в която се помещава тестовата популация. Резултатът - гризачите от третата група скоростно се притичват на помощ на събратята си, ако подаденият въздух идва от кутията на недохранените плъхове.
Учени отглеждат бъбреци в ембриони на плъхове
Изследователите след това са анализирали въздуха в двете кутии и са идентифицирали във всяка от тях твърде различни органични съединения - от наскоро смляна храна, от процеси, свързани с храносмилането или дори от феромони, издаващи апетит за храна.
Тази "миризма на глад" служи като надеждно средство за плъховете да разпознават използвачите и съответно да облекчават страданието на наистина нуждаещите се свои събратя.
"Не бих определила това като състрадание. По-скоро когато се сблъскват със стрес, самите гризачи също могат да се стресират", казва Карин Шнебергер.
