Точно преди 40 г. на днешния ден бе убит Че Гевара. На 8 октомври 1967 г. при битката в местността Кебрада де Юро, близо до град Вилегранде, в Боливия раненият Че попада в плен.
Акцията е организирана от ЦРУ. На следващия ден, 9 октомври, по заповед от Вашингтон Ернесто Че Гевара е разстрелян и боливийското правителство съобщава за екзекуцията. На 15 октомври кубинският лидер Фидел Кастро официално съобщава за смъртта на Ернесто Че Гевара.
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна (на испански Ernesto Rafael Guevara de la Serna) (14 юни 1928 - 9 октомври 1967), известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че е аржентински политик, поет и революционер. Ернесто Че Гевара е роден в Аржентина в сравнително заможно семейство от ирландско-испански аристократичен произход. Израства в среда с леви политически убеждения. Завършва медицина в Буенос Айрес, но почти не практикува, защото отдава живота си на революционната борба.
Тежките пристъпи на астма от ранно детство го принуждават да спазва диета и да бъде подлаган на различни медицински лечения. В същото време болестта го научава на дисциплина и самоконтрол. От малък се отличава със свободен и бунтарски дух и води дълги дискусии с учителите и родителите си. На 17-годишна възраст проявява интерес към философията, дори започва да съставя свой философски речник. Предприема няколко пътешествия из Централна и Южна Америка. Става свидетел на неправдата, бедността и стига до извода, че единственият изход за разрешаване на проблема със социалното неравенство е въоръжената революционна борба.
Ернесто Че Гевара изиграва значителна роля за кубинската дипломация в периода 1959 - 1964 г. Тогава той прави дипломатическа обиколка в Азия и Африка, оглавява икономическа делегация в Съветския съюз, Китай и Северна Корея, представя Куба на конференция по икономическо планиране в Алжир, на 19-тата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и на конференция на ООН по въпросите на търговията и развитието в Женева.
Ернесто Че Гев
ара се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и напуска Куба през 1965 г., с надеждата да помогне на революционната партизанска борба по света и разпали нови социални революции в други страни - първо в Конго, а след това и в Боливия, където е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит.
Определени среди, предимно антикомунисти и кубинци в изгнание, сред които и актьорът Анди Гарсия, считат Ернесто Че Гевара за терорист и убиец. Във филма си "Загубеният град" (The lost city, 2006) Анди Гарсия представя Ернесто Гевара като безкрупулен и хладнокръвен убиец. Гевара е обвиняван в организирането и извършването на убийства на политически опоненти в крепостта Ла Кабаня, считан е за демагог, обикновен садист, който получава удоволствие от убийствата и бива определян като "изключително успешна измислица на световната левица". Някои политици изказват опасения, че култът към Че засенчва делото на дисидентите и че личността му се представя в идеалистична и романтична светлина, без да се имат предвид неговата идеология и политическа кариера.
За много хора Че е символ на непрестанното противопоставяне срещу народните потисници в страните от Латинска Америка и Африка и на борбата за социално равенство. Наричат го последният революционер романтик. Името му е станало синоним на бунтарски и революционен дух. Паметно е неговото пълно отхвърляне на охолството, осигурено му от политическата му позиция в следреволюционна Куба, в полза на преследване на идеала за промяна на начина, по който се управляват държавите не само в Латинска Америка, но и в целия свят. Че Гевара може да се нарече последният революционер от поколението революционери, който е предпочел да рискува всичко и да загине за идеалите си, вместо да се задоволи със своето лично щастие и благоденствие. Приживе Че Гевара печели симпатиите дори и на представители на "капиталистическия лагер". Ето какво пише за него в доклад на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967 г.: Той е способен и трудолюбив човек и е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с характерната му военна униформа и ирландски чар предизвиква съществено впечатление у много жени и мъже. До 1964 г. той е навярно най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро. (БГНЕС)
netinfo