Неандерталците и съвременните хора са живели заедно в Европа много по-рано, отколкото се смяташе досега, предаде Асошиейтед прес, като цитира изследване на европейски и американски учени.
Заключенията са направени на базата на вкаменелости от Хомо сапиенс и сечива, намерени между фосили на неандерталци в пещерата Мандран, Южна Франция.
"Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи регион на Европа по едно и също време", смятат специалистите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките останки отпреди около 54 хиляди години - почти 10 хиляди години по-рано от предишните находки в Европа, с едно изключение в Гърция.
Изследователите споделят, че повече от 30 години внимателно са пресявали пластове прах и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия.
Те са открили стотици хиляди артефакти, за които се смята, че са били или на неандерталците, или на съвременните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, използвани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни инструменти от почти същия период са намерени на около 3000 километра в днешен Ливан, което показва, че съвременните хора с обща култура може да са пътували през Средиземно море, казва Людовик Слимак, един от водещите автори на новото изследване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че изследователите не откриват доказателства за културен обмен между неандерталците и съвременните хора, които са се редували в пещерата, бързата последователност на обитание сама по себе си е важна, обясняват те. В един случай пещерата е сменила обитателите си за около година, каза Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е участвала в изследването, смята, че откритията опровергават идеята, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години.
Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в региона не е било особено успешно, отбеляза тя.
"Съвременните хора от пещерата изглежда са оцелели само за много кратък период от време и са били заменени отново от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия", казва тя.
Френският ѝ колега Слимак обяснява, че откритията в Мандран дават основание да се предполага, че река Рона може да е била ключова връзка между Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил "един от най-важните естествени миграционни коридори на целия древен свят".
Той и колегите му очакват да публикуват още няколко важни открития въз основа на огромното количество данни, събрани от пещерата. Слимак казва, че постоянният пренос на пясък местните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
"Мандран е като вид неандерталски Помпей", казва той.
Проучването е публикувано в списанието "Сайънс адвансис".
Заключенията са направени на базата на вкаменелости от Хомо сапиенс и сечива, намерени между фосили на неандерталци в пещерата Мандран, Южна Франция.
"Находките дават археологически доказателства, че тези братовчеди хоминини може да са живели в един и същи регион на Европа по едно и също време", смятат специалистите.
Използвайки нови технологии, учените датират някои от човешките останки отпреди около 54 хиляди години - почти 10 хиляди години по-рано от предишните находки в Европа, с едно изключение в Гърция.
Изследователите споделят, че повече от 30 години внимателно са пресявали пластове прах и пясък вътре в пещерата, която се намира на 140 километра северно от град Марсилия.
Те са открили стотици хиляди артефакти, за които се смята, че са били или на неандерталците, или на съвременните хора. Сред тях има усъвършенствани каменни сечива, използвани от Хомо сапиенс за рязане или остъргване, а също и като накрайници на копия.
Подобни инструменти от почти същия период са намерени на около 3000 километра в днешен Ливан, което показва, че съвременните хора с обща култура може да са пътували през Средиземно море, казва Людовик Слимак, един от водещите автори на новото изследване и археолог в университета в Тулуза.
Въпреки че изследователите не откриват доказателства за културен обмен между неандерталците и съвременните хора, които са се редували в пещерата, бързата последователност на обитание сама по себе си е важна, обясняват те. В един случай пещерата е сменила обитателите си за около година, каза Слимак.
Катерина Харвати, професор по палеоантропология в университета в Тюбинген, Германия, която не е участвала в изследването, смята, че откритията опровергават идеята, че по-голямата част от европейския континент е била изключителната област на неандерталците допреди 45 хиляди години.
Въпреки това първото начинание на Хомо сапиенс в региона не е било особено успешно, отбеляза тя.
"Съвременните хора от пещерата изглежда са оцелели само за много кратък период от време и са били заменени отново от неандерталци в продължение на няколко хилядолетия", казва тя.
Френският ѝ колега Слимак обяснява, че откритията в Мандран дават основание да се предполага, че река Рона може да е била ключова връзка между Средиземноморското крайбрежие и континентална Европа. Според него това може да е бил "един от най-важните естествени миграционни коридори на целия древен свят".
Той и колегите му очакват да публикуват още няколко важни открития въз основа на огромното количество данни, събрани от пещерата. Слимак казва, че постоянният пренос на пясък местните ветрове мистрал е помогнали за запазването на съкровищата, които си съперничат с други известни археологически обекти.
"Мандран е като вид неандерталски Помпей", казва той.
Проучването е публикувано в списанието "Сайънс адвансис".