Люксембургският шпионски скандал е плетеница от интриги, заговори и подслушвания. От аферата пострада и премиерът Жан-Клод Юнкер - мистър евро трябваше да подаде оставка. Но пък ще се яви на следващите избори.
След 30 години в правителството на Люксембург, от които 18 в ролята на премиер, Жан-Клод Юнкер - най-дълго управлявалият лидер в Европа - се оказа забъркан в шпионска афера. Парламентарната разследваща комисия, проучвала случая в продължение на шест месеца, представи заключителния си доклад, от който става ясно, че тайните служби, които са под контрола на премиера, са допуснали серия нарушения в периода между 2003 и 2009 година - включително незаконни подслушвания на политици.
Парламентарната анкетна комисия обвинява Юнкер, че не е упражнявал достатъчно контрол върху тайните служби - занемарил е този свой ангажимент, докато се е занимавал с банковата и финансовата криза в качеството си на шеф на еврогрупата. Премиерът е обвиняван и за това, че твърде често е пропускал да информира депутатите за допуснатите нарушения и не е предприел никакви мерки дори тогава, когато самият той е бил въвлечен в шпионския скандал.
В основата на аферата е скандалът "Бомбаджии". Между 1984 и 1986 година в Люксембург е извършена серия бомбени нападения срещу обществени сгради и инфраструктурни обекти. Дълго време извършителите остават неразкрити и едва през февруари тази година двама полицаи са заловени и изправени пред съда - обвинени са в извършването на бомбените нападения. Целта на нападателите била да накарат правителството да отпусне повече средства за полицейско оборудване и персонал.
Аферата "Бомбаджии" няма непосредствена връзка с премиера. Но когато 20 години по-късно се появява свидетел на нападенията, тайните служби записват разговора му с Юнкер без съдебно решение. Подобни нелегални подслушвания са осъществени в най-малко шест случая. През ноември 2007 шефът на тайните служби Марко Мил записва тайно свой разговор с Юнкер чрез "бръмбар", скрит в ръчния му часовник.
Към това се прибавят и редица други подозрения, отправяни към Мил и неговите подчинени - като например, че са търгували със служебни автомобили, както и че са организирали заговор срещу един прокурор, като го обвинили в педофилия.
Жан-Клод Юнкер обаче не предприема никакви дисциплинарни мерки и не информира прокуратурата. Чак половин година след като Мил признава за направения незаконен запис, Юнкер предава сведенията на парламентарната комисия за контрол върху тайните служби. В продължение на три години обаче членовете на комисията запазват всичко в тайна.
Упрекват Юнкер, че е изпуснал контрола върху тайните служби заради работата си начело на еврогрупата
Днес случаят вече има давност и от него не произтичат наказателно-процесуални действия. Междувременно Мил има нова ръководна позиция - отговаря за сигурността в Сименс. След продължилото шест месеца парламентарно разследване обвинението, отправено към Юнкер, е следното: занижен контрол над тайните служби. Именно тази е причината опозиционните партии да снемат доверието си от премиера, а коалиционният партньор - Социалистическата партия - да настоява за разпускане на парламента и предсрочни избори.
След оставката на Жан-Клод Юнкер пречки за провеждането на избори няма. Но е напълно възможно след тях правителството да бъде същото. Защото Юнкер смята да се кандидатира отново.
