По време на съветската епоха хората се шегуваха, че работниците във фабриките обичали да казват: "Те се преструват, че ни плащат, а ние се преструваме, че работим." Тази аксиома отговаря и на съвременните събития в Куба, но е леко изменена и звучи по следния начин: "Братята Кастро се преструват, че ни дават свобода, а ние се преструваме, че сме свободни." Ужасни последствия обаче очакват тези, които желаят да изпитат свободите си, въпреки че наскоро Куба подписа две конвенции на ООН за неотменимите човешки права: Международната конвенция за граждански и политически права и Международната конвенция за икономически, социални и културни права. Беше ли подписването им наистина белег за това, което някои наричат "раулстройка" или кубинска гласност?
За съжаление отговорът е едно авторитарно "не".
Въпреки новите "свободи" - правото да си купуват DVD-та, компютри и мобилни телефони, които понякога струват колкото годишната им заплата, и да имат достъп до хотели, които до неотдавна бяха предназначени за чужденци, разполагащи с валута, за предпочитане евро - кубинците все още в голяма степен живеят под същата потисническа тирания, под която бяха и през цялото 49-годишно деспотично управление на Фидел. Физиономията може и да бе сменена, но няма съмнение, че Раул продължава политиката на брат си на жестоко потъпкване на основните човешки права, вместо да бъде по-благоразположен.
Неотдавнашен пример за това е групата "Дамите в бяло", чиито членове бяха задържани и бити от силите на Кастро, след като на 21 април се събраха на мирен протест на Площада на революцията в столицата Хавана и настояха за освобождаване на роднините им, изпратени в затвора след драматичните политически репресии през 2003 г.
На 18 март 2003 г. кубинските власти арестуваха десетки дисиденти. Около 75 от тях бяха подложени на бързи и очевидно несправедливи съдебни процеси през април 2003 г. и бяха осъдени на до 28 години затвор. Повечето напразно обжалваха присъдите си. На този фон миналата седмица Раул Кастро имаше наглостта да заяви пред Националното събрание, че в Куба не е имало "и един единствен случай на изтезаване". Бившият политически затворник Хорхе Луис Гарсия Перес коментира пред вестник "Маями хералд", че "не е имало един единствен случай на изтезаване, а по-скоро хиляди такива и то в условията на открита безнаказаност".
Еди
н от съществените въпроси, които започваме да си задаваме, е какво се случва с политическите затворници, които са почти 200? Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" ги нарича затворници заради съвестта им. Кубинските власти ги наричат "американски наемници". Друг от въпросите е какви права притежават кубинците след подписването на двете конвенции на ООН (с резерви).
Международната конвенция за граждански и политически права гарантира редица права и свободи, сред които: правото на гражданска и политическа свобода, правото на самоопределение, правото на свобода на събиранията, правото на личен живот, правото на свобода на движение и принципът на равнопоставеност пред закона. В най-добрия случай в Куба има свобода на вероизповеданията. Отвъд това обаче почти 12 милиона кубинци все още не могат да упражняват основните права, на които се радват техните съседи.
Въпреки всичко в Куба се наблюдава огромна жажда за свобода. Проучване на общественото мнение, направено от Международния републикански институт през есента на 2007 г., показа, че мнозинството от кубинците (75,6 процента) смятат, че демократични промени в страната им биха подобрили всекидневния им живот. 76,3 на сто от анкетираните заявиха, че предпочитат политическа система, при която могат да избират между кандидати на различни партии. Проучването показа, че колкото по-млади и образовани са хората, толкова по-силно подкрепят предприемането на политически и икономически промени, организирането на многопартийни избори и даването на право на глас при определянето на приемника на Фидел Кастро.
На 21 май, ден след Деня на независимостта, кубинците отбелязват Деня на солидарността. Честването му няма да бъде разрешено, но смели членове на кубинското гражданско общество ще се съберат мирно въпреки опитите на вездесъщото генерално управление за държавна сигурност да издири тези защитници на свободата. Тези сдружения на професионалисти, студенти и семейства ще бъдат окуражени от подкрепата, която ще получат, когато правените от тях жертви за получаване на все още илюзорни основни свободи попаднат в светлината на прожекторите.
Днес трябва да бъде изпратено ясно послание на Раул Кастро, че е дошло време за истинска промяна. Куба трябва да започне да спазва задълженията, поети с подписването на международната конвенция за граждански и политически права и Интерамериканската харта за демокрация. Освобождаването на политически затворници и затворници заради съвестта им като Оскар Бисет, Рикардо Алфонсо, Диосдадо Мореро и други ще бъде добро начало.
Освобождаването им ще даде знак, че са започнали истински промени в островната държава, където на всеки се гарантира, че ще получи тостер до 2010 г., където компютрите все още нямат достъп до интернет и където преди всичко истинската свобода все още липсва. (БТА)
н от съществените въпроси, които започваме да си задаваме, е какво се случва с политическите затворници, които са почти 200? Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" ги нарича затворници заради съвестта им. Кубинските власти ги наричат "американски наемници". Друг от въпросите е какви права притежават кубинците след подписването на двете конвенции на ООН (с резерви).
Международната конвенция за граждански и политически права гарантира редица права и свободи, сред които: правото на гражданска и политическа свобода, правото на самоопределение, правото на свобода на събиранията, правото на личен живот, правото на свобода на движение и принципът на равнопоставеност пред закона. В най-добрия случай в Куба има свобода на вероизповеданията. Отвъд това обаче почти 12 милиона кубинци все още не могат да упражняват основните права, на които се радват техните съседи.
Въпреки всичко в Куба се наблюдава огромна жажда за свобода. Проучване на общественото мнение, направено от Международния републикански институт през есента на 2007 г., показа, че мнозинството от кубинците (75,6 процента) смятат, че демократични промени в страната им биха подобрили всекидневния им живот. 76,3 на сто от анкетираните заявиха, че предпочитат политическа система, при която могат да избират между кандидати на различни партии. Проучването показа, че колкото по-млади и образовани са хората, толкова по-силно подкрепят предприемането на политически и икономически промени, организирането на многопартийни избори и даването на право на глас при определянето на приемника на Фидел Кастро.
На 21 май, ден след Деня на независимостта, кубинците отбелязват Деня на солидарността. Честването му няма да бъде разрешено, но смели членове на кубинското гражданско общество ще се съберат мирно въпреки опитите на вездесъщото генерално управление за държавна сигурност да издири тези защитници на свободата. Тези сдружения на професионалисти, студенти и семейства ще бъдат окуражени от подкрепата, която ще получат, когато правените от тях жертви за получаване на все още илюзорни основни свободи попаднат в светлината на прожекторите.
Днес трябва да бъде изпратено ясно послание на Раул Кастро, че е дошло време за истинска промяна. Куба трябва да започне да спазва задълженията, поети с подписването на международната конвенция за граждански и политически права и Интерамериканската харта за демокрация. Освобождаването на политически затворници и затворници заради съвестта им като Оскар Бисет, Рикардо Алфонсо, Диосдадо Мореро и други ще бъде добро начало.
Освобождаването им ще даде знак, че са започнали истински промени в островната държава, където на всеки се гарантира, че ще получи тостер до 2010 г., където компютрите все още нямат достъп до интернет и където преди всичко истинската свобода все още липсва. (БТА)
