1567 г. в Лондон става тегленето на печалбите в първата държавна лотария. Първите записани признаци на лотария датират от времето на китайската династия Хан между 205 и 187 г. пр.н.е., от когато са намерени кено фишове. Смята се, че тези лотарийни игри са подпомагали с финансиране големи държавни проекти, като Великата китайска стена.
Първите известни европейски лотарии са били организирани по време на Римската империя и са се провеждали като забавление на вечерни партита. Всеки от гостите получавал билет, а наградите - за всеки притежател на билет, били луксозни предмети. Всъщност този вид лотария не е бил нищо повече от правене на подаръци от и за богати благородници. Най-ранните записи за предлагането в свободна продажба на лотарийни билети е лотария, организирана от император Август Цезар. Част от средствата били за ремонти в Рим, а победителите получавали предметни награди с различна стойност.
Любопитен факт е, че лотариите станали популярни сред хората и се приемали като безболезнена форма на данъчно облагане. Холандската държавна лотария Staatsloterij е най-старата работеща лотария. Първата отбелязана в историческите документи лотария в Италия пък се ровела на 9 януари 1449 г. в Милано. Средствата от нея били предвидени за финансиране на войната с Република Венеция.
Френският цар Франсоа I разбира за лотариите по време на походите си в Италия и решава да организира лотария и в царството си като средство за подпомагане на държавната хазна. Първата френска лотария, Лотария Роял, се провела през 1539 г. Тя обаче се оказала пълен провал, тъй като билетите били прекалено скъпи и хората негодували срещу това.
Първата официално узаконена лотария в Англия била изготвена от кралица Елизабет I през 1567 г. Всеки притежател на билет спечелил награда, а общият награден фонд бил равен на набраните средства. В по-късните години, държавата продала правата върху лотарийните билети на брокерите, които на свой ред използвали външни агенти и куриери, за да ги продадат.
Първата голяма лотария на германска земя се провела през 1614 г. в Хамбург.
В Австрия първата лотария е изготвена през 1751 г. по време на царуването на императрица Мария Терезия - Лото ди Женова се играла със 90 числа.
1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед. Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, радиусът му е по-голям от този на Меркурий и от Плутон.
Носи името на най-красивия между смъртните - син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му.
Най-голямата забележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio, както и поредица концентрични хребети, остатък от древен кратер. С помощта на телескопа „Хъбъл” беше открита тънка атмосфера, състояща се от кислород, за която се предполага, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер.
Любопитен факт е, че апаратът „Галилео” откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.
1787 г. английският астроном Уилям Хершел открива два естествени спътници на Уран - Титания и Оберон. Всъщност за Уран са известни 27 естествени спътника.
Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Името, както и имената на четири други естествени спътника на Уран, са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон Хершел, през 1852 г. Любопитен факт е, че всички спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир и Александър Поуп. Титания е името на царицата на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ”.
Оберон пък носи името на царя на феите от шекспировата драма „Сън в лятна нощ”. Той е най-външният от големите спътници на Уран. Спътникът е съставен от равни количества скали и лед и най-вероятно има каменно ядро, обвито от ледена мантия. Повърхността му, която е тъмно червена на цвят, е оформена от сблъсъци с астероиди и комети. Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата „Вояджър 2”, който посети урановата система през януари 1986 г.
1909 г. в САЩ се провежда първото женско автомобилно състезание. Първото автомобилно състезание в историята се провежда на 22 юли 1894 г. между градовете Париж и Руан във Франция. То е организирано от парижкото списание „Пьоти Журнал” и е рекламирано като „конкурс за коли без коне”, които са „безопасни, лесни за каране и евтини за пътуване”.
През 1895 г. се организира Париж-Бордо-Париж, първото състезание, при което всички участници стартират едновременно. Малко по-късно автомобилният спорт започва да се разпространява и извън Франция, като първото състезание в САЩ е проведено в края на 1895 г. в Чикаго. Първото редовно автомобилно състезание започва да се провежда в Ница през 1897 г. Първото международно състезание, Гордън Бенет Къп, в което се надпреварват национални отбори, а не индивидуални участници, пък започва да се провежда през 1900 г.
Тогава се появяват и първите писти. Най-старата от тях е Милуоки Майл в САЩ, която е построена за конни надбягвания, но се използва за състезания с автомобили от 1903 г. Брукландс в Англия, първата писта, предназначена специално за автомобилни състезания, е открита през 1907 г.
През 1911 г. за първи път се провеждат две от най-известните състезания, съществуващи и в наши дни - 500-те мили на Индианаполис и Рали Монте Карло. Някъде между тези събития се появява и първото автомобилно състезание за жени.
Женското авторали е по маршрут Ню Йорк - Филаделфия - Ню Йорк. Но всъщност жени и преди това са вземали участие в надпревара с коли, но заедно с мъжете. Още през 1901 г. в автопробега между Париж и Берлин участва Камила дю Гас - тя изминава 1100 км и се класира на 32-о място от участвалите 122 състезатели.
През 1920-те години на авторалитата се откроява чехкинята Елизабет Юнек Хасвова, по известна като Елишка Юнкова. Тя е носител е на 56 победи, спечелени само за четири години.
