Защо Владимир Путин препоръча на Русия тъкмо Медведев за нов президент? Защо избра тъкмо него от множество достойни и редица най-достойни хора?
Почти всички мои познати тогава имаха лошо мнение за Собчак. За пръв път чух добри думи за него именно от Медведев, в случаен разговор. Подметнах нещо неодобрително: "А пък вашият Собчак...". Медведев коментира: "Собчак е кристално честен, почтен човек. Има само един недостатък - щом се качи на трибуната да говори, престава да чува залата. Често се случва професорите да нямат усет за аудиторията. Мнозина преподаватели обичат да се поперчат пред слушателите и Анатолий Александрович не прави изключение". След като се запознах със Собчак, неведнъж имах случай да разбера колко е вярно това.
Освен умението да преценява хората, Медведев имаше и дарбата стремително да вникне в даден проблем, да анализира ситуацията и да вземе решение. Никога не се съобразяваше с излишни, странични неща.
Преди няколко години, когато Медведев бе вече на висок държавен пост, ми се случи да разговарям за него с един голям руски учен. Творческа личност, страстна натура, той затрупваше началството с искания за финансиране на проектите си. Щом му откажат, се сърдеше и казваше с яд: "Всички там са един дол дренки, гонят само личния интерес". Попитах: "И Медведев ли?". Подразнен, събеседникът ми махна с ръка. Едва не се усмихнах - добре си представях как се държи Медведев в подобни ситуации.
Веднъж му се обадих с покана за някакво мероприятие и чух: "Александър Сергеевич, намирате ме в Москва. Вече работя в апарата на президента". После веднъж-дваж го молих за нещо по университетски въпроси, но ми отказа. Можех да се засегна, нали - бивш колега, а не иска да ми помогне. Но си представих как Дмитрий Анатолиевич ще върти заради моите работи телефоните на съседни властови кабинети. Как се обажда на някой шеф на администрация или съратник на олигарсите, или пък на министър-председателя в близката сграда - Миша Двата процента. (Прякор на бившия финансов министър, после премиер на Русия Михаил Касянов заради твърдения в медиите, че вземал подкупи като разпоредител с държавните дългове.)
Съседите безспорно ще изпълнят молбата му, но после и те ще поискат нещо. И ако Путин заявява пред журналисти, че има доверие на Медведев, отхвърлям еснафските хипотези, че Путин бил наивен, че не познавал историята, че имал "цял вагон компромати" срещу Медведев и т. н. Мисля, че президентът просто от 20 години вече знае с кого си има работа и защо му гласува доверие.
Когато Собчак бе избран за председател на Ленинградския градски съвет, Медведев стана негов съветник. Без да е обсъждал свои собствени въпроси в съвета, веднъж, щом отново критикувах Собчак в негово присъствие, Медведев го защити. Щом Собчак поел новите си задължения, подхвърлил ядосан, че "политиката е мръсна работа". Медведев го спомена в смисъл, че такава е спецификата на властта - често се налага да избираш между лошо и още по-лошо решение. А интелигенцията бе част от властта, нещо не твърде приятно за нея.
Скоро Собчак стана кмет и Дмитрий Медведев започна работа в общината като съветник на първия му заместник Владимир Путин.
Не крия, че завиждах на новите колеги на Медведев. Като ректор му предлагах да стане завеждащ катедра или декан на юридическия факултет, но други му правеха и по-интересни предложения. В средата на 90-те по моя молба Дмитрий Анатолиевич направи анализ на правната конструкция, база за дейността на университета. Изводите му бяха тъй оригинални, че със сигурност можеха да се развият в докторска дисертация. По това време Медведев бе вече завършен учен, теоретик на правото.
Скоро участвах в среща на Медведев с руски синдикални лидери, разговор за взаимодействието между профсъюзите и властта. Медведев бе посрещнат доста доброжелателно - хората харесват неговото интелигентно, уравновесено държане. Първият вицепремиер се включи в дискусията, с един се съгласи, с друг поспори, с нещо се пошегува - твърде коректно. И през цялото време личеше, че познава нещата, има системна визия за проблемите.
