Меркел се съсредоточи върху външната политика през изминалата година

17 декември 2007 12:10

Канцлерът Ангела Меркел може да се похвали с успехи на международната сцена през изминалите 12 месеца и запазената си марка мека дипломация.

Годината започна с посещение във Вашингтон за укрепване на подновения съюз със САЩ и приключи с друга трансатлантическа визита на гости на президента Джордж Буш в ранчото му в Крофърд, щата Тексас.

Между тези две визити канцлерът посети разнообразни места като Илулисат и Мазар-и-Шариф. При първата тя се запозна с въздействията на глобалното затопляне в Гренландия, а при втората посети разположени в Афганистан германски войски.

Имаше и по-тривиални посещения. Канцлерът бе в Бейрут, Ерусалим и Дубай, с което демонстрира желанието на Германия да играе по-сериозна роля в близкоизточния мирен процес.

В Кейптаун, Монровия и Адис Абеба пък Меркел показа личния си ангажимент в борбата с проблемите на Африка.

Имаше напрегнати срещи с поляците във Варшава и с руснаците в Сочи и Самара.

В сравнение с това редовните визити в западноевропейски столици по време на германското председателство на ЕС в първата половина на годината бяха рутинни.

Една карикатура в берлинския в. "Тагесшпигел" ясно го показва - Буш се е изтегнал във фотьойл в ранчото си в Крофърд и пита Меркел: "Е, как мина посещението ви в Германия?"

Председателството на ЕС и продължилото една година германско председателство на Г-8 дадоха предостатъчно възможности на Меркел да прояви дипломатическите си умения.

netinfo

Опърничавият полски президент Лех Качински се поддаде на чара й на срещата на върха на ЕС през юни в Брюксел и не торпилира плановете й за съживяване на берящата душа европейска конституция.

А Буш пък се изказа положително за борбата с климатичните промени на срещата на върха на Г-8, на която тя бе домакин в Хейлигендам, също през юни.

"Частната" покана на Меркел към Далай лама да посети канцлерството в Берлин през септември предизвика одобрението на правозащитните активисти и широката германска общественост и гневната реакция на Пекин, който отмени няколко срещи на високо равнище.

Други не бяха толкова впечатлени. Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер обвини шефката си, че прави "показна външна политика". Според него постигането на напредък по въпросите на човешките права с Пекин изисква по-дългосрочна визия.

Предишният германски канцлер Герхард Шрьодер отиде и по-далеч, като по време на посещение през ноември в Пекин се извини за "оскърбяването на китайските чувства" и определи като грешка поканата на Меркел към тибетския духовен водач.

Двамата също така критикуваха хладното отношение на Меркел към руския президент Владимир Путин. Те отбелязаха, че Германия покрива около една трета от нуждите си от петрол и природен газ от могъщия си източен съсед.

Негативните коментари може да се приемат като събиране на политически точки. Меркел е християндемократ, докато Шрьодер и Щайнмайер са социалдемократи. Критични гласове обаче се чуха и от други места.

"Тя не е представила собствени външнополитически инициативи или смели планове", обобщава с приближаването на края на годината "Берлинер цайтунг".

За вътрешната й политика политически коментатори

netinfo

са единодушни, че остава на заден план.

Канцлерът иска "да изтрае" мандата на тромавата си коалиция и се надява консервативният й съюз да спечели достатъчно гласове на изборите през 2009 г., за да управлява без социалдемократите, казва политическият съветник Михаел Шпенг.

Карикатурист нарисува как Меркел е вирнала нос и казва: "Няма да се намесвам".

До момента този подход носи добри резултати. Според неотдавнашно допитване

Християндемократическият/Християнсоциалният съюз на Меркел би взел 40 процента от гласовете на федерални избори, а социалдемократите - само 30. Подобен резултат би позволил на Меркел да състави десноцентристка управляваща коалиция със Свободната демократическа партия - либерали.

Но до изборите има още много време. Икономическата ситуация изглежда все по-неблагоприятна от ден на ден, а Социалдемократическата партия започва да заема стабилни позиции в лявата част на политическия спектър, за да се възползва от растящото колебание сред избирателите. (БТА)