1922 г. в Торонто за първи път успешно е използван инсулин при лечение на 14-годишно момче, болно от диабет. Три десетилетия медицински изследвания достигат кулминацията си, когато канадците Фредерик Бантинг и Чарлс Бест, които работят в Университета в Торонто, откриват лечение на диабета с откриването на инсулина - хормон от панкреаса, който се секретира естествено от тялото и е същностно важен за усвояването на храната.
Експериментите върху кучета показват, че отстраняването на панкреаса причинява диабет, или невъзможност на организма да регулира нивата на кръвната захар. Всички опити да бъде установено веществото от панкреаса, което отговаря за регулирането на нивата на кръвна захар, са неуспешни преди физикът Бантинг да прочете доклада на един лекар, в който се казва, че „островчетата”, които произвеждат инсулин в панкреаса, остават непокътнати дори и след изсъхването на останалата част от органа. Екипът изолира хормона инсулин, който овладява диабета, когато бъде инжектиран на животни, страдащи от болестта.
Техният колега - биохимикът Джеймс Б.Колип установява начин за пречистване на инсулин. Бантинг и Бест първо го инжектират себе си, за да се уверят, че е безопасно.
През януари 1922 г. екипът лекува 14-годишно момче, което е близо до крайната диабетна кома. Състоянието му се подобрява и случаят е записан като първата овладяна диабетна криза при малолетен.
Това важно постижение печели признание. Бантинг и Дж.Дж.Р. Маклауд, директор на лабораторията в Торонто, получават Нобелова награда за медицина през 1923 г. Бент, който не е получил дипломата си по медицина, е пренебрегнат, но Бантинг настоява, че той заслужава дял от честта и дава на Бест половината от паричната награда.
Любопитен факт е, че инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар, а при недостига му в организма настъпва болестно състояние - диабет.
На медицински език инсулинът, белтък с молекулна маса 5734, изграден е от 51 аминокиселини, повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането й в гликоген.
1957 г. съветското правителство взема решение за създаване на балистична ракета.
Първата балистична ракета A-4, по-известна като Фау-2 (V-2), е разработена в Нацистка Германия през 1930-те и 1940-те под ръководството на Валтер Дорнбергер. Първият успешен пуск е на 3 октомври 1942 г. Първата бойна атака е на 6 септември 1944 г. срещу Париж, а два дни по-късно - и срещу Лондон.
Полетът на балистичната ракета се състои от три етапа. През първия етап двигателят работи и ускорява ракетата. Това може да продължи от няколко десетки секунди до няколко минути. Управлението на ракетата се извършва само в първия етап от полета. Вторият етап е на свободен полет и той е най-дълъг. Третият етап представлява навлизането на ракетата обратно в атмосферата на земята.
1966 г. в СССР е създаден център за подготовка на космонавти. Научно-изследователският изпитателен център за подготовка на космонавти e създаден като военна част 26266 със заповед на главнокомандващия Военновъздушните сили на СССР. Намира се в Звездното градче в Московска област. Любопитен факт е, че центърът носи името на Юрий Гагарин - първият човек в историята на човечеството, който лети в Космоса.
Първият отряд на космонавтите на СССР е сформиран през февруари-април 1960 г. Официалното му име е „1960 Группа ВВС №1”. Изборът за бъдещите космонавти бил поверен на група специалисти от Института по авиационна медицина. До началото на март 1960 г. е сформирана група от 20 бъдещи космонавта. На 7 март 1960 г. в първия отряд на космонавтите са зачислени 12 души: Иван Аникеев, Валери Биковски, Борис Волинов, Юрий Гагарин, Виктор Горбатко, Владимир Комаров, Алексей Леонов, Григорий Нелюбов, Андриан Николаев, Павел Попович, Герман Титов и Георгий Шонин. По-късно към тях се присъединяват Евгений Хрунов, Дмитрий Заикин, Валентин Филатиев, Павел Беляев, Валентин Бондаренко, Валентин Варламов, Марс Рафиков и Анатолий Карташов.
През лятото на 1960 г. е сформирана група от шестима космонавти, която продължава подготовката за първия полет на човека в Космоса. Екипът се състои от Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Григорий Нелюбов и Валерий Биковски. На 17 и 18 януари 1961 г. тези космонавти успешно изпитват първия полет в Космоса. На 12 април Гагарин извършва първия полет в Космоса, резервен пилот е Герман Титов, резервен космонавт - Григорий Нелюбов.
2001 г. в американския щат Орегон се ражда първата генетически модифицирана маймуна. Тя е наречена Анди - абревиатура от четири английски думи, прочетени отзад напред, означаващи „въведена ДНК” (inserted DNA).
До 2001 г. бяха генетично модифицирани и други животни - мишки, овца, но никой не беше успял да вкара нов ген в примат - класа бозайници, който включва и човека. Допълнителният ген в организма на Анди се казва зелен флуоресцентен протеин и е взет от медуза. Той се използва като маркер, тъй като със специален микроскоп може да се види как блещукат съдържащите го клетки.
При обявяването на резултатите от експеримента си учените от Регионалния изследователски център за изучаване на примати, увериха, че благодарение на натрупания опит, ще се ускори работата върху препарати за лечение на многобройни заболявания, от които хората страдат.