Помислих си, че руските медии създават в масовото съзнание малко изопачен образ на кандидат-президента - просто като един от помощниците на Владимир Путин. А видяхме една доста ярка личност, самостоятелно мислещ човек, много напомнящ самия Путин.
Естествено биеше на очи известна прилика в стила на поведение - и двамата са спортен тип хора, стегнати, невъзмутими, изразяват се безупречно и обичат подчертано и на място да вмятат "битовизми" от фолклора. Всъщност обаче сходството между Путин и Медведев е много по-сериозно. Става дума за общност на възгледите, основоположните принципи, подходите в дейността за възраждане на Русия. 
В известен смисъл Медведев навярно е имал късмет. Срещнал е ръководител, който върши едно истинско Дело. Действал е в обстановка, максимално помогнала, за да развие своите делови и човешки качества, нещо повече - в ситуация, изисквала максимално напрежение. Днешната епоха има нужда от Дмитрий Медведев. Според мен това е закономерно. Нещо повече, не бих се учудил, ако след време стане ясно, че и Медведев е късмет за епохата си. /БТА/
Александър Запесоцки е ректор на Санкт Петербургския хуманитарен университет на профсъюзите.
Самият Путин отговаря крайно ясно: Медведев е "компетентен, почтен, притежава необходимия опит, имам му доверие". За публиката обаче това изглежда твърде просто. Не им се вярва на хората, че това са същинските причини, че няма някакви тайни съображения.
Лично аз не съм изненадан от решението на Путин. Често съм имал контакти с Дмитрий Медведев в края на 80-те, още когато бе аспирант. Тогава бях организирал малък научнопроизводствен център, който разработваше учебни пособия за културните учреждения в страната. Дмитрий Анатолиевич бе назначен за юрисконсулт.
По онова време всички или почти всички изглеждаха обладани от жажда да се замогнат, а онези, които не търсеха лични облаги, бяха стъписани и объркани. В този смисъл Дмитрий Медведев стоеше извън "повеите на времето" и господстващите настроения, спокойно и професионално си вършеше работата. При това човек усещаше, че неговото схващане за правото се опира на по-съществени светогледни основи от юридическата теория. Той разработваше например типови споразумения с нашите бизнеспартньори - лесна работа навярно за един специалист, после одобряваше конкретните договори. Щом го питах какво ще стане, ако не ги изпълним, отговорът бе в следния дух: "Бихме могли да си спестим някои неприятни моменти, но договорите трябва да се спазват". Право и нравственост се сливаха ведно. След няколко години съвместна работа предприятието нямаше нито един съдебен конфликт нито с граждани, нито с юридически лица, нито с държавата. Медведев никога не отваряше дума за нещо, несвързано с работата. Естествено знаехме, че идва от Ленинградския държавен университет, бил е аспирант от катедрата на Собчак и е агитирал за него на изборите за градски съвет.
Почти всички мои познати тогава имаха лошо мнение за Собчак. За пръв път чух добри думи за него именно от Медведев, в случаен разговор. Подметнах нещо неодобрително: "А пък вашият Собчак...". Медведев коментира: "Собчак е кристално честен, почтен човек. Има само един недостатък - щом се качи на трибуната да говори, престава да чува залата. Често се случва професорите да нямат усет за аудиторията. Мнозина преподаватели обичат да се поперчат пред слушателите и Анатолий Александрович не прави изключение". След като се запознах със Собчак, неведнъж имах случай да разбера колко е вярно това.
Освен умението да преценява хората, Медведев имаше и дарбата стремително да вникне в даден проблем, да анализира ситуацията и да вземе решение. Никога не се съобразяваше с излишни, странични неща.
Преди няколко години, когато Медведев бе вече на висок държавен пост, ми се случи да разговарям за него с един голям руски учен. Творческа личност, страстна натура, той затрупваше началството с искания за финансиране на проектите си. Щом му откажат, се сърдеше и казваше с яд: "Всички там са един дол дренки, гонят само личния интерес". Попитах: "И Медведев ли?". Подразнен, събеседникът ми махна с ръка. Едва не се усмихнах - добре си представях как се държи Медведев в подобни ситуации.
