През последните години се забелязва значителен спад в обществения интерес към веганството.
Красноречиви по въпроса са и данните от Google Trends - обемът на търсенията, свързани с веганството, е намалял значително, връщайки се до нива, сходни с тези от 2015 и 2016 г. За целта задаваме на търсачката да извади търсенията на думата VEGAN от 2005 г. до днес.
Тази промяна е особено забележима, като се има предвид пикът на ентусиазма към растителните диети около 2020 г. Но какво стои зад този спад в интереса? Няколко фактора допринасят за тази тенденция, като те варират от икономически до променящи се социални и здравни възприятия.
Възходът и спадът на веганството
По-задълбоченият анализ на Google Trends (от 2004 г. назад), показва, че интересът към веганството нараства стабилно от средата на 2000-те години, достигайки своя връх около 2020 г. Оттогава насам обаче тенденцията е низходяща.
Регионалните данни сочат, че най-висок интерес към веганството има в държави като Обединеното кралство. Австралия, Израел и Нова Зеландия и Австрия.
Това показва, че докато някои региони остават силно ангажирани, глобалният интерес постепенно намалява. Освен това, сред нарастващите търсения се открояват "растителна диета" и "суровоядно веганство", което предполага преминаване към по-гъвкави хранителни подходи, а не строго веганство.
Икономически предизвикателства на веганството
Една от основните причини за спада в популярността на веганството е все по-високите цени на храните. На този фон веганството започва да изглежда все по-луксозно. Много потребители стават все по-бюджетно ориентирани, поставяйки достъпността над хранителните предпочитания. Растителните заместители на месо и млечни продукти често са по-скъпи от животинските им аналози, което прави трудно поддържането на вегански начин на живот за някои хора. В резултат на това мнозина се насочват към по-достъпни хранителни варианти.
"Еко-умора" и скептицизъм към екологичните ползи
Докато екологичните съображения бяха основен двигател на веганството, все повече нараства скептицизмът относно реалното въздействие на индивидуалния хранителен избор върху глобалните екологични проблеми. Много хора се чувстват претоварени от мащаба на климатичните промени и се питат дали техните лични усилия наистина имат значение. Това явление, известно като "еко-умора", кара някои бивши вегани да изоставят този начин на живот, вярвайки, че са необходими системни промени, а не само лични жертви, за да се справим с екологичните предизвикателства.
Здравословни съображения
Здравословните фактори също играят роля в намаляващия интерес към веганството. Въпреки че растителните диети се считат за полезни, някои хора съобщават за умора, хранителни дефицити или други здравословни проблеми след преминаване към стриктно веганство. Това повлия и на други хора да преосмислят хранителния си режим, което доведе до нарастване на флекситарианството вместо строгото веганство.
Социална стигма
Друг фактор, допринасящ за спада, е социалното и културното възприятие на веганството. Изследванията показват, че мнозина месоядни изпитват негативни чувства към веганите, възприемайки ги като прекалено настойчиви в убежденията си. Тази социална стигма може да затрудни хората да приемат или поддържат вегански начин на живот, особено ако се чувстват изолирани или критикувани за избора си.
Какво е положението в България
Анализът у нас правим на база на данните, които предоставя Google Trends за последните 5 години.
Данните показват, че веганството в Бългатрия не е масов тренд, но има стабилна аудитория, която активно търси информация.
Това са вероятно хора с интерес към:
🔽 здравословен начин на живот
🔽 етично потребление
🔽 екологични теми
Лятото и началото на есента показват по-ниски стойности на търсенията, за разлика от началото на всяка година, което може да се обясни с новогодишните обещания, които всеки си дава и на кампании като “Veganuary”. Очаквано най-голямо търсене на темата за веганството у нас е регистирано в София, следвана от Стара Загора и Варна.
Най-много търсения има за "веджи бургер", "веган торта", "веган нутела", "веган вино" и "веган протеин".
Що е то флексатарианство и има ли то почва у нас?
Много хора, които преди са обмисляли или са практикували веганството, днес са преминали към флекситариански подход, включвайки повече растителни храни, без напълно да изключват животинските продукти. Въпреки че движението вече не се разраства със същата скорост, въздействието му върху глобалното потребление на храна остава значително. Вместо пълно отхвърляне на растителното хранене, тенденцията показва по-широк преход към по-гъвкав и практичен подход към хранителния режим.