Веднъж му се обадих с покана за някакво мероприятие и чух: "Александър Сергеевич, намирате ме в Москва. Вече работя в апарата на президента". После веднъж-дваж го молих за нещо по университетски въпроси, но ми отказа. Можех да се засегна, нали - бивш колега, а не иска да ми помогне. Но си представих как Дмитрий Анатолиевич ще върти заради моите работи телефоните на съседни властови кабинети. Как се обажда на някой шеф на администрация или съратник на олигарсите, или пък на министър-председателя в близката сграда - Миша Двата процента. (Прякор на бившия финансов министър, после премиер на Русия Михаил Касянов заради твърдения в медиите, че вземал подкупи като разпоредител с държавните дългове.)
Съседите безспорно ще изпълнят молбата му, но после и те ще поискат нещо. И ако Путин заявява пред журналисти, че има доверие на Медведев, отхвърлям еснафските хипотези, че Путин бил наивен, че не познавал историята, че имал "цял вагон компромати" срещу Медведев и т. н. Мисля, че президентът просто от 20 години вече знае с кого си има работа и защо му гласува доверие.
Когато Собчак бе избран за председател на Ленинградския градски съвет, Медведев стана негов съветник. Без да е обсъждал свои собствени въпроси в съвета, веднъж, щом отново критикувах Собчак в негово присъствие, Медведев го защити. Щом Собчак поел новите си задължения, подхвърлил ядосан, че "политиката е мръсна работа". Медведев го спомена в смисъл, че такава е спецификата на властта - често се налага да избираш между лошо и още по-лошо решение. А интелигенцията бе част от властта, нещо не твърде приятно за нея.
Скоро Собчак стана кмет и Дмитрий Медведев започна работа в общината като съветник на първия му заместник Владимир Путин.
Не крия, че завиждах на новите колеги на Медведев. Като ректор му предлагах да стане завеждащ катедра или декан на юридическия факултет, но други му правеха и по-интересни предложения. В средата на 90-те по моя молба Дмитрий Анатолиевич направи анализ на правната конструкция, база за дейността на университета. Изводите му бяха тъй оригинални, че със сигурност можеха да се развият в докторска дисертация. По това време Медведев бе вече завършен учен, теоретик на правото.
Скоро участвах в среща на Медведев с руски синдикални лидери, разговор за взаимодействието между профсъюзите и властта. Медведев бе посрещнат доста доброжелателно - хората харесват неговото интелигентно, уравновесено държане. Първият вицепремиер се включи в дискусията, с един се съгласи, с друг поспори, с нещо се пошегува - твърде коректно. И през цялото време личеше, че познава нещата, има системна визия за проблемите.
Помислих си, че руските медии създават в масовото съзнание малко изопачен образ на кандидат-президента - просто като един от помощниците на Владимир Путин. А видяхме една доста ярка личност, самостоятелно мислещ човек, много напомнящ самия Путин.
Естествено биеше на очи известна прилика в стила на поведение - и двамата са спортен тип хора, стегнати, невъзмутими, изразяват се безупречно и обичат подчертано и на място да вмятат "битовизми" от фолклора. Всъщност обаче сходството между Путин и Медведев е много по-сериозно. Става дума за общност на възгледите, основоположните принципи, подходите в дейността за възраждане на Русия.
В известен смисъл Медведев навярно е имал късмет. Срещнал е ръководител, който върши едно истинско Дело. Действал е в обстановка, максимално помогнала, за да развие своите делови и човешки качества, нещо повече - в ситуация, изисквала максимално напрежение. Днешната епоха има нужда от Дмитрий Медведев. Според мен това е закономерно. Нещо повече, не бих се учудил, ако след време стане ясно, че и Медведев е късмет за епохата си. /БТА/
Александър Запесоцки е ректор на Санкт Петербургския хуманитарен университет на профсъюзите.